/Поглед.инфо/ Помните ли песничката „Искам да съм негър, негър в Алабама...”
Сетих се за нея, четейки иначе интересен материал на „Дойче веле”:
На Русия май и свършват парите, пише Дойче веле .
„Според изчисления на Световната банка, през тази година броят на бедните руснаци ще надхвърли 20 милиона души - при общо население от 140 милиона. Това е най-високото ниво на бедност от девет години насам.”
Тъкмо и аз да се зарадвам злорадо като някой от народилите се напоследък „приятели” на Русия, какво да видя:
„Според „Евростат” България не само води класацията на ЕС за най-висок дял бедстващи /тези, които нямат достатъчно пари да си плащат сметките за бита, икономисват от отопление, не могат да си позволят никакви непредвидени разходи, нямат кола, цветен телевизор и телефон, а месото и рибата рядко присъстват на трапезата им”/, но и делът им се увеличава. През 2014 г. в тежка бедност са живели 33,1% от населението, а през 2015 г. - вече 34,2 на сто. /вж.: в-к „Сега”, 18. 04.2016/.
Е, как да не запееш: Искам да съм беден, беден в Русия... Шансът да ми се случи това там, ще е барем 2 пъти по-малък, отколкото в китната ми България.
Докъде я докарахме... През 80-те години на миналия век аз живях в Русия и жалех /наистина, искрено жалех/ руснаците...
Да живеят „риформите”, да живей безкрайния неолиберален „преход”!