Новият закон за митингите не само не ограничава протестите, но и ги гарантира срещу управленски своеволия. Пази и правата на непротестиращите, за които досега никой не се сети.

Голяма истерия настана около правителствения проект за нов Закон за събранията, митингите и манифестациите. По стара българска традиция коментарът предхожда факта, а разпаленото викане – спокойния аргумент. И за това вина имаме на първо място медиите. Ако разумен човек си направи труда да прочете проекта, едва ли ще открие каквото и да било основание за притеснения, че властниците искат да удушат чрез правни норми всякакви протести, както внушава едногласният хор от заклинания. И ако го сравни със сега действащия закон, едва ли ще открие съществени принципни разлики – освен че новият проект е много по-консистентен и изчерпателен в регулацията на тази материя. Сред най-неприемливите се оказа забраната за протести в определена зона около парламента, Министерския съвет и президентството. Но такава има и сега, ако и в действащия закон да е упоменато само Народното събрание. Освен това никъде не се казва, че не може да се протестира пред тези институции, а само в определен периметър от тях (както и сега). Тази зона се определя от столичния кмет, съгласувано с директора на Столичната дирекция на полицията. Не просто защото тези сгради - както е и по света, са с по-особен статут и се нуждаят от една или друга степен на специална защита. А защото в закона е залегнало съвсем разумното положение, че протестите не могат да възпрепятстват свободното влизане и излизане от сградите. По същата логика не може да се протестира и в непосредствена близост до съдилища, болници, затвори, военни обекти. Така че нищо не пречи да се вика под прозорците на премиера или на депутатите, стига да не е запушен входът на "Дондуков" 1 или депутатите да не са в положение на фактическа обсада. Ако новият проектозакон бъде приет, фермерите няма да могат вече да блокират пътища – не само защото така нарушават закона за движението, но защото нарушават и конституционното право на придвижване на други граждани, които не са фермери, независимо че дори може да са солидарни с исканията им. Фермерите няма да могат да водят със себе си животни на жълтите павета и изобщо в населени места - по същата логика, по която нямат право да гледат крава или прасе пред блока си. Нещо неприемливо да има в това? Уведомителният режим се запазва, но нито един протест вече не може да бъде направен без предварително уведомление. Флашмобовете стават окончателно извън закона, както и всякакви спонтанни прояви на гражданско неподчинение или на съсловно недоволство. Край на непрекъснатите пресичания на кръстовища от еколози и на фермерски блокади на пътища. И в това няма нищо странно – гражданското неподчинение по дефиниция е нещо, което прекрачва границите на закона и законът няма как да го легализира. То обаче е неподчинение срещу закона, но от любов към законността, затова е допустимо само при пълна убеденост в несправедливостта на даден закон, когато са изчерпани всички други позволени средства за съпротива и когато съпротивата е публична и мирна (не е гражданско неподчинение, ако тайно саботираш закона или пък излезеш да обръщаш кофи и чупиш коли). Цялата философия на правителствения законопроект е, че всички форми на гражданска изява на обществени места трябва да бъдат обхванати от законова регулация, с която са натоварени кметствата, МВР и административните съдилища. И тя вече е доста здрава, защото ще се налагат глоби до 3000 лв. на длъжностни лица от местните власти и полицията, които проспиват вменените от закона ограничения на протестите. Истинските недостатъци в закона са малко на брой и могат да бъдат поправени в пленарна зала. Не е предвиден например съдебен контрол над изместването на протести на друго място, с което кметовете и полицията могат и да злоупотребяват срещу нежелани от властите прояви, интерпретирайки по-широко предвидените в закона основания – условия за нарушаване на обществения ред или безопасността на движението. Утешителтното е, че кметът е задължен да предложи възможно най-близкото място, а не например да мести манифестация от жълтите павета в Южния парк. Не е ясно и каква е отговорността на кмета на общината, ако той прекрати протест на предвиденото в закона основание, че проявата се е отклонила значително от маршрута или графика си, настъпило е природно бедствие или пък е възникнал пожар или промишлена авария, но след жалба на организаторите съдът я отмени. Жалбата не спира заповедта за прекратяване на проявата, а в същото време, но постфактум, тя се е оказала неправомерна. Едно от големите достойнства на законопроекта обаче е тъкмо това, че кметовете на общини са отговорни за провеждането на протести на тяхна територия. Така местните общности и техните избраници стават много по-силно свързани като една гражданска общност. И всякакви упреци за полицейщина са напълно безпочвени, защото само кметът може да забрани или промени мястото и датата на даден протест, а полицията е изпълнител на неговите решения. Той дори може да разпореди филмиране на протеста, докато в момента полицията го прави на своя глава. За да се гарантира осведоменост на кмета – и то независима от полицията – за хода на проявата, той е длъжен да има свой представител там. Другото голямо достойнство е, че законът е практически работещ. Предвидени са бързи срокове, в които институциите са задължени да се вместят и така се гарантира напълно правото на протести. До 48 часа от подаване на уведомлението (а не молба) за проявата кметът е длъжен с писмено мотивирана заповед да я забрани, ако има основания за това, иначе тя се смята за разрешена. В 3-дневен срок тя може да се обжалва, а в 24-часов срок от подаването на жалбата съдът е длъжен да се произнесе. Така от новия закон не само не следват по-малко и ограничени протести, а напротив - той дава възможност за повече и по-свободни протести, защото се слага бариера пред нерегламентирани управленски своеволия и прехвърляне на топката между институциите. В момента всеки може да излезе и да блокира каквото си ще, а органите на реда да служат само за отцепление на протестиращите. Или обратно – да се намесят, да предотвратят или прекратят протест с пределно широка интерпретация на законовите основания за това, която после остава несанкционирана. Най-голямото достойнство на закона обаче е, че при стриктното му спазване ще престане самоуправството на едни граждани над други Не може когато едни протестират, други да не могат да стигнат до вкъщи, на работа, да си приберат децата, да отидат на море, да загубят пари от недоставени стоки и т.н. В повечето от случаите на блокирани пътища и булеварди страдалец не са властимащите, срещу които е протестът, а други "обикновени" граждани, които дори може да са солидарни с протестиращите. Така че - стига митингаджийски популизъм. Свободата е ограничена в свободата на другия. Затова тя трябва да е равна за всички свобода. Което може да се гарантира само от безпристрастни норми и институции. Затова свободата е не само в демокрацията, но и в правото.