/Поглед.инфо/ През 2000 г. пожелах да проведа поверителен разговор с министър-председателя Иван Костов, който ме прие в една от резиденциите в Бояна.
По време на дискусията му подхвърлих идеята за тандем между неговата партия и моето движение с цел постигане на по-внушителен резултат. Мислех, че можем да се разберем и да стигнем до сходни гледища относно развитието на България, което в крайна сметка беше единствената ми политическа цел. Намерението ми бе да създадем дясноцентристка коалиция, за да има приемственост в положителните неща, които бе осъществило предходното правителство, но тръгвайки от радикално обновена позиция: една централна власт, която да не е прекалено авторитарна и която да не е зависима от силата на мръсните пари.
Аз съм благосклонен към коалиционните правителства, които принуждават представителите на различните партии да постигат разбирателство. Той стана, за да сложи една цепеница в камината, обърна се към мен и рече: "Не, аз имам нужда от още един цял мандат, а след това ще видим". Ето как ми даде да разбера, че отхвърля моето предложение... "В такъв случай г-н премиер ще видим какъв ще бъде резултатът от изборите" - отговорих му аз.
Ние спечелихме и той и досега не ми го е простил. Неговата консервативна партия доста утежни живота ни в парламента по време на моя мандат.
Решението да продължа политическата си дейност, изпълнявайки неблагодарната функция на премиер не беше взето от днес за утре.
-------------
Това е част от автобиографичната книга на бившия цар /1943-1946/ и министър-председател /2001-2005/ Симеон Сакскобургготски "Една необикновена съдба", която излезе неотдавна.