/Поглед.инфо/ „Не виждам Плевнелиев във втори президентски мандат. Според мен засега най-вероятният кандидат от страна на ГЕРБ ще бъде Бойко Борисов. Той от време на време пуска разни лафове, че може и да не се кандидатира, но продължавам да мисля, че Борисов ще е кандидатът на ГЕРБ.“ Така социологът Живко Георгиев коментира последствията от изборите в Сърница и предстоящите избори за местна власт и догодина за президент.
- Изборите в Сърница бяха обявени за генерална репетиция на същинските местни избори. Съгласен ли сте с тази констатация?
- Не съм склонен да виждам в Сърница някакъв модел, който ще ни подскаже какво ще се случи на местните избори през октомври. Не само защото Сърница е особена община от етно-религиозна гледна точка. Просто тя е представителна за едно-две семейства и още десетина-петнайсет души и нищо повече, така че не може да бъде някакъв синдром за състоянието в страната като цяло, нито пък беше някаква изненада, че ДПС спечели тези местни избори. Не беше изненада съъщоо така, че по различни причини „Реформаторите“ имаха сравнително добро представяне, което обаче едва ли ще се повтори и ще проличи и в други сходни селища. Когато в такива малки селища като Сърница ДПС няма пълна доминанта, то всичко би могло да бъде обяснено понякога и с междучовешки, междуселищни и други подобни отношения и напрежения. Като че ли се отдели прекалено голямо внимание на този вот. Той не е никаква генерална репетиция, просто е нещо високо прогнозируемо, несъдържащо в себе си никаква изненада.
- След първия тур обаче поне отстрани изглеждаше, че силите на ГЕРБ и „Реформаторския блок“ ще се обединят, което не стана, и може би затова Местан нарече победата на ДПС „историческа“?
- Има известно влияние на ГЕРБ в този район, но постижението на „Реформаторския блок“ е случайно, поради някакво стечение на обстоятелствата и по тази причина няма как да се репродуцира в която и да е сходна на Сърница община. Не съм достатъчно добре информиран на какво се дължи сравнително приличното представяне на „Реформаторския блок“, не съм работил на терен в тази община, но предполагам, че това е въпрос на една кратка екскурзия, за да разберем причините. Но по принцип е ясно, че „Реформаторският блок“ няма никаква тежест в такъв тип общини, в частност дори чрез Корман Исмаилов.
Според мен това е рекапитулацията на този тип избори. Те не са нормален тип избори с амбициозни платформи, с медийно присъствие, със социални мрежи и прочие. Това е до голяма степен родово-патриархална схема и някои други неща. Безспорно в рамките на ДПС, която си контролира много добре и в голяма част електората, и преди в Сърница са възниквали някакви междуличностни, междугрупови, междуродови напрежения около някакви естествени лидери в общината. Но то очевидно няма нищо общо с приказките, че ДПС е изпуснало този контрол, както се говореше напоследък.
- Защо БСП дори не опита да присъства на изборите в Сърница?
- Съвсем естествено е БСП да не участва, ако няма там партийна организация. Олимпийският принцип, че най-важно е участието, не важи в подобни случаи. Едва ли БСП го е направила от някакви хитроумни съображения, просто няма шансове за успех. Не само в Сърница, но и в други подобни общини БСП отдавна се е отказала да играе. Това може и да е отзвук от времената, когато ДПС беше стратегически съюзник на БСП, но точно сега левицата не е в кондиция да предприема някакви инициативи в тази посока.
- С други думи, не предвиждате някакви съществени размествания на местните избори?
- Не, изборите са си съвсем други, особено когато са в национален мащаб местни избори, когато паралелно си текат и регионални, и национални комуникации. Там е вече друго. Във всеки друг избор, във всяка друга община има доста повече заряд за някакви идеи за прогноза, отколкото тези избори в Сърница.
- Сега се задава нова интрига. Според ваш колега за кандидатурата на Росен Плевнелиев за втори президентски мандат ще лобират американците и ако Бойко Борисов реши да се кандидатира, ще се получи сблъсък с неизвестни последици. Какво мислите за едно такова хипотетично развитие на събитията?
- Честно казано, не виждам Плевнелиев във втори президентски мандат. Нямам никаква идея за някакви решителни планове, нямам никакви идеи за международни инженерства в тази посока и нищо не ме кара да мисля на този етап, че това е възможно. Според мен засега най-вероятният кандидат от страна на ГЕРБ ще бъде Бойко Борисов. Той от време на време пуска разни лафове, че може и да не се кандидатира, но продължавам да мисля, че Борисов ще е кандидатът на ГЕРБ.
