/Поглед.инфо/ Преди известно време ние изпратихме трето писмо до медиите, в което акцент не бяха наши непрофесионални разследвания за окупацията на Ранобудните студенти (както бе в първите ни две писма), а нашата визия (изразена съвсем накратко) за бъдещето на България и пътят към истинската Промяна.

Уви – нито една медия не публикува писмото ни – явно когато правим интересни разкрития анонимността ни не е порок, но когато казваме нещо различно, още по-градивно, и даващо конкретни алтернативи за излизане от обществено-държавното ни блато, възникват някакви проблеми. В случая изключение се оказа едно електронно издание, което публикува цялото ни писмо – изразяваме благодарността си към вас. Заинтересованите могат да намерят текста на писмото ни и на нашата фейсбук страница.

Бяхме решили да не пишем четвърто писмо, а да наблюдаваме внимателно събитията. Дори присъствахме на няколко общи събрания на ранобудните ни колеги, слушайки техните доводи, планове, идеи. Не бяхме изненадани от това, което чувахме и виждахме. А приповдигнатата емоционална атмосфера, съчетана с видимото нетолериране на чужди от общоприетите мнения и настроения, ни отказа въобще да се опитваме да говорим нещо разумно и смислено, надявайки се да отворим поне малко очите на някои наши колеги – онези, които безрезервно вярват в ранобудната „кауза“ и емоционалната им заслепеност не им позволява да осъзнаят как биват манипулирани и използвани за прокарването на определени идеологеми и постигането на определени користни цели.

Ранобудните ни колеги обаче отново ни дадоха явни поводи, които просто преляха чашата със своята очебийност и ни накараха да напишем и това писмо. Благодарение именно на тези поводи, ние затвърдихме още повече нашата теза – че зад новите ни национални герои се прокарват интересите на т.нар. мозъчни тръстове (think tanks) - различни неправителствени организации, обвързани с определени „десни“ политически фракции, определени бизнесмени и влиятелни кръгове, членове на академичната общност и медийни империи (вижте първите ни две писма). Единият повод бе организирания от ранобудните дебат на тема „Законопроектът за МВР“. Там като най-активни участници бяха запланирани хора като Росен Босев и Тихомир Безлов. Г-н Босев работи във вестник „Капитал“ (част от бизнес медийната група „Икономедиа“ на Иво Прокопиев). Не е случаен и фактът, че вестник „Дневник“ (и той част от същата бизнес медийна група) е най-активният медиен отразител на окупацията още от самото й начало.

В него почти всеки ден се публикуват текстове за Ранобудните студенти – от някакво най-обикновено есе, та чак до своеобразни фейлетони за това как г-н Ивайло Динев се е спасил от желязната хватка на полицейските изчадия. Колкото до г-н Тихомир Безлов – той е член на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), който е определян като Майката на мозъчните тръстове в България, а ако погледнете първите ни две писма, ще разберете, че това няма как да не породи съмнение в неговата „обективност на експерт“.

Съвсем наскоро пък бе организиран нов дебат от ранобудните ни колеги на тема : „След оставката – накъде?“. Те обявиха, че „дискусията е съвместна проява на три от най-активните и забележими групи в антиправителствените протести – Ранобудните студенти, Протестна мрежа и Преподаватели в подкрепа на студентския протест“, а също и така и че „говорители ще бъдат Ивайло Динев (Ранобудните студенти), Антоанета Цонева (Протестна мрежа), доц. Даниел Смилов (Преподаватели в подкрепа на студентския протест).“ Интересното е обаче, че нашите ранобудни колеги са изпуснали да споменат някои интригуващи факти от професионалната визитка на „говорителите“ на дебата. Ние ще помогнем на националните ни будители с най-топли чувства.

Г-жа Антоанета Цонева е председател на Управителния съвет на неправителствената организация „Институт за развитие на публичната среда“. На сайта на въпросната организация можем да се запознаем подробно с партньорите й (използвайки определението от сайта на института), а именно : Фондация “Америка за България”, Тръст за гражданското общество в Централна и Източна Европа, Балкански тръст за демокрация, Фондация “Институт Отворено общество”. Прекрасно. Между другото, към дебата впоследствие се присъедини и приятелят на ранобудните ни колеги : Асен Генов. Ето пък малко информация за него (а и не само) - ще цитираме част от второто ни писмо : „Интересна е и Фондация „14-ти януари“ на популярните Асен Генов и Константин Павлов-Комитата. Естествено, те двамата подкрепят с все сила студентските окупации, като особено активен е Асен Генов, който твърди, че просто прави „гражданска журналистика“.

