/Поглед.инфо/ Тайнственият митинг на Плевнелиев май не бил на 10 ноември, а на 17-ти. Явно на президента му се губят и първите седем /дни/ от демокрацията!?

Bторник, 11 ноември, сутринта: Международна конференция "Как да се справим с миналото, гледайки в бъдещето". Попитан от БГНЕС какво е правил на 10 ноември 1989 г., държавният глава Росен Плевнелиев отговаря: "Питате къде бях на 10 ноември? Да ви кажа една тайна - бях на площада и бях на митинга. Точно в този ден с мой приятел - Илиян Попов, ремонтирахме неговото студентско общежитие. Когато чухме по новините - аз тогава бях пети курс, че има събиране в Народното събрание и ще се извършва промяна в държавата. Като студенти двамата с него нарисувахме на два тапета плакати. Единият с надпис: "Съд за виновниците", а на другия написахме: "Дворците на БКП да станат болници и училища". С тези два плаката ние отидохме на прословутия митинг. Това, което много ме впечатли, е, че когато отидохме там, се опитахме да дадем единия плакат на други хора, но никой не го пое. Никой не смееше да вземе втория плакат. Това е моят 10 ноември".

Веднага стана ясно, че държавният глава вероятно бърка датите, защото Тодор Живков пада от власт на пленум на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г., но в Народното събрание няма събитие. Няма и митинг пред парламента.

На 17 ноември 1989 г. ОФ организира казионен митинг, а на 18 ноември е първият свободен митинг на "неформалите", както ги наричаха тогава пред храм-паметника "Св. Александър Невски".

Интересното
съвпадение е,
че същата сутрин
в "24 часа"
публикувахме
снимка
от митинга на 17 ноември 1989 г. На нея се виждат два плаката със същите текстове, които президентът Росен Плевнелиев твърди, че изрисувал с приятеля си върху своите плакати на 10 ноември.

Мнозина веднага коментираха, че има две възможности. Или президентът Плевнелиев е видял снимката в "24 часа" и е бил вдъхновен при разказа за своите спомени.

Или е бил на митинг, но на този от 17 ноември 1989 г. Както се вижда от снимката обаче, поне четирима души трябва да са държали двата плаката. Т.е. някой от хората на митинга все пак е пожелал да поеме втория плакат.

Сряда, 12 ноември: Президентът Росен Плевнелиев коментира възникналите въпроси и в туитър, и по време на втория ден от международната конференция: "Радвам се, че се разгоря този дебат по всички възможни мрежи през последните 24 часа. Една цел е постигната - говорим за прехода и личните истории от прехода. Ето и моята лична история от моя 10 ноември, защото, когато мен ме питат за 10 ноември, аз не го разбирам като конкретна, а като символична дата. Като начало на нещо ново, начало на прехода.

И дали се е случило на 10, на 11-и, или на 12-и, или на 18-и, за мен това няма голямо значение. А тези, които решиха и гледаха точно директната дата и са разбрали именно за нея, разбира се, аз им се извинявам.

Но по-важното е друго - моят 10 ноември и моята лична история, за която бях попитан, е тази. Разбрах по радиото, отидох при моя приятел,
от тапетите
направихме
два плаката,
написахме на тях "Съд за виновниците" и "Дворците на БКП да станат болници и училища" и отидохме пред Народното събрание.

И никога няма да забравя, там нямаше организиран митинг с мегафони и микрофони, но няма да забравя хората, на които се опитвах да връча единия плакат. Никой не пожела да го вземе. Това е моята лична история. За мен по-важно от датата е действието, позицията.

Общественият дебат днес се върти около датата - колко удобно. Защо не се върти около позицията, аз съм имал позицията да направя два плаката и да отида пред Народното събрание и да отстоявам своята гражданска позиция. Имал съм и разбирането и спонтанното усещане, че това е важно - млад човек, студент. Това, което е важно, е да си дадем сметка не какво казваме, а какво правим, какво направихме в годините на прехода. Със сигурност не разказвам своята лична история, защото се правя на герой или дисидент, какъвто не съм и нямам никакви претенции да бъда.

Вярвам, че
гражданската
позиция е важна
и тя краси човека

И се радвам на всички българи, които отстояват своите позиции ясно, с действие. Ще се радвам да продължи този дебат - за моята лична история, но и за личните истории на милиони българи по времето на комунизма и в годините на прехода. Така ще стане и по-ясно и разбираемо за всички какво се случи точно тогава. Моят 10 ноември и моето начало и, разбира се, моят старт на прехода е с моя ярък спомен, с двата плаката от тапети пред Народното събрание.

Самата дата е символична, тя не е конкретна. И когато ме питат, ще продължавам да разказвам за моя 10 ноември."

А ето какво казва Илиян Попов в интервю за "168 часа" от 9-16 септември 2011 г. "За един от първите митинги, посветен на промените в България в края на 1989 г., решихме да подготвим плакати в подкрепа на демокрацията и да се включим неорганизирано. Имахме останали тапети от ремонта на стаите в общежитията в Студентски град и ги ползвахме за надписи. Плакатите бяха доста големи и всеки от тях трябваше да се носи от двама.

За да ползваме и трите подготвени лозунга, беше необходимо да се осигурят още четирима съмишленици. Решихме, че ще намерим лесно помощници сред митингуващите в центъра на София. Оказа се обаче, че сме се излъгали. Никой не пожела да се присъедини и ние
последователно
 ги сменяхме
Явно беше, че или всичко на този митинг е било “много добре организирано”, или хората нямаха смелост и не вярваха, че промените ще бъдат реални”, твърди Попов тогава.

През март и април сайтът “Гласове” публикува интервю с покойната вече вдовица на Николай Хайтов - Жени Божилова. Тя разказва за дните около 10 ноември 1989 г.: “...Бяхме в Израел. На 10 ноември 1989 г. кацнахме на летище София. Виждаме Мамалев, който тича към нас и вика: “Разбрахте ли какво е станало, бе?

Тато го нЕма вече!
Прибираме се вкъщи, Лиляна (съпругата на Андрей Луканов) чула, че сме се прибрали, качи се горе и потвърди: Свалиха Живков! ...Вечерта се качиха при мен Андрей и Лиляна, всички бяхме много възбудени. Казвам на Андрей: Добре, какво смятате да правите с хората от Комитета за гласност и преустройство, нашата интелигенция? Гонихте ги, арестувахте ги, чупехте им машините... Трябва да извикате тези хора да помагат! Андрей каза: Да, искам да се срещна с тях. Но не трябва да са повече от 5-6 човека. Да седнем, да поприказваме, да разбера те какво искат, да им кажа аз как виждам нещата. Но не искам официална среща. Трябва да е на неутрално място, а не знам къде. Обхваната от глупашки ентусиазъм, отвръщам веднага: Ама как! У нас! Половината от тези хора са мои приятели! Обадих  се (на Блага Димитрова- б.р.)...Казах  да избере 5-6 души и да ми се обади. Звънна ми след два часа и ми продиктува имената с телефонните номера, още пазя това листче. Денят беше събота. Луканов предложи

да се съберем на
13 ноември,
 

вторник, в 19 ч Обадих се първо в дома на Желю Желев. На всички се обадих - Тончо Жечев, Стефан Продев, Йордан Василев, Петко Симеонов, Едвин Сугарев, Анжел Вагенщайн, Валери Петров и Марко Ганчев...

Когато се събраха (ние с Николай и Лиляна стояхме отстрани), Андрей се качи и каза: Радвам се, че приехте поканата. Искам да ви попитам с какво и как мога да помогна? Да чуя вашите искания.

Първото желание на някои от първите демократи беше да се върнат отново в редиците на БКП! Андрей отговори: Този въпрос ще се уреди веднага. Друго какво искате? Поискаха
да им се разреши
 да направят
 голям митинг,
 да направят плакати, да напишат възвание и то да бъде отпечатано. Той обеща, че ще разреши и ще съдейства.”

Лили Герасимова, вдовица на Андрей Луканов заяви пред “24 часа”, че на срещата Луканов се опитал да убеди по-деснеещите се да направят общ митинг с другите. Заявил: “Вие нямате различия с тези хора”. Но това не се случило.

Междувременно в късния следобед днес тръгна слухът, че е бил хакнат профилът на Росен Плевнелиев в социалните мрежи. Нищо подобно, държавният глава няма профил, уточниха от президентството. Възможно било да е хакнат негов фалшив профил.