В случая с току-що приключилия 50 конгрес на БСП има някои количествено–качествени характеристики на формирането нови ръководни органи в БСП, които изразяват една негативна тенденция. А тя е, че колкото повече намаляват членовете на партията, толкова повече се увеличава броят на членовете на ръководните органи, особено на национално равнище. И на 27 септември 2020 година те достигнаха огромният брой 187 члена на Националния съвет. Проблемът е не толкова в броя, колкото в качествата на членовете и в качеството на работата на Националния съвет.
Досегашният НС много трудно се събираше на заседания и много трудно формираше форум. Обикновено заседаваше с 95-110 присъстващи члена. И това на повечето заседания. А къде са останалите членове. В Устава на БСП е записано в чл. 15, т. 6, че когато член на ръководни органи отсъства четири поредни заседания без уважителни причини, той отпада от неговия състав. Досега не ми е известно някой член на НС на БСП да е отстранен по тази причина и да е заместен от друг член. Преди всяко заседание (пленум) апарата на НС е изправен на нокти – как да подсигури членовете на НС за поредното заседание. Някои от тях просто нямат желание за работа и дори за елементарно присъствие. Следователно в състава на НС са попаднали случайни хора, които не искат да обсъждат и решават възловите партийни проблеми. Защо са попаднали в състава на НС? Кои са причините?
Първото е случайния характер на предложенията за делегати на конгресите и членовете на Националния съвет. Демократичното право на събрание на основната организация или клуб всеки член на БСП да предлага неограничен брой членове на Националния съвет се превръща в пародия. И не само огромния брой кандидати, който затруднява избора, но липсва главното – мотивировката на качествата на предлагания. Гледал бай Петър или Баба Иванка телевизията и му харесал по своя външен вид изказ някой от БСП – и предложението е готово. Или пък неговият непосредствен началник от общината, района много му харесва. Парадоксът е, че в Устава на БСП е предвидено в чл. 15, т.3., че на общинските и районните конференции могат да се предлагат членове на НС на БСП с писмено мотивирано предложение не по-малко от 50 от делегатите на конференцията. А ако конференцията е от 48-49 делегати? А защо на партийните събрания да не се изисква също мотивировка? Появява се неравнопоставеност, дискриминация на делегатите на общинските и районните организации спрямо участващите в партийните събрания. Искаме равенство в обществото, но в партията не го искаме! А защо в Устава не е предвидено, всеки който предлага да има подробна аргументация? Разбира се, направено е за да има хаос, който може да се управлява в „необходимата посока“ от партийния апарат.
И така за 50 конгрес бяха направени и имаше около 700 кандидатури. И как редовият делегат да се ориентира в тези 692 кандидатури, като за него огромната част нищо не значат. Те са просто имена в някакъв списък. Той трябва да направи мотивиран избор. Но без информация не става.. И от кого делегата на конгреса получава информация – от съответният по-висшестоящ партиен деец-председател на общински, районен или областен съвет. И я получава своевременно в посочената от по-горестоящия партиен началник. Така поради огромният брой кандидати в листата се избират опосредствено желаните от партийния апарат лица, които са поддръжници на определени ръководни дейци в партията. При този огромен брой на тайното заседание вероятно не е станало реално обсъждане на качествата на предлаганите кандидати, а са се проявявали и защитавали предимно местнически интереси.
Демократичен ли бе направения избор? Честен ли бе? Нека всеки сам за себе си да определи. В Устава на БСП ясно пише, че членовете на НС на БСП са избрани, ако за тях са гласували повече от половината участници в гласуването. И какво се получи? За член на НС на БСП е избран само един член – Крум Зарков. На миналия конгрес бяха само трима. И конгресите както 49, така и 50 си опростяват работата. Вместо втори тур на таен избор да се изберат членовете на НС, конгресът решава да се претупа работата, като за избрани се обявяват по вишегласие 112 кандидати. Но дори и този липсващ в Устава принцип не се спазва. Примерът с Общопартийната контролна комисия е драстичен. Там двама кандидати за председател се открояват сред другите и получават разлика от няколко гласа в полза на досегашния председател, но под 50%. Но досегашният председател е неудобен (осмелява се да критикува ръководството) на всепартийно избраният Председател на БСП. И започва цирка. Преминава се към втори тур с явно гласуване. Разбира се при явното гласуване не е важно кой как гласува, а кой и как брои. И броячите, хората определени от апарата и формално избрани от конгреса, си знаят работата – фалшифицират броя на гласовете. Това установява самата председателка на комисията по избора. Явното гласуване и прегласуването показват повече гласове за удобния председател на ОПКК. Повече, но по-малко от гласовете при първия тур. Така Войнов е обявен за Председателя на ОПКК с 384 гласа, т.е. той е избран с 42.6% от гласувалите на първия тур и 39.4% от общия брой на делегатите. Това е резултат от неправомерно възприетият, по подобие на правилника на Народното събрание, принцип на падащия кворум. Може би лошо чета, но никъде в Устава на БСП не прочетох да пише, че при работата на изборните органи в БСП може да се използва правилото за падащ кворум. Както и никъде не прочетох да пише, кога и как се установява кворум при гласуването. Останах с впечатлението, че в материалите на Конгреса (не притежавам тези материали) тези въпроси също не са уредени и не бяха подложени на гласуване от Свиленски.
