/Поглед.инфо/ Интервю на Станка Динева с Боян Чуков, експерт по външна политика и национална сигурност.
Кадри на Ислямска държава ни гостуваха преди време в Правец по покана на министър Николай Младенов, казва експертът по външна политика и сигурност
Какви са реалните заплахи за националната сигурност от бежанската вълна? Не се ли превръщаме за втори път, но с 600 години разлика в буферна зона между исляма и Западна Европа?
Обстановката в Близкия Изток се усложнява. ИД започва да придобива очертанията на квазидържава, тя укрепва финансово и военно, и ще продължи да формира джихадисти. Покрай бежанските вълни у нас пристигат и радикали от северна Африка, Афганистан и др. Една част от мюсюлманските радикали в ИД са граждани на страни, членки на ЕС. И няма никакви формални причини те да не транзитират свободно през нашата страна. ИД изпълнява ролята на инструмент за решаване на геостратегическите задачи на най-големия постоянен глобален фактор САЩ и отделно е „маша“ на регионални играчи от типа на Саудитска Арабия. Зараждането на ИД бе акуширано от външни фактори, които искат свалянето на Башар Асад от власт. Нека си спомним за Бжежински и неговата идея срещу Червената армия в Афганистан да се използват „възбудени муджахидини“. Накратко, радикалният ислям се употребява като инструмент във войната срещу геополитическия противник. В лабораториите на специалните служби бяха родениin vitro„възбудените муджахидини“, от тях се клонира движението Талибан, Ал-Каида и накрая ИД. Всички тези джихадистки формирования бяха създадени с участието на определени специални служби и мощното финансиране от богатите нефтени монархии. Проблемът е, че всеки път след като се сглоби поредният „Франкенщайн“ тези, които го манипулират губят контрол над него. Някои от кадрите на ИД ни гостуваха преди време в Правец по покана на министър Николай Младенов. Тези джихадисти нашите медии ги представиха като „демократичната опозиция, която се бори за свалянето от власт на тирана Башар Асад“.
Не мисля, че България след 600 години се превръща в буферна зона между исляма и Западна Европа. Защото днес в големите западноевропейски страни има огромни мюсюлмански общности. Разликата между тях е, че идват от различни части на света. Във Франция те са предимно от страните на Магреб и Машрек. В Германия са от Турция и са вече около 3 млн. Във Великобритания са най-често от Пакистан, Индия и Близкия Изток. Ако се разходите привечер в центъра на Виена, може да останете с усещането, че сте в Бейрут или Тунис. ЕС вече осъзнава цивилизационните различия между европейците и идващите да търсят препитание правоверни. През последните години т.н. „разнообразие“, с което се хвалеше Брюксел се превърна в остро „противоречие“. В България продължава процесът на деетатизация т.е. разграждане на държавността. Големите страни в ЕС се отказаха от мултикултурализма и въведоха строг контрол по своите граници. Това е причината да не сме желани в Шенген. Единственият начин да се справим с предстоящите бежански вълни е да укрепим институциите, които са „арматурата“ на националната ни сигурност. Да координираме, а не да подчиняваме на нашите съюзници усилията, които полагаме в тази посока.
Каква е оценката ти за новото правителство? Кое е „лепилото”, което събра четири толкова различни формации? Какво може да доведе до разпадането на коалицията?
Новото правителство е в резултат на „парен каша духа“. Бойко Борисов си направи необходимите изводи след грешките, които допусна миналата година, когато позволи на БСП и ДПС да съставят правителството на Орешарски. Преди изборите Борисов имаше не само активен публичен, но и дискретен диалог с партиите в днешната управляваща коалиция. Някои от партньорите на ГЕРБ имат ясен профил на пределекторални „заготовки“. Центробежните сили ги има както между партиите, така и вътре в тях. РБ и НФ вече показаха първите си пукнатини. За сега само АБВ се държи равномерно и до известна степен прогнозируемо. Въпреки масовите прогнози, че това правителство няма да се задържи дълго, мисля, че при една по-гъвкава кадрова политика от ГЕРБ по отношение на националния административен капацитет можем да останем изненадани. Ако политическите чистки в администрацията продължат както до този момент, то ще придобием усещането наdéjà vuи отново ще имаме предсрочни избори в близко бъдеще.
