/Поглед.инфо/ Ние не знаем цялото съдържание на визитата на премиера Бойко Борисов в Германия, но очевидно основната точка от дневния ред е импровизирана и наложена от събитията - проектът "Южен поток".

От Берлин чухме: "Трудно ми е да обясня на българския народ защо газта, ако минава през Турция и Гърция, е добра, а ако мине през Черно море за България - не е добра. Защо ако "Северен поток" е добър, "Южен поток" не е добър." Дано и Ангела Меркел да е чула.

Борисов е изтъкнал, че България е оставена в положението на неизправна страна, защото нито ЕК е подписвала договора с Русия, нито Третият енергиен пакет е действал през 2008. Казал е, че България продължава да плаща и е съдена за АЕЦ "Белене", а сега, може би - и за "Южен поток".

Непосредственият стил на общуване на Борисов дава повод да анализираме събитието на прима виста без да знаем още дали има сериозни резултати, извън обещаните консултанти.

От една страна, човек изпитва неудобство, когато наблюдава нашия премиер в ролята на роднина от провинцията, който идва с молба за съдействие и е неловко да отпратиш. И понеже си дава вид на "непосредствен балканец", изговаря някои истини. Сценките напомнят за личните отношения на Тодор Живков с тогавашния Голям брат Леонид Брежнев и са доста далеч от онова равноправие, което ни гарантира европейската конституция.

От друга страна, очевидно такива са възможностите на премиера, когото сме си избрали по демократичен път. А всякакво усилие да се изтъргува някаква компенсация в замяна на щетите, които понасяме, смятам, е по-добро от красивото мълчание след получения на първи декември плесник от Владимир Путин. Западна Европа сякаш не иска да разбере, че и нейната буза е зачервена, не само тази на един член на ЕС, какъвто сме ние. Разбира се, щеше да е далеч по-добре, ако премиерът можеше да се облегне на екип от квалифицирани дипломати и на външен министър, за когото всички сме уверени, че работи за България. Но не би…

Основната забележка за това екстрено пътуване е, че премиерът Борисов би трябвало да отиде направо при този, който взема истинските решения и който не е крил своята, меко казано, въздържана позиция по сътрудничеството с Русия. Т.е. той въобще не е в Германия.

Спомнете си, това не е ли вторият подобен случай - преди 3 години ни посети държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън и позицията на България за АЕЦ "Белене" се обърна на 180 градуса. Това лято наминаха за кратко трима американски сенатори и само след час бе сложен мораториум върху строителството на газовата магистрала "Южен поток" през България.

Не е ли време да върнем посещенията? Нека във Вашингтон прозвучи простият въпрос: след като той харчи толкова много пари за покупка на влияние в България, не би ли могъл да инвестира щедро, както му подобава, и в икономиката на страната - вместо само да пречи на други да инвестират. Така би спечелил много по-висок рейтинг пред българите. Не съм ли прав?

Нещо повече, нека не формулираме въпроса дипломатично, понеже за това си има специалисти: Какво, всъщност, бъдеще планират САЩ за своя жертвоготовен и верен съюзник - да го превърне в икономическа пустиня? Време е да поискаме истински стъпки в замяна. Като не желаят "Южен поток", къде е "Набуко"? Защо у нас не се сглобяват самолети, а ни натискат да купуваме такива, с качество под второто? Защо IT секторът на САЩ инвестира в Ирландия, но не в България?

Ако не получим отговор, това вече е отговор. И поне ще почнем да търсим някакво бъдеще за себе си. Защото наистина вече не само управлението на Борисов, но на който и да било, не може да продължи да води страната към нищото.

Сега е моментът да са проведе този личен разговор. Не с опозиционен сенатор, а на най-високо ниво.

Подобно поведение не би било без прецедент в демократичната ни история. След края на косовската война България направи жест, който имаше тежка цена за отношенията й с Русия: отказа въздушен достъп за участие на руски миротворци под егидата на ООН в Косово. В замяна на това, обаче, използва момента, за да настоява във Вашингтон, че е крайно време ЕК да се произнесе по началото на преговорите за присъединяването ни към ЕС. И видимо невъзможното се оказа като по чудо реално. Безкрайното протакане на евроинституциите много приличаше на сегашното, но то изведнъж свърши. Събитията се развиха толкова бързо, сякаш тогавашният президент Клинтън е позвънил по телефона на другите участници в бомбардировките и ги е убедил да отворят вратата, която неизбежно водеше към членство. Мотивите са били много - и да укрепят позициите си в България, и да представят примамлив пример пред Сърбия, за да подклаждат недоволство от Милошевич. От всичко това съм убеден в едно - ако знаят, че сме склонни и умеем да се пазарим, и със САЩ, и с Русия, ще ни уважават повече.

Сега, обаче, се очертава да дадем всичко срещу нищо.

Бих попитал простичко премиера: И така, г-н Борисов, очертава ли Ви се скорошно посещение във Вашингтон? Отговорът ще е лакмусът накъде се движим по пистата на световните работи.

-----------------

Чавдар Найденов, социолог.