/Поглед.инфо/ "Последните (проф. Драганов и проф. Рабаджиев - б.ред.) грубо нарушаваха не само режима на окупацията и правилника на Алма Матер, но и всякакви етични норми, които представителите на академичната общност в частност и всеки един член на обществото въобще би следвало да спазват”.

Представяте ли си?! Те нарушават грубо режима на окупацията!!! Те нарушават правилника на Алма Матер! Те не ни подкрепят! „Те” са професорите в този случай. Проф. Костадин Рабаджиев и проф. Драгомир Драганов. Първият е преподавател по Археология и ръководител на същата катедра в Историческия факултет на СУ. Вторият преподава в катедра Нова и съвременна история на ИФ на СУ; само монографиите му са 7 на брой.

Да риташ (образно казано) човек, само защото не споделя твоето мнение...?

Колегите станаха „морална” полиция. Радетели за морал и свобода, но не и когато другите, също толкова свободни, не подкрепят техните идеи. Даже си позволили да нарушават „режима на окупацията” тези професори. Кой ли нарушаваше близо месец академичната автономия на Университета и продължава да го прави и сега? Кой ли обиждаше колегите си, щом не са съгласни с пълна окупация? Кой ли всъщност системно погазва правилника на СУ? Сигурно Делян Пеевски. Какво всъщност означава заснемането и пускането на клипчето с почерпените професори:

окупаторите си търсеха повод да затворят отново целия Ректорат, за да привлекат поне малко и за малко пак вниманието към себе си;

чиста проба отмъщение към критикуващите ги преподаватели.

Боли, когато много по – високостоящи ти припомнят къде всъщност ти е мястото...

*„Диалогът на цивилизациите. Световният и българският преход”, УИ „Св. Климент Охридски”, 2004

Не е луд обаче този, който яде баницата, а този, който му я дава.

Сигурна съм разбира се, че всички 198 техники на Джийн Шарп още не са използвани в България. Също както съм сигурна, че много мозъци мислят ден и нощ какъв пърформанс да свали това порочно правителство, което има наглостта да обяви, че ще отваря отново заводи, т.е. работни места („ХИМКО” Враца, например).

Колеги, Вие засегнахте дълбоко преподавателите на Софийския университет като общност. Научна, академична общност. Засегнахте и техните студенти. Не оправдавам ничие напиване. Но Вие тръгнахте по един път, който не води до никъде – пътят на омразата. Сега част от Вас поеха и по пътя на отмъщението към несъгласните. Колеги, знам, че сред Вас имаше хора, които наистина вярваха в чистота на идеите за нов морал. Сега – едва ли. Вашата „морална революция” се роди като надежда и умря след собственото си самоубийство. Цитатът е от книгата на един друг професор – Александър Лилов, лека му пръст („Диалогът на цивилизациите. Световният и българският преход”, УИ „Св. Климент Охридски”, 2004). По този начин дошла и перестройката.