Очаква се голямо преструктуриране на сектор „Сигурност”. Вече е вкаран в НС проектозакон за МВР. В същото време се връщат стари неща, които ГЕРБ предложи при предишното си управление – например главният секретар да се назначава от президента; ГДБОП да излезе от ДАНС, ДАНС да стане само аналитично звено. Тези промени ще засилят или ще отслабят националната сигурност?
До сега промените в сектор „Сигурност“ само са отслабвали националната ни сигурност. За съжаление сектор „Сигурност“ постоянно се реформира. След всяко кадрово „освежаване“ и преструктуриране силовите структури губят от своята ефективност. Част от експертите напускат, а на тяхно място идват хора, които са неподготвени, а често в интелектуален план не са и най-добрата част от нашето общество. Аз лично считам, че вкарването на ГДБОП в ДАНС е грешка. С постоянните реформи в силовите структури ние сриваме установения диалог със съответните звена на партньорските служби. Нашите партньори не желаят постоянно да се пренастройват в контактите си с различни български служби. За да има ефект комуникацията трябва да върви по постоянни канали, да бъде между едни и същи наши и чужди оперативни звена. ДАНС няма как да остане в този си вид само като аналитично звено. Кой ще лови чуждите шпиони в България? Неутрализирането на чуждата агентура у нас е доста занемарено. Трябва да съберем разпиляните експерти без да робуваме на политически пристрастия. С манталитет от началото на 90-те в сектор „Сигурност“ ще унищожим и последните остатъци от специалните ни служби.
Ген. Ат. Атанасов предложи сливане на цивилното и военното разузнаване в Държавна агенция за разузнаване. Има ли въобще подобен модел по света? Какви са негативите, които ще последват?
Всяка една страна различно е формирала своите специални служби. Някои по-малки страни от България имат повече разузнавания от нас в резултат на тяхното историческо развитие. А някои големи страни имат по едно разузнаване. Няма шаблон. Но да се сливат двете разузнавания в Държавна агенция за разузнаване ще бъде груба грешка. У нас двете служби са профилирани и не дублират своите усилия в работата си зад граница. Сливането на двете служби ще предизвика трусове в информационната им работа, ще намали тяхната ефективност. Ще бъде увредена съществена част от българската държавност. Кой ще има полза от подобно развитие на нещата оставям на читателите да си отговорят сами...Мисля, че национално отговорните депутати би трябвало да закрият прословутата комисия на Ефтим Костадинов. Тя нанесе непоправими щети на българските специални служби и продължава да го прави, насърчавана от релефно открояващи се политици, които играят ролята на агенти за влияние на чужди страни. Да припомня, че през 1978 г. шефът на германското разузнаване Клаус Кинкел бе сменен от полковник на Абвера от времето на Третия райх. Не си спомням по това време Германия да е била залята от протести срещу „нацификацията“ на специалните служби на страната. Като градиш държава вървиш по пътя на германците. Като разграждаш държава се водиш от словестните салати на Методи Андреев.
Как ще се развият отношенията ЕС – Русия и САЩ – Русия? Иде ли нова студена война? Има ли щастлива развръзка на ситуацията в Украйна?
Ние живеем във времето на глобална световна война. Думата „санкции“ срещу Русия е правилно да се замени с думата „война“. Отдавна в нашия свят „военните“ действия имат икономическа, финансова, културна и друга проекция. Европа в момента е подчинена изцяло на САЩ. Ключова за ЕС страна като Франция се управлява от Вашингтон. Съвсем наскоро Яков Кедми, бивш шеф на израелската специално служба „Натив“ заяви в телевизионно предаване: „Франция е сериозна страна с несериозно управление“ . Във Франция има една книга, която е за ограничено ползване, и която е изготвена от френските специални служби. В нея има данни за президентите, обитавали Елисейския дворец след 1944 г. Според изнесените данни в нея, след генерал Де Гол, всички френски президенти са имали „топли“ връзки с американските специални служби. В спомените на Хелмут Кол също има пасажи, които описват връзките на младата Ангела Меркел с американските специални служби. Германия също е подконтролна на САЩ. В момента САЩ налагат на Европа Трансатлантическото сътрудничество. То има за цел да превърне Западна Европа в това, което днес е Източна Европа. В другия край на света САЩ налагат Транс-тихоокеанско сътрудничество, което има същата цел, но по отношения на азиатския континент. По този начин Китай ще бъде „захапан“ от двете страни с мощни икономически „челюсти“, тъй като е основен икономически противник на Вашингтон.
