Какво мисля днес, на 28 февруари?

/Поглед.инфо/ Разни неща.
Притеснява ме утрешното пристигане на Баба Марта... Много ще е
зла, сигурно. Април, че ще е мек, това се знае. Но и февруари беше
мек, освен, че е и малък... Е, как да е в настроение жената?...

Притеснява ме обстановката в Украйна. Ще кажете, хайде, какво има да те притеснява. Тя е отвъд морето. Отвъд, отвъд, но от детските ми години съм запомнил една песен: „Ти води ме, ти води пътеко, отведи ме през море далеко. Там в страната дето цяла грее, дето нявга Сталин е живял”... Ще кажете, Сталин отдавна го няма. Така е, то и Хрушчов отдавна го няма, но Крим си е там. След тях... Единият изгонил татарите (може и българи да са..., има такава вероятност), а другият го подарил на Украйна, но не изгонил руснаците и не го населил с украинци... Мъдро, все пак, може би е прозрял, че етносите са само привидни. Генът е един... Горката Украйна, от векове не и върви... Като се има предвид, че и първият народен комисар в съветско време е бил българин (Кръстьо Раковски, известен в света повече с руските си имена като Христиан Георгиевич Раковский е български политик, деец на международното комунистическо движение, първи украински министър-председател, съветски политически и държавен деец и дипломат. Това го взех от Уикипедия.) Говори се, че бил племенник на Георги Раковски... После се чудим кой е заложил в Украйна четническата тактика... От Бандера, та до Майдана... Е, и него Сталин го е посякъл, но така е, революцията винаги изяжда децата си... Едни по-рано, други ги „дъвче и мачка” с години... Ще кажете, споко, почакай, историята ще покаже кой, какъв е бил и какво е ставало, но след години... Да живее Историята!...

Ще покаже, но не на нас, а на наследниците ни. Не съм егоист, нека така да е. Да са ни живи и здрави наследниците ни нине, присне и во веки веков и да четат историята... Е, позволявам си едно завещание към тях от дядо им Валенто: „Винаги имайте пред вид, когато четете историята, че тя е такава, не каквато са я написали историците, а такава, каквато е искал да бъде този, който е плащал на историците да я напишат!”...

Ех, господин Турчинов, Олександр Валентинович, тежка ти е работата... Да се родиш на Изток, пък да трябва да се съобразяваш с днешния Запад... Може и да се окаже не толкова тежка. Не, че ти давам съвет какво да правиш, но казано на украински: „Ласкаво просимо, Газпром!”... може и да ти помогне...

Ще кажете, стига с тази Украйна, кажи какво мислиш за нещата у нас, днес, в днешна България, а не по земите на древната Велика...

Що да не кажа. Нищо не става. Същата работа. Някаква съвременна четническа тактика. Отречена не само от историята, но първо от самия Апостол... Дори президентът призна, че сме му длъжници, че все още не сме изградили „Чистата и Святата Република”... Че как да я изградим? С какви политически инструменти? Ще кажете с политическите партии, конституционно. Че това партии ли са? Няма да ви обучавам, отворете сами политическия речник и прочетете какво означава „политическа партия”. Практиката днешна няма нищо общо с класиката. Това са чети. С войвода и тук там знаменосец... Някои се опитват да наподобяват хвърковатата на Бенковски... Вместо на коне, на камиони с театрален реквизит и телевизионни камери... Други на охранявани (по закон) от НСО мерцедеси, с азбукаря под мишница... Ех, другарю Първанов, къде си тръгнал да щурмуваш обсадения Плевен? Нали си историк? И ти ли не си прозрял, че истинският герой, превзел Плевен е генерал Тотлебен, а не генерал Скобелев... С опита от обсадата на Севастопол (няма как, така е исторически, не намеквам отново за Крим и Украйна)... Да, ама славословим вече век Скобелев, а не Тотлебен! Така е. Така е наредил Царят Освободител. Скобелеви, генералите, баща и син са му били по-мили... И със „сеч Посполита” и със сечта в Туркмения... Полезни са му били... А, Тотлебен, Едуард Иванович, роден в Латвия немски аристократ... От „петата колона” на Бисмарк... Но да се върна към другаря Първанов (наричам го така, не по партиен признак, а по класов, произходно, иначе отдавна сме в различни... касти). Днес ще бъде в Плевен. Така е обявено. В сайта на АБВ: „На 28 февруари 2014 г., петък, президентът Георги Първанов /2002-2012/, Румен Петков, Емил Кало и представители на АБВ ще посетят град Плевен.” Признавам, поканиха ме да отида. Ей го де е, на 25 километра по посока София... Спокойно, Георги. Няма да дойда, няма да те притеснявам с въпроси в зала „Катя Попова”... От една страна, имам истински, човешки причини да не се отделям от дома си за повече от час, но от друга, както вече се усъмниха, някои другари, че го използвам това от дипломатическа гледна точка, повярвай, не е това. Още повече Ивайло Калфин няма да е на срещата, та да прилагам дипломатически хватки. Безсмислено е да идвам. Не приемам и никога не съм приемал четническата тактика. Няма смисъл да повтаряме историята като фарс. Ако през 90 години на миналия век (а в предишни периоди) партията е оживявала, то е защото се е осъзнавала като партия. Като политическа партия, не само с идеология и програма... Няма да ти кажа другото, историк си, политик си, държавник беше... Тръгвайки от София, преди години, си взех със себе си една керамична плочка, от тези сувенирните. На нея пише:”Каквото и да ти говорят, знай, че става дума за ПАРИ”...

Та народната песен за Плевен, доколкото е народна е:”Около Плевен руси ходят, руси ходят, турци гонят”... Някога. Сега не е така. Сега се замеряме с атомни централи. И около Плевен, и около Истанбул. Все руски... Много е вярна народната поговорка: „Двама се карат – трети печели...: Изобщо не намеквам за Уестингхаус... В Белене ще има нещо на тази площадка (грехота е да не се използва, златна е, не само в парично изражение... Може би завод... „Ще строим завод, огромен завод, със яки бетонни стени! Мъже и жени, народ, ще строим завод за живота!”... Е, бетонната основа е положена. Дали стените ще бъдат яки и бетонни, въпрос на съвременни технологии... Важното е да е завод за живота... За хората от Белене, от Свищов, от плевенско и търновско, за България... Нали така, другари Путин и Турчинов?... Със или без Южен поток... В това „другари”, този път вложих чувство...

Ех, Георги, Владимир, Олександр,
Росен, Михаил, Пламен,
Ангела, Жак, ... Бойко, Алексей...

Остарявайте и помъдрявайте, но защо трябва да забравяте?

http://www.youtube.com/watch?v=ixYgqgmFVSA