/Поглед.инфо/ Веднага казвам – никак. Признавам, че постът на социалния министър е най-голямата изненада за мен във второто правителство на Бойко Борисов.

Да, преговорите бяха трудни, правителство трябваше да се състави. Дори анализът показваше още преди година, че партия „АБВ“ беше създадена за голяма коалиция с ГЕРБ. И все пак Ивайло Калфин на този пост в това правителство дори за мен премина границата на приемливото.

Чудя се откъде накъде България, в случая Георги Първанов, бивш президент, похарчва с лека ръка един от най-подготвените български политици. Заслужават ли капризите и зависимостите от Б.Борисов да определят политическото бъдеще на един европейски експерт, признат от множеството си чужди колеги като капацитет за ЕС и България, включен в комисии за развитието на ЕС ?

Днес вече виждам друг Ивайло Калфин. Той е безпомощен социален министър, който седмици след съставянето на правителството на Борисов повтаря думи на стария министър Тотю Младенов, разбира се в по-възпитана форма, но със същото съдържание. Калфин обещава коледни надбавки на пенсионерите, финансовият министър Горанов ги отменя и то след предложени огромни суми за актуализация на бюджета. Звучат познатите оправдания – не сме изчислили, ама ще видим, тука има – тука нема. А пенсионерите са зависими и от най-малките суми и вдигат кръвно само от една дума на социалния министър. Те са на ръба на живота след първото управление на Борисов.

Сигурно е трудно, но Ивайло Калфин сам не усеща вече как звучи като силно десен политик – няма да даваме пари на семействата с деца, ще ги даваме направо в детските градини. Добре, ама как децата на ромите и бедните ще стигнат до там, ще имат ли родителите някаква възможност да имат доходи от работа? В гетата ще се дават помощи за електричество, ами тези, които изобщо не плащат електричество ? Как ще оживеят хората от наводнените райони и в какво живеят ? Забравихме. В социалната сфера наистина се искат реформи, а не раздаване на едни пари и затваряне на очите за самозапалвания и умиращи от студ.

Социалният министър днес се държи като експерт, той знае статистиките много по-добре от бившите министри, той идеално познава демографските проблеми. Знае, че дефлацията е особено опасна за икономиката. Но само анализира, все едно той предлага на някой друг да свърши работа. Самият той не предлага нито мерки, нито дневен ред на мерките. Просто министърът нищо не предлага. Да минела зимата – сама, а после ще видим.

Надеждата са европейските фондове, които знаещият г-н Калфин не казва защо са спрени и как се пускат. Имат ли значение политиките на сегашния му колега Томислав Дончев за спирането на парите за екология и как по график идват европейските пари. Борисов – шеф на Ивайло Калфин отиде в парламента, прекъсна заседанието и нагло излъга защо и как са спрени, а сега пък ще дойдат пари от ЕС. Експертът Калфин, ако беше в опозиция, сигурно щеше да се противопостави на лъжите на Борисов. Сега трябва да си мълчи и да се прави на какъвто не е или е – не знам.

Личният конфликт на Ивайло Калфин със Сергей Станишев го отведе в друга посока – при Първанов. Но цената на тази стъпка за Калфин вече е много сериозна. Той ще носи на гърба си лъжите към избирателите, той ще поема недоволството не само на червените, но и на избирателите на ГЕРБ, на РБ и ПФ. Защото той получи особено труден ресор, с който не може да е социал-демократ, не може да е успешен, може да служи само за оправдание на десните, че левите от АБВ не могат да направят нищо за избирателите на цялата коалиция.

Яд ме е. Разбира се съдбите в политиката често се обръщат. Но лъжите и безволието, играта на съчувствие без реални действия обикновено се наказват дългосрочно.