Кризата може да се бори само със стимулиране, а не с битка

/Поглед.инфо/ Доц. Татяна Буруджиева е политолог и социолог. Преподава в Софийския университет и в Нов български университет

Как бихте коментирали разликата между ГЕРБ и БСП, която в момента е 3%, а през ноември 2009г. е била 31% в полза на ГЕРБ?

Винаги се дължи на две неща. Първото е на конкретни действия. И тук без съмнение обещанието за европейски доходи и за премахването на корупцията, която да освободи парите на хората. Защото то беше в основата на позициите на ГЕРБ през 2009г. Да се премахне корупцията на тройната коалиция, тогава ще има повече пари за хората, които преди това са били в корупцията.

Тоест това, че българинът очаква да запази икономическото равнище на своето ежедневие, а не този спад, който се получи. Размиването между очакванията и обещанията на една власт и реално изпълнени неща. Това е големият проблем, когато се създават големи очаквания. ГЕРБ даде своята интерпретация защо не се получават нещата 2009, 2010г. От едната свързани не само с кризата, в която се случи тяхното управление тоест ефектите на кризата – световната и в Европа. От другата трудността да се получи справедливостта, тоест наказанието за онези, които бяха обвинявани, че са изхарчили парите на хората.

Според Вас това, което обещаха като мерки случи ли се или си остана само обещано?

Вижте има изпълнени неща. В никакъв случай не може да подминем онова, което ГЕРБ направи. Освен изпълнените директно неща – направените неща в София, направеното в инфраструктура и направеното по отношение на усвояване на европейски средства.

Това как се интерпретират нещата? Как хората разбират направените неща? И тук вече се сблъскваме с втория проблем при ГЕРБ. Когато си на власт не е достатъчно и не възможно ти основно да даваш положителните интерпретации. Все по-малко хора извън властта казват нещо позитивно за ГЕРБ. Все повече говоренето на хора извън министрите е за проблемите, които те имат. И, когато от една страна имат задълбочаваща се криза в ежедневието, която е резултат на криза в икономиката много сериозна. Те имат една безперспективност на онова, което се случва, когато имате лишаване на хората от реална перспектива. Вижте управляващите се опитват да го компенсират с този тип обещания като последното на финансовия министър. Оттук имаме и другия момент БСП през 2009 г. беше в криза на доверието.

За лявата и дясната политика

Не бива да се заблуждаваме още от 90г. ние имаме две доста големи и ясни електорални тела на лявото и дясното. В България грубо и условно около 2 млн. биха подкрепили един десен проект и около 1, 5 – 2 млн. един ляв проект на управление. Което означава, че ГЕРБ като най-голяма дясна партия и член на ЕНП предлага десен проект на управление. Явно е загубила доверието на десните до голяма степен. Докато БСП си възвръща доверието на по-ляво мислещите. Това се случва в момента. Какво ще се случи на изборите вече зависи от конкретното доверие в дадените личности и в конкретни програми. Но в момента двете партии са на равнище – всеки да убеди своите избиратели, да спре да расте процеса на ерозия на доверие.

Според Вас кой мислите, че ще спечели следващите избори?

Това, което показват тези данни са, че едните се движат във възходяща в собственото поле на доверие позиция, а другите в низходяща.

Аз мисля, че за това спомага и тежката криза. Тоест в дясно имаме много повече липса на перспектива отколкото в ляво. Ако искате извън България, ситуацията, която се случва в ЕС. Това, което се случи в ляво, избора на Станишев за председател на ПЕС. Всичко това в ляво поражда надежди, търсене на изход. Какво се случва в дясно? Десни правителства паднаха, десницата в Европа определено не се справя, в доста страни имаме криза. Десните модели на икономика са част от кризата, която се породи. Дясното означава засилване на икономиката, на частния сектор. Нещо, което в България не се случи. Опитът „да се копае” в ляво, да има справедливост, солидарност в обществото от гледна точка на по-големите битки срещу корупцията. Не се оказаха най-ефективните министри на ГЕРБ. Нещата в момента са подготовка за голямата битка, кого ще надделее.

Мерките на десните партии по – неефективни ли са по време на криза и мерките на левите да са по-ефективни по това време?

Мисля, че няма панацея в случая. Много е важно как ще се съобразят съответните правителства, които са на власт независимо леви или десни с това, което има като ресурс и възможности, в които тя е попаднала. Вижте най-лесно се излиза от криза при тоталитарно управление по всяка вероятност. Но пък там дългосрочните перспективи са по-зловещи за развитие.

Защото това, което се трупа като модел на обществото започва да излиза в някаква изкривена форма или война. Така, че няма лесни изходи от кризата в едно демократично общество. По скоро десните правителства са склонни да затегнат максимално възможността за разходи към нас, но за сметка на това засилват и подсилват икономиката, частните сектори и пазара. Това нещо не беше направено в България. Големият проблем още от 2009г. беше заплащането на частни фирми. Не трябваше това да се пропуска още тогава. През 2009г. правителството на ГЕРБ си беше поставило за задача два приоритета – единият беше за Шенген, а другият за влизане в еврозоната. Те не желаеха да дават никакви пари, а по скоро „ ги държаха” да бъде България, да изпълни съответните параметри в еврозоната. За мен това беше много грешен приоритет. Защото оправданието, че те са трябвали да разплащат фирми или неща, които са работени преди тях. Какво ще стане ако това правителство загуби изборите, следващото ще трябва да се разплаща. Това в момент, в който кризата те залива е стимулиране на тази криза, а не битка с нея.