Г-н Генов и Комитата сами заявяват в интервю за вестник „Преса“ от 13-ти август 2012 г., че тяхната фондация засега (до момента на интервюто) е получила три пъти финансиране : два пъти от Тръста за гражданско общество за Централна и Източна Европа и един път от „Отворено общество“. Асен Генов е номинирам за „Човек на годината“ от Български хелзинкски комитет (друг мозъчен тръст) за 2011 г., г-жа Цонева също има подобна номинация, както и Росен Босев, Ранобудните студенти и много други подобни красавци от „Мрежата“. Асен Генов беше и човекът, който наскоро боядиса паметника пред централата на БСП заедно с хора, които са „активни членове на ДСБ“. Сами преценете дали съвпаденията са само случайни.

Доц. Даниел Смилов, освен всичко останало, е и член на Центъра за либерални стратегии (ЦЛС) – един от най-влиятелните мозъчни тръстове в България. В този прекрасен Център се подвизават още университетски преподаватели – Георги Ганев, друг деен привърженик на окупацията. А естествено, г-н Иван Кръстев държи диригентската палка – той по случайност е и в Гражданския съвет на Реформаторския блок.

А черешката на тортата на този дебат е „специалният чуждестранен гост“ – д-р Томас Джунс, който по ирония на съдбата е … „експерт по история на Централна и Източна Европа, с публикации за българското протестно движение и окупацията.“ Интересен дискурс на дебата.

Не можем да пропуснем и факта, че в наскоро организирания от Ранобудните студенти конкурс за есе част от журито бяха Георги Господинов и проф. Нели Огнянова. В предните ни писма сме споменавали за тях, но все пак да припомним, че си правят компания в Институт "Отворено общество". Професор Нели Огнянова също така е сред управителите на Фондация "Институт за евроатлантическа сигурност", където се подвизават и хора като бившия ни премиер Иван Костов и синята дама Надежда Нейнски (Михайлова).

На 3-ти декември Центъра за култура и дебат „Червената къща“ организира дискусия на тема : „Да окупираш в България и да окупираш Уол Стрийт“. Естествено, не е изненада за нас, че това събитие бе организирано с подкрепата на „Балкански тръст за демокрация“. На сайта на „Червената къща“ можем да открием кой я спонсорира за направата на изолация и поставянето на червена алуминиева дограма, а именно : Балкански тръст за демокрация, Институт „Отворено общество и мрежа от фондации Сорос“, Институт „Отворено общество“ – София, Тръст за гражданско общество за Централна и Източна Европа, Фондация „Америка за България“ и други подобни храмове на филантропията. Същевременно, важно е да се отбележи, че на въпросната дискусия на 3-ти декември присъстват и известни лица на ранобудната окупация : Ивайло Динев, Манол Глишев, Кирил Чуканов. И тримата държат доста интересни речи – намерете в интернет списание „Култура“, брой 42-ри от 13 декември, заглавието на текста е : „По повод окупацията – челен сблъсък“. Няма да е лошо този текст да бъде прочетен и от ранобудни студенти, които не са в т.нар. „щаб“ на окупацията. Зависимостите и закономерностите не са очебийни, а очеизвадни.

Забравихме да споменем, че основен член на „Червената къща“ е г-н Деян Кюранов. Той (може би по ирония на съдбата ?! ) е част от екипа на Центъра за либерални стратегии (ЦЛС), който вие вече добре познавате.

Още много неща можем да кажем, но важното е въпросът да се разгледа принципно. Ние трябва да започнем да мислим критично и да не позволяваме да ни промиват мозъците. Трябва да разберем откъде идват истинските заплахи и къде са истинските ни врагове, а не да се борим срещу призраци от миналото.Трябва да се обединим около национални ценности и символи и въобще да говорим за българската нация – замислете се, при толкова голямо разделение в обществото ни по всякакви признаци, кои са единствените неща, които могат да ни сплотят? Докога ще позволяваме на някакви си „демократични“ институтчета, фондацийки, центърчета и прочие да се правят на „експерти“, „интелектуалци“, „дисиденти“ и да определят какви трябва да бъдат ценностите ни, живота ни, бъдещето ни, каква трябва да бъде промяната? Докога ще позволяваме на новите ни антикомунисти, довчерашни номенклатурчици, разкарвали се по коридорите на ЦК на БКП, да ни говорят за морал и да монополизират истината по всеки по-важен казус, свързан с обществото и държавата ни? Докога ще позволяваме да ни се подиграват? Тези хора искат да заменят „комунизма“ с някаква тяхна представа за демокрация, обслужваща целите и интересите на кръговете, към които принадлежат – и то пред очите ни, по най-наглия начин. А всичко това убива националната държава и ще я убие, ако бездействаме. Огледайте се и ще разберете за какво ви говорим. Ранобудните студенти са само едно малко парченце от пъзела.

На българина и вагон с аргументи да му докараш, той все ще каже, че „това е конспирация“, все ще те обвини в задкулисие и мръсни схеми. А няма да си даде труда да се замисли. И именно докато приемаме фактите за „конспирации“ и не мислим критично, България ще продължава да бъде разрушавана и унижавана, докато се ликвидира и последната надежда, че българската нация може да оцелее. И всичко това пред очите ви. И съвестта ви.