/Поглед.инфо/ Предложенията за подуправители на БНБ от страна на новия гуверньор Димитър Радев с оставане на стария състав Калин Христов и Димитър Костов, плюс Нина Стоянова, която е главен юрисконсулт на Централната банка, не са случайни.

Силно се съмнявам, че този избор е негов и подозирам, че е по-скоро на политическите сили, които стоят зад него. А те пък от своя страна по този начин тестват реакцията, търпимостта и толерантността на обществото.

Ситуацията, без фигурите да са шокиращи като тогава, ми прилича на избора на един емблематичен човек от правителството на Орешарски, който предизвика протестите.

Не пресилвам. Но наблюдавам с любопитство опитите на някои хора да оправдаят този избор с необходимостта от приемственост.

Приемственост. Моля? Нали тези същите хора, заедно с бившия гуверньор Иван Искров, носят основната отговорност и вина за провала на БНБ като институция по случая КТБ. Затова, че през цялата минала година, когато стотици хора бяха докарани до степен на отчаяние и стрес, а обществото до небивало сътресение те, някак си, бяха извън обективите. Каква приемственост да чакаме от специалисти като Калин Христов, Димитър Костов, пък дори и Нина Стоянова като главен юрисконсулт, които проспаха провала на КТБ и блокираха парите на хората. И тримата, предложени за подуправители са от кръга, който е вземал решения и миналата, и по миналата, и по по миналата година в тази институция. Така че в този много тесен кръг те са се капсулирали, за да се защитават един друг при извънредни обстоятелства. Такава ли приемственост да чакаме от тях?

Логиката на новия управител подсказва, че би трябвало да сме доволни от тяхната работа досега, за да продължат да заемат тези отговорни длъжности. Но обществото през цялата минала година чакаше от тях отговори на болезнени въпроси и не ги получи, дори те се криеха от публичност или мълчаха пред камерите на медиите.

По този начин ли те ще печелят и сега доверието на гражданите в една от най-старите институции в държавата?

Но обстоятелствата са по-заплетени. Защото законът на хартия дава възможност на новия управител на БНБ да номинира подуправителите, с които да работи, но за мен те са проекция на политическите сили в НС, които избраха него. Външно погледнато те изглеждат като назначения, но не на Димитър Радев. По този начин системата постоянно генерира проблеми, защото номинациите не идват от съответната професионална общност, а от политиците.

Когато тази професионална общност сама може да издига или да отнема доверие на своите представители, тогава самата тя ще може да се изчиства от онези хора, които са уронили престижа й.

Точно по тази причина в момента никой не може да каже сега кой назначи Иван Искров за управител на БНБ и защо бе избран още веднъж. Всички изведнъж се дръпнаха от него. Но в същото време той си изпълни поръчката, която му бяха дали - все по-убеден съм в това. Цяла една година разиграваха театри и защо? За да дойде лятото и политиците пак да се опитат да прокарат непопулярни решения, докато хората са в отпуск и не могат да реагират навреме.

Цялата отговорност за този избор е на депутатите. Има някакви несъгласия и търкания, но… това, според мен, е театър. Макар че в обществото вече няма кой да им повярва, че "костенурката ще полети". Съдете за позициите им по резултата.

А и събитията в Гърция на основните кадровици им дойдоха като награда. Докато гледаме пожара при съседите, не виждаме гредата в собственото си око.

---------------

Георги Атанасов, експерт и анализатор от Българския финансов форум.