- Вярно, говорим за избори чак догодина, но така е тръгнало. Мнозина обаче се съмняват, че Борисов ще се лиши от реалната власт на премиер, за да заеме президентския пост, една, повече или по-малко, фасадна власт?
- То вече оттук нататък всички избори ще са под знака на следващите. Има някаква такава детерминация нещата да вървят от бъдещето към настоящето, което е типично между другото за стратегиите на политиците. Може би дори е разумно да е така. Естествено, при сегашния конституционен ред реалната власт е в премиера. Но доста скромните и тесни конституционни правомощия на президента са едно на ръка. Защото ако президентът контролира най-силната партия, ако се ползва с нейната подкрепа и има личен авторитет, то неговата власт е по-голяма, отколкото позволяват формалните правила. Така че ако Бойко Борисов запази сегашното си политическо влияние и просто смени работното си място, бъдете сигурни, че българският премиер ще бъде с доста повече реална власт от тази, която демонстрира днес. Неформалните лостове винаги са били много силни, особено по отношение именно на реалната власт. Бойко Борисов вече се е показал, че ползва в МВР неформални лостове. Дори може да се каже, че ако е експерт в нещо, то е в това.
- Ще успее ли БСП да преодолее своите вътрешни проблеми и изолацията, които се очертаха след последните избори?
- Би било добре да успее като единствената реална опозиция. Само че дали е възможно? Няма върху какво да бъде обоснован такъв успех от външна гледна точка, то си зависи от самата БСП и процесите, които протичат в нея и до какви резултати ще доведат. Защото те могат да си протичат тези процеси, но дали ще доведат до центробежни тенденции, до разломни линии вътре в партията. Това нееднократно се е случвало и с други влиятелни политически формации, ако се сетим примерно за СДС 1, както стана и с НДСВ, което беше макар за кратко най-голямата политическа сила. Може да се случи и с ГЕРБ. Но никой не може да се ангажира и да прогнозира какво точно ще се случи – нито Михаил Миков, нито Сергей Станишев, защото самите те не знаят. Проблемите са повече, отколкото е възможно да бъдат управлявани. БСП е жертва на систематично нерешаване на въпроса с идентичността; на систематична демонстрация на нисък управленски капацитет, когато е на власт; на систематично показване на лоша кондиция, когато е в опозиция. Капацитетът на една партия не се създава от един конгрес, нито от личността и усилията на един лидер, особено на партии с история, каквато е БСП. Но казвам, че би било добре да излезе от дъното, защото е важно да има силна опозиция, можеща левица, когато е на власт. Това е полезно за всички, особено при социално-икономическия хал, в който се намираме.
- Ще успее ли „Реформаторският блок“ да удържи целостта си при центробежните сили, които често го разтрисат, откакто е в управлението?
- Може и да успее да се удържи. Но „Реформаторският блок“ загуби прекалено много за тези няколко месеца, и то в морално-политически смисъл. Този нагон на РБ към консумация на власт след доста продължителната суша извън властта доста намаляват обаче мотивите за подкрепа от всички онези, които го правеха. „Реформаторският блок“ успя преди това не защото сглоби в една формула доста дребни малогабаритни десни проекти, а защото в публичното пространство успя да създаде някакъв кредит на доверие, кредит за капацитет на правене на реформи, тук-таме направи добра експертиза. Но мисля, че не остана много от всичко това, защото РБ си нанесе силни морални удари, не показа кой знае какъв реформаторски устрем, така че ще им е много трудно. Блокът беше замислен, независимо дали беше ясно артикулирано или не, като алтернатива на ГЕРБ – автентична дясна алтернатива на не особено автентичния десен проект ГЕРБ. Ама извинявайте, то дори ГЕРБ се развива в една позитивна посока и показа едно позитивно развитие, поне във видимата част на поведението си, като стил на общуване в сравнение с първия мандат. Докато „Реформаторският блок“ показа, че нищо лошо не е забравил и нищо добро не е научил.
- Смятате ли, че идеята за референдум заедно с местния вот ще стане повод за нови сътресения между ДПС и останалите?
- Честно казано, още от самото начало ми е доста безразлична каузата на този референдум. Не виждам в нея потенциал да стане нещо радикално като промяна в политическия живот. Не храня никакви надежди, не храня никакви илюзии и изобщо не може да ме запали. Не че нямам позиция по тези идеи, които дори не са съвсем ясни, но виждам само тесни партийни сметки. За 25 години с подобни сметки нямаме нищо ново.
- Как виждате след местните избори управляващата коалиция с всичките й елементи и части?
- Има известни предизвикателства пред това широко мнозинство. Някои ще постигнат разширяване на своето влияние, други няма да успеят да се вкