/Поглед.инфо/ Поредната зле режисирана и дилетантски представена самодейна постановка отива към края си. След днешното гласуване завесата пада и най-накрая настъпва желаното от Министерство на финансите спокойствие.
Темата за дълга не е толкова сложна, за да се обясни. Едва ли някой очаква от нас да открием топлата вода. Необходимост от емитиране на дълг, избора на време и конкретни финансови инструменти се обсъждат по цял свят. Защо обаче у нас за пореден път здравият разум и хладнокръвното позоваване на аргументи и факти отстъпи място на примитивното политиканстване?
Като начало Министерство на финансите направи необходимото да внесе смут сред почти всички депутати с инициативата си. Коалиционните партньори на ГЕРБ, а и депутати от партията, които пеят "втори глас в хора" признаха, че не са били консултирани. Нещо повече, не са били дори уведомени. За опозицията да не говорим. Подобен подход показа традициите в липсата на желание и разбиране у властта да дава обяснения за действията си. Това, което в нормалните държави е задължителна практика, за нашите управници изглежда обидно и унизително.
Естествено, дебелашкото поведение предизвика съответната реакция. И като "по Радичков", в изкуствено създадената суматоха се включи кой откъдето свари.
Последваха десетина дни на състезания между критиците и поддръжниците на идеята. Игнорираме оперетъчните "банкнотни изяви" на гръмогласни дилетанти.
Странното е, че министърът на финансите Горанов остана относително индиферентен. Сякаш не той, а някой друг беше предизвикал обществения смут.
На многократните покани да даде разяснения, да направи консултации с определени специалисти, да се сверят цифрите той отговаряше лежерно пестеливо. Колкото и странно да звучи, странични наблюдатели публикуваха далеч по-смислени обяснения и аргументи за необходимостта от емитиране на дълг, за модела на средносрочните дългови рамки, за споразумението с въпросните банки и т.н. Министерство на финансите, а и Министерски съвет наблюдаваха от "висотата на положението си".
В един момент несловоохотливият министър заключи:
"Проведох много консултации, къде навреме, къде не, но разбрах едно. Много от партиите, които подкрепят правителството имаха информационна неяснота".
Това "прозрение" вероятно той очаква да възнаградим с дълги о оглушителни аплодисменти?
Очевидно обясненията, аргументите и доводите меко казано не са силна страна на финансовия екип в кабинета. Тогава на какво разчиташе Горанов, за да прокара инициативата си в Пленарна зала? Само ден преди самото гласуване чухме поредица категорични декларации за предстоящ отрицателен вот. А от ДПС дойде и призив към колегите им от други парламентарни групи на всяка цена да присъстват в залата. "Изненадата" (изненада ли?) дойде при самото гласуване. Оказа се, че на Горанов не му е било необходимо да дава разяснения, да търси подкрепа или да разчита на професионални аргументи за прокарването на идеята. Ратификацията на новия дълг от до 8 млрд. евро стана факт с гласовете на ГЕРБ, РБ, БДЦ, АБВ и ...забележете – ДПС. С това си съвместно действие ДПС и ГЕРБ подхраниха за пореден път приказките за наличие на "плаващо мнозинство", "тайни съглашения", "стратегически" договорки и т.н. На малките партньори в коалицията отново им е показано мястото в ъгъла. Иначе те могат гръмогласно да продължат да настояват за реформи и да твърдят, че са направили ДПС заобиколим фактор. До гласуването на следващ сериозен проект.