/Погледе.инфо/ Военното присъствие на Русия в Африка внезапно започна рязко да се увеличава. В ЦАР руски специалисти „съшиха страната“, като убедиха бунтовниците да се разоръжат. В Нигер руски военни са разположени в американска секретна база. Бели мъже в униформи без отличителни знаци също пристигнаха в Чад и бяха объркани с руснаци. Какво се случва?

В началото на май в няколко страни от Централна Африка се случиха събития, които бяха пряко свързани със съществуващото или засега само прогнозирано руско военно присъствие там. Взети заедно, те илюстрират новата политическа реалност на Тъмния континент.

ЦАР

В Централноафриканската република специалисти от Руската федерация проведоха преговори с ръководството на въоръжената групировка "Антибалака", действаща в южната част на страната близо до село Куанго. Бяха постигнати принципни споразумения за „премахване на бариерите“, които възпрепятстват свободното движение на хора. Просто казано, “Антибалака” премахват контролно-пропускателните си пунктове като първа стъпка към пълно разоръжаване. Очаква се групировката да сложи оръжие до лятото и централното правителство да възстанови легитимната власт в региона.

Приключването на преговорите беше отбелязано в чисто африкански мащаб. Руските военни специалисти бяха посрещнати от тълпи от местни жители с песни и танци. Краят на конфронтацията в южната част на страната е голям успех както за ЦАР, така и за руската мисия в Африка.

Основата на гражданската война в Централноафриканската република е конфронтация както на племенен, така и на религиозен принцип: мюсюлмани срещу християни с привърженици на традиционните вярвания, които са се присъединили към тях. Важна роля в тази конфронтация изигра “Антибалака”, милиция от християни и езичници, набирана от народите, населяващи централните, южните и източните части на страната. Срещу него беше “Селека”, мюсюлманска милиция, съставена главно от народа фулани от северната част на страната и хранени през границата от Чад.

С руско посредничество и двете групировки сключиха споразумение за прекратяване на огъня, след което гражданската война утихна - а големият въоръжен конфликт се разпадна на регионални.

Най-сложно е положението на север и запад, където конфликтът е не толкова религиозен, колкото междуплеменен. Освен това фуланите (предимно номади и скотовъдци) вече са свикнали да нападат заседналите християни на мотоциклети и джипове. Трудно е да се постигне съгласие с тях.

В южната част на ЦАР контролът над част от територията до 1 май принадлежеше на местни групи, които по инерция бяха свързани с “Антибалака”, което попречи на властите да се съсредоточат върху наистина проблемния север. Този конфликт вече е решен. Тайната на успеха, както често се случва в Африка, е в личните мотиви, но и в Русия.

Лидерите на Антибалака бяха сред онези, които преди няколко години горещо приветстваха поканата на руските военни специалисти в ЦАР и отчасти нейната милиция се присъедини към тях. Терминът „черни руснаци“ (russes noire) дори се появи в западните медии, но някои от тези „нови руснаци“ не бяха съгласни с президента Фостен-Арчандж Туадера.

Този конфликт удължи властта на отцепниците от “Антибалака” в отдалечени райони на страната. Сред онези, които „не съвпадаха“ с президента, беше Димитри Айоломо, полевият командир на “Антибалака” в региона Куанго. Сега се подчертава, че става дума не само за разоръжаване на “Антибалака” там, но и за реинтеграция на членовете ѝ в обществото и държавата.

Нигер

Военен персонал от Руската федерация, който пристигна в Нигер миналата седмица, беше разположен в американска база 101 в Ниамей близо до международното летище “Диори Хамани.” Те не се смесват с войските, които остават в най-голямата американска база в Африка, струваща 110 милиона долара и пълна със свръхсекретно оборудване за поддръжка на тежки дронове “Рийпър”. „Ситуацията не е добра, но е управляема в краткосрочен план“, каза анонимен американски служител пред “Гардиън”.