Уставът е основният закон на партията. И никой не може да не го спазва, особено конгреса. Вярното е, че Устава се приема от конгреса. Но това не значи автоматично, че Конгреса може да не се ръководи от основния закон на БСП. Той е закон на партията, а не на Конгреса. И ако някой е искал да определи нещата по начина на гласуването трябваше първо да поиска промяна на Устава. Конгреса дава лош пример на членовете на БСП.
Не бе спазен Уставът на БСП и за изискването не по-малко от 40% от членовете да бъдат представители на единия от двата пола. От подложените на избор 181 души 51 са жени или това е само 28.2% от общия състав на НС на БСП, т.е. от тези подложени на пълен или на ограничен избор (по обявения във в-к „Дума“ поименен списък).
Предложения за намаляване на броя на членовете на НС на БСП и как да се правят предложенията за неговия състав имаше в редица публикации. Но, новоизлюпеният преди конгреса деец на организационния фронт на БСП Атанас Зафиров, вероятно не обича да чете чужди мнения. А и другите от апарата на БСП. На сегашното ръководство изглежда му харесва стихията на избора на НС на БСП.
Освен количествените аспекти има и някои принципни и качествени проблеми на формирането на този ръководен орган. Неговите членове са неравнопоставени. Те са равни са само по възможността всеки от тях да има правото на един глас. Уж всички са равни, но някои са много по равни по правилото за избор. Става дума за следното:
Само 113 членове на НС на БСП от 187 са избрани, чрез таен избор, по вишегласие, а не с мнозинство. Освен тях има и избрани в отделна листа от т.нар. младежка квота от 20%, за пръв път въведена на 49 конгрес на БСП по идея на Михаил Миков. А защо само за младежите има отделна листа в количествени параметри. А само качеството младост ли е достатъчно – до 35 г. възраст? Да, но Устава пише в чл. 7, ал. 2, че „Във всички органи на партията се осигурява равнопоставеност при представителството на двата пола, но не по-малко от 40% за всеки от тях“. Е, а и не трябваше ли да има отделни листи за мъже и за жени, щом вече веднъж са отделени младите хора? И не чух от председателката по избора какво е съотношението мъже-жени и как е изпълнен Устава в това отношение. Все пак тези около 150 членове са макар и неправилно избрани, но поне чрез някакво пряко гласуване.
Останалите 31 делегирани представители на партийните организации са крайно ограничено избирани от делегатите на конгреса от съответния МИР. При тях избора много често е продукт на местната олигархическа свързаност на партийни ръководства и богаташи, бизнесмени и т.н. Няма как Пловдив да не бъде избран Г. Гергов, няма как ако предложите Гуцанов във Врана той да не бъде избран. Или пък В. Антонов в Плевен и т.н. Обикновено след всеки конгрес тези делегирани представители не се огласяват като такива в партийния печат. И остават най-равните сред равните членове на НС на БСП – назначените по длъжност според Устава. Какво тук значи някакъв си Конгрес и пряк избор от най-висшия ръководен орган на БСП! Такива са по чл. 32, ал. 1: „2) избраният председател на БСП; 3. председателят на Парламентарната група; 4. председателят и зам.-председателите на Народното събрание – социалисти; 5. министрите-социалисти; 6. ръководителите на Младежкото обединение, на Обединението на жените-социалистки и на Движението на ветераните;“ Ето така се постига равенство в НС на БСП – едни чрез избор други чрез назначаване. Какво пречи зам. председателят на Народното събрание, а и другите да бъде избиран по общия ред? Какви са тези привилегии? Каква е тази неравнопоставеност?
А когато даваме такива привилегии, защо няма привилегията за най-известният в Европа български социалист – Сергей Станишев. Лично не го харесвам в много отношения, но той е българин, избиран вече няколко мандата за ръководител на ПЕС и представлява не само себе си, не само БСП, но и България. В ПЕС го оценяват и избират, доколкото си спомням единодушно. Нашите ли доморасли делегати на 50 конгрес са по-умни от всички останали европейски социалисти, демократи и социалдемократи от другите страни в Европейския съюз? И защо да не го изберат поне за член на НС на БСП. Те поотделно и вкупом ли по-добре представляват в ЕС България? Делегатите на конгреса, основавайки са на личните недружелюбни отношения на Нинова срещу Станишев, проявиха незрялост. Това не е в интерес на БСП в международните ѝ отношения, но и при решаване на определени български каузи.
В доклада на Нинова на конгреса бе пренебрегнато организационното състояние на партията. Ставаше дума само за единството и че партията е единна. А организационните проблеми не са само количествени, а са предимно качествени.
В заключение, този много широк състав на НС на БСП до голяма степен може да бъде пречка за ефективното и качествено ръководство на партията. Прекомерното количество убива качеството и ефективността на политическото ръководство. Вече изразявах мнение, че НС на БСП не бива да надхвърля 101 члена и че трябва да избегнат местническите тенденции (местен патриотизъм) чрез т.нар. делегирани представители и възрастовите привилегии чрез т.нар. младежка квота. Националния съвет е на България, а не на отделна административна област. Младите трябва да се доказват в работата, а не предимно с възрастта си. За да има високо качество, трябва в НС да бъдат само най-качествените експерти, най-опитните и ефективно работещи социалисти, доказали се в партийната и в обществената практика.
Дано новоизбраният НС на БСП ме опровергае и да успее да откликне на настоящите политически проблеми не в партията, а в обществото. Защото най-големите проблеми са в намаляващото обществено доверие към БСП.
