Преди време, през 2005-та и 2006-та съществуваше „Семейно подоходно облагане”. Почти всеки помни какъв беше смисъла на съществуването му – данъчно облекчение за родители, които се грижат за децата си.

С промяната на ЗДДФЛ и преминаването към плоско данъчно облагане, това облекчение беше премахнато. Единственият по-сериозен анализ при въвеждането му с аргументи „За” и „Против”, който четох, беше на Института за пазарна икономика.

Въпреки, че има логика в горните мнения, ако ги сравним с модела „социално подпомагане” горните недостатъци много избледняват. Особено ако се споменат и „революционните идеи” излизащи от време на време от Българска стопанска камара за въвеждането на познатият ни от миналото „ергенски данък” (радостно е, че вече не се споменават).

За какво са следващите редове. Дали не е необходимо да се помисли за едно опростяване на администрацията, като за някои задължения бъдат освободени хората от Агенция за социално подпомагане и работата да се прехвърли към НАП?

Разбира се, не казвам да бъде отменен изцяло Закона за семейни помощи за деца, а само тази част, която се отнася за месечните добавки (чл.7 ал.1 ЗСПД).

Каква е идеята. В момента размера на семейните добавки е 35 лв (ЗДБ за 2010 г. § 11. ал.2), като право на тях имат семейства със средно-месечен доход на човек по-малък от 350 лв. За да получават тези добавки всеки правоимащ събира една купчина справки, попълва декларации, подава ги в Социално подпомагане, декларира си банковата сметка и започва да чака всеки месец кога ще дойдат парите (и дали изобщо ще дойдат). При сега действащият модел държавата помага на само един кръг от децата, с мотивите „справедливо – несправедливо, няма пари за всички”.

Въпросът е не е ли по-подходящо да се въведе данъчно облекчение в размер на 350 лв на дете и да го ползва един от родителите по техен избор, като се премахнат тези месечни добавки? На пръв поглед виждам повече предимства, отколкото недостатъци на една такава промяна. Ако стъпим върху приказките на ИПИ, какво може да се каже –

- Основната единица в обществото е индивидът, той е този, който се труди и по тази причина е логично той да бъде облаган. Тук сме на едно мнение – индивидът така или иначе ще бъде облаган – облагат се доходите, които ги получава. Въпроса е за въвеждането на данъчно облекчение, като парите, които държавата „опрощава” са за инвестиции вътре в семейството, пари за децата.

- Семейното облагане не е справедливо – то дава преференции на семейства с деца, но облага с относително по-високи ставки младите семейства, които все още нямат деца. Ясно е, че преди едно семейство да има дете, то трябва да е готово за това, да си осигури жилище, детска стая и съответно да направимного разходи преди да има дете. По-младите семейства имат и относителнопо-ниски доходи. И въпреки това, едно младо семейство без деца ще бъде облагано с по-високи данъци от едно семейство с деца. Погледнато пряко, това е така, но смисъла на държавата е да провежда политика, която да води до определен резултат. Може и цинично да прозвучи, но защо да не провежда полика със смисъл „правете деца, за да плащате по-малко данъци”? Все пак това е вид стимулиране на раждаемостта. И то стимулиране на този кръг данъкоплатци, които отлагат във времето тази стъпка, поради различни оправдания – не му е сега времето, сега трябва да мисля за кариера и т.н. Разбира се, моделът е много подобен на прилагания преди двадесетина години „ергенски данък”, но с обратен знак – вместо тояга – морковче.

- Поради посочената несправедливост на семейното подоходно облагане то изкривява и стимулите – то принуждава семействата да имат деца по-рано,за да се възползват от данъчното облекчение. Това означава да имат деца преди да са си осигурили подходящо жилище, преди да имат детска стая и предида са се подготвили напълно за отглеждане на дете. Това в никакъв случай няма да се отрази положително на развитието на детето. Друг изкривяващ стимул от семейното облагане, посочват често в литературата, е намалението на стимулите за труд при жените и по-нискоквалифицираните членове на семейството. Абсолютно съм съгласен с това мнение, но не го приемам за недостатък, а за предимство. С едно такова данъчно облекчение се увеличават стимулите сравнително платежоспособните данъкоплатци да имат деца. На практика ще се въведе необлагаем минимум за семействата с деца. Дори може да се постигне и косвен ефект – още едно осветляване на част от сивите доходи, осветляване, което би било в полза на осигурителните фондове.

- Семейното облагане изисква създаване на изцяло нова информационна и административна система, която ще е паралелна на сегашната система за изплащане на месечни надбавки за деца. Изграждането на паралелни структури означава намаляванена ефективността и повече разходи, които ще се платят от данъкоплатците. Абсолютно – затова и предложението е радикално – премахване на паралелната административна система на социалното подпомагане в тази и част. Дори има и косвени ефекти – намаляват се разходите за месечни обработки от служители на Социално подпомагане, както и банкови такси за превод на месечните добавки по сметките на правоимащите.

- Семейното облагане означава поредно усложняване на данъчната декларация,която и без това вече е 24 страници и е много далеч от световните стандартиза ефективност и лесно попълване. С други думи, върви се в грешната по-скъпо в отношение на опростяването на административните процедури. Надявам се ИПИ да не държат вече на това несериозно мнение от преди 6 години. Една табличка в годишната декларация не е кой знае какъв проблем. Колкото за работещите по трудови правоотношения, не е невъзможно тази работа да се прехвърли на работодателя – в лицето на служителите занимаващи се с работните заплати (ТРЗ) или счетоводителите, колкото и да е неприятна тази работа. Но административното обслужване няма да е много по-различно от сега действащото. Един вид в досието на работника или служителя ще присъства и броя на децата, за които ще се има право на данъчно облекчение.

- Както винаги, семейното облагане ще означава подаване на нови формуляри пред администрацията и повече работа за данъчните служители, които вместо да събират данъци ще изразходват голяма част от времето си в изпълнениена функции, които са от компетентността на социалните служби. В случая няма да има повече работа на данъчните служители. Те отново ще се занимават с контролните си функиции и ще събират данъци от данъкоплатците. Но за сметка на това много ще се опрости работата на Агенция за Социално подпомагане, като последната ще бъде разтоварена от едни излишни административни дейности като месечна обработка на семейните добавки, администриране на бюджета и превеждането на парите по сметките на хората.

Разбира се, при един такъв модел ще има потърпевши – хората със сравнително ниски доходи, защото няма да могат да използват пълното данъчно облекчение. За някои многодетни семейства сигурно ще се обърка семейният бюджет, но за това има други мерки. Всеки затруднен би могъл да поиска помощ от Социално подпомагане по другите видове помощи от ЗСПД, и то в размер, който наистина да е помощ, а не да е в подигравателен размер (35 лв).

Можете да погледнете анализа на ИПИ за ефекта на семейното подоходно облагане – бяха разработили навремето хубави таблици – за семейство с едно дете, за семейство с две деца, за семейство с три деца, за самотен родител. Ако ви се занимава не е проблем да се направи и съответното преизчисление – при 350 лв данъчно облекчение месечно за едно дете, 700 лв облекчение за две деца, 1050 лв облекчение за три деца. Убеден съм, че като се замисли човек, ще приеме, че е изгодно. И най-важното – ползват всички, усвояват облекчението веднага с получаване на възнаграждението, а не чакат и не проверяват банковата си сметка ежедневно, като едновременно с това „благославят” МТСП за забавянето.