Вече сме писали за тази ситуация по-рано. Една от причините за възникването ѝ е, че просто нямаше други места за настаняване на първата партида руски войски в Нигер; инфраструктурата и логистиката (тоест липсата им) са сред основните проблеми на тази страна. Но не само липсата на помещения доведе до близостта с американците.

Американците продължават да водят тежки преговори с новото правителство на Нигер относно процедурата и сроковете за изтегляне на техните бази с контингент от 1100 души. Решението за оттегляне като такова вече е взето и американската страна потвърждава това. Но Пентагонът не бърза за никъде: успоредно с това се водят преговори с крайбрежните страни (Того, Гана, Бенин) за изграждане на нова база на тяхна територия. Ето защо петата серия от преговори с Ниамей се проточва.

На свой ред ръководството на Нигер проявява различни форми на африканска находчивост, за да упражни „непряк натиск“ върху американската страна. Един от тези методи: заселване на руснаци в база 101.

Руснаците като цяло не са против. Условията на живот в Нигер далеч не са идеални, първата партида специалисти пристигна буквално в джунглата, така че американската база с всички удобства е отлична позиция за настаняване. Така интересите и на руската, и на африканската страна отново съвпаднаха, а американците са нетен губещ.

Чад

В първите дни на май се появиха кадри от пристигането на определен контингент европейски войски в столицата на Чад Нджамена. Бързо започна да се разпространява информация, че уж това са членове на руска ЧВК, които трябвало да помогнат на лидера на Чад Махамат Деби в навечерието на изборите в страната. Гостите бяха със закрити лица и в пустинен камуфлаж, но с пикапи “Тойота”, които руската страна използва изключително рядко и не в такива количества.

Преди това Деби инициира депортирането на малък (около 100 души) американски контингент инструктори от Чад. Самите американци разглеждат прекъсването на споразумението за използване на територията на страната като „временно“ явление и обещават да продължат преговорите. Но 75 рейнджъри все пак напуснаха Чад и отлетяха за Германия (по-специално за “Рамщайн”) с две прекачвания. Всички имат проблеми с логистиката в този регион.

Има основание да се смята, че в Чад не са пристигнали руснаци, а колкото и да е изненадващо унгарци. Това ще бъде първият път, когато унгарски войници се появяват на африканския континент, което е двойно изненадващо предвид изолационистката политика на унгарския премиер Виктор Орбан.

Миналата есен унгарският парламент прие закон за възможното разполагане на двеста войници в Чад „за борба с нелегалната миграция“. Законът беше лобиран от министъра на отбраната Кристоф Шалай-Бобровницки, а така неочакваната за Унгария идея се роди на фона на постоянни трудности с Европейския съюз и опити за споделяне на отговорности с него. Будапеща е един от основните противници на принципа на отворените врати за мигрантите. В допълнение, поемането на такива мисии в Африка може да бъде начин за избягване на доброзорно участие в конфликта в Украйна.

Друг лобист за този проект е синът на премиера Гашпар Орбан. Това е човек с интересна съдба. Уж е професионален футболист, на 27-годишна възраст той внезапно посещава тайни курсове в Британската военна академия в Сандхърст (общо двама или трима унгарци са учили там, според непотвърдени сведения), след което се интересува от религията и отива да проповядва в Уганда и след това основа цял мисионерски орден. Странното му увлечение по Африка съвпадна с неочакваните политически ходове на баща му.

Настоящият лидер на Чад Махамат Деби младши се опитва да маневрира на няколко фронта в навечерието на президентските избори. Той сключи мир с опозицията, като направи нейния лидер ръководител на правителството и рискува да се окаже в глупава ситуация, ако не спечели убедителна победа. За целта му трябваха всички едновременно: руските ЧВК, европейските войски в лицето на унгарците и американците, с които „вратите са отворени“ за възобновяване на преговорите за военния контингент. Така че е преждевременно да се говори за руско присъствие в Чад. Махамат Деби може да смени мнението си с всяко друго буквално на следващия ден след изборите. Това се случва често в Африка.

Превод: В. Сергеев