/Поглед.инфо/ Съчетаването на евроизбори с референдум за избори е насилствено и обосновано от интересите на определени политически сили. Това само по себе си изкривява идеята, която е прекрасна, но когато започне да обслужва определени политически интереси на част от обществото, води до съществени деформации.

По принцип би могло да се провеждат едновременно избори и референдум, но само ако се знае кой стои зад идеята за допитването и какви цели си поставя тя.
Най-съдържателната част от предложението на президента Росен Плевнелиев за референдум за изборите е идеята за мажоритарен елемент. Определено има нужда от това, но

партиите се
страхуват

защото могат да загубят контрола си върху хората, които вкарват в парламента. А гражданското общество иска точно обратното. От тази гледна точка нашето законодателство се нуждае от промени. В новия Изборен кодекс се заложи елемент на преференция и ще е интересно да видим как ще заработи тя. Може и да даде добър ефект, но при положение че прагът на подмяната в листите е доста нисък.
При мажоритарния вот има няколко опасности. Първият негативен ефект е, че малките партии ще бъдат унищожени. Най-вероятно ще останат две големи партии, тъй като те ще оберат всички позиции, които се излъчват по този начин. С изключение на ДПС, което локално ще има своето значение, останалото ще бъде разпределено между две партии. Едната, която олицетворява лявото, и другата, която олицетворява дясното, които и да са те.

И тъй като често даваме за пример смесената германска система, трябва да е ясно, че в Германия е имало доста голям период от време, докато се наложи мажоритарната система. И докато хората свикнат с този начин на гласуване и с ефекта от него.
Второто предложение на Плевнелиев - за задължително гласуване, е доста спорно. Която държава го е въвела, после се е освободила от него, защото не е видяла някакъв положителен ефект. В Европа само Гърция остана със задължително гласуване, но виждаме, че и там има тенденция то да отпадне.

Твърдението, че задължителното гласуване ще повиши избирателната активност не е убедително. Не е вярно и че у нас гласуват малко хора. Подобно впечатление се създава поради факта, че има много несъществуващи лица в списъците. Обичайната активност на парламентарни избори в България е около 60%. Сравнена с практиката в европейските страни, тя е сравнително висока. Около 25% от избирателите у нас по принцип не гласуват. Това са хора с ниско образование, в напреднала възраст или такива, които са се отдръпнали от активния обществен живот и от политическите процеси. Да караш тези хора да гласуват задължително, не е никак добре. Всъщност, ако те се активират, ще се засилят левият и националистическият вот.

Освен това задължителното гласуване ще създаде възможност за нова вълна от купени гласове и от гласове, дадени заради някаква зависимост. Тези хора нямат вътрешен мотив да дадат гласа си за определена политическа кауза. Те са манипулируеми и лесно могат да станат зависими. Още повече ако не се въведат санкции за негласувалите, а само се каже: гласувайте задължително. Това ще е нонсенс. Ако пък има санкции, съвсем ще се изкривят нещата. Тръгнат ли да раздават пари или бонуси,

ще станем
за смях

пред целия свят. Какво общество сме, ако трябва да ни плащат, за да дадем гласа си?
Електронното дистанционно гласуване по интернет е най-големият абсурд, защото се унищожава най-важната част от вота - анонимността. Електронно дистанционно гласуване може да има в Исландия, която като население е колкото Пловдив. Там хората се познават, има съвсем друга култура и никой не се опасява от това, че вотът може да бъде манипулиран. Подобна е ситуацията в Естония, където има общество, стигнало до такова равнище на развитие, че може да си го позволи.

При нашите условия електронно гласуване ще е фатално. Ще има стотици хиляди купени и манипулирани с най-различни механизми гласове. Твърденията, че така сме били работили с банката, че така сме били дали информация за преброяването, не са верни. Този, който бърка преброяването с гласуването, не е наясно със значението на изборите като демократична институция. При преброяването внучето, което е интернет грамотно, събираше документите на цялата фамилия и на съседите, попълваше ги и ги пускаше. Същото нещо ще се направи и на изборите, само че не от внучето, а от корпоративно назначения човек, от местния партиен лидер или от този, който е под влияние на свещеника, на ходжата и т.н. Това ще доведе до страшни последици.

Някои си правят сметката, че така може да се гласува и от чужбина, че видите ли, "нашите" поддръжници там са повече, и това ще ни донесе бонуси. Това, първо, е под въпрос. Второ, ще съсипе изборите като демократична институция.
Младите със сигурност биха били по-активни при гласуване по интернет. Защото ако има проблем с избирателната активност у нас, това е отношението на младите към тази институция на демократичната държава. Ясно е обаче защо младите хора, не само в България, са пасивни и не се отзовават - защото обществото не отваря нужните пътеки за тяхната интеграция. Те много трудно намират реализация и възможност за професионална изява и по много причини са

отстранени от
обществените
процеси

С електронно гласуване обаче не се отваря нов път за младите хора.
Референдум по принцип - е добре да има и трябва да има. Но той трябва да е много добре подготвен и обмислен на базата на сериозна обществена дискусия. И не трябва да е обвързан с други избори. Защото аз не съм сигурен, че тези, които сега искат референдум на евроизборите, ще получат очаквания положителен ефект за техния вот. Напротив, ако се въведе задължително гласуване за тези избори, ефектът ще е отрицателен за сегашната опозиция.

Вероятно подписката за този референдум ще събере необходимите гласове, защото зад нея стои голяма политическа сила като ГЕРБ, също и Реформаторският блок. Те

имат достатъчно
привърженици

Само че много по-чисто и коректно беше да се каже, че това е инициатива на ГЕРБ, а не да се нарича гражданска. Лошото е, че когато опозицията иска референдум по този начин, управляващите на свой ред ще поискат референдум по други теми и с друга насока, за който също ще съберат необходимите подписи. Накрая всичко ще се обърка и пак ще стане голяма каша. А това ще се случи, защото инициатори не са гражданите, а някакви хора, които се правят на граждани.

За жалост това, което стана през последната година, е, че понятието "гражданско" абсолютно се разми. Родеше ли се гражданска инициатива, веднага се появяваше някой, който се опитваше да я прихване и насочи в удобна за него посока. Ето защо очаквам прекрасната идея за референдума също да бъде размита. Така самото понятие референдум ще се обезсмисли, както се обезсмислиха понятията гражданско общество и гражданска инициатива.