В САЩ се наблюдава сблъсък между две поколения политици. Тези от поколението на Клинтън, които са под 65 години живеят със самочувствието на победителите от Студената война. Те живеят с мисълта за еднополюсния свят, в който безспорен лидер е САЩ. Има и едно друго поколение над 65 години. Това на Кисинджър, което помни края на Втората световна война. Тогава САЩ произвеждаха над 50% от благата в света. От това време са бретънуудските споразумения, които позволиха на Вашингтон, чрез МВФ, СБ, СТО и ФРС да наложат долара като световна разплащателна единица и да управляват света. Днес САЩ произвеждат около 20% от благата в света, а консумират над 40% от тях. Произвеждат 10% от високотехнологичната продукция в света, изнасят 20% от храните в света, а останалите 70% принадлежат на сектор услуги. За любителите на статистиката износът на Китай е 20% високотехнологична продукция. Кисинджър наскоро сподели, че САЩ са допуснали голяма грешка като са се намесили в Украйна, и че Украйна и Русия са едно е също нещо. Ситуацията в Украйна може да се подобри, ако реализмът на хората, споделящи възгледите на Кисинджър успее да се наложи в САЩ. В противен случай глобалната война е твърде вероятно да премине в гореща военна фаза. Най-вероятно първоначалният широкомащабен сблъсък ще стане в Близкия Изток.
Как оценяваш външната политика на България? Не е ли тя резоньорство на вече приети от САЩ и ЕС решения? Накратко тук ли се прави външната ни политика или някъде другаде?
За да водиш самостоятелна външна политика е необходимо да разполагаш с военен, икономически, финансов, културен и т.н. потенциал. Това са ограниченията пред всеки един външен министър на България. Все пак нашата страна има един относителен марж, в който може преследва националните ни интереси. За съжаление София е изцяло в американската орбита и външнополитическото ни ведомство се опитва да обясни на българите, че българските национални интереси са тъждествени на американските национални интереси. По този начин София се разминава постоянно със своите партньори от ЕС. И президента ни придоби трагикомичен профил в желанието му на всяка цена да се хареса на американците. Външната ни политика няма ясни цели! Външните ни министри нерядко се проявяват като „самостоятелно веселящи се единици“ и не се съобразяват с интересите на София. Това особено ярко се прояви при Николай Младенов, Кристиан Вигенин и сегашния Даниел Митов. Това са по-скоро международни служители, които работят за глобализация типPax Americana, а не за българските национални интереси. Външната ни политика се прави във Вашингтон.
Допреди няколко години се хвалехме, че ще се превърнем във фактор на Балканите – например в енергетиката, в сдобряването на кой ли не с кого ли не? Има ли шанс България да се превърне в такъв фактор?
България няма никакъв шанс да се превърне във фактор на Балканите! Белград без да е в ЕС и НАТО е далеч по-сериозен фактор от София. Нашите политици нямат самостоятелно мислене. Голяма част от тях не могат да разберат процесите, които стават в света. Неприятна изненада е и завръщането ни в медиите на идеологизираната, примитивната и силно деинтелектуализирана риторика на 90-те. Именно този начин на говорене и действие доразрушава българската държавност.
Възможни ли са сепаратистки тенденции, които да доведат до откъсване на региони от една държава и присъединяването им към друга? Съществува ли опасност за България?
При достигането на полуразпад на българската държавност, към който вървим, е естествено да очакваме и дезинтегриране на националната територия. Балканите са особена част на света. Всичко, което се е случвало в нашия регион е било в резултат на „външни“ импулси. На Балканите границите все още „дишат“. Не става въпрос само за Косово. Териториалният интегритет на някои балкански страни е под въпрос. Това, че сме членове на ЕС и НАТО не би трябвало да ни успокоява. Живеем в епоха, в която прекрояването на националните граници не е невъзможно.
Боян ЧУКОВ е роден на 25 юли 1952 г. Експерт по външна политика и национална сигурност. Дългогодишен служител на българското научно-техническо и външнополитическо разузнаване. Дипломат в Париж и Мадрид през 80-те и 90-те години. Съветник на премиерите Сергей Станишев и Пламен Орешарски по външната политика и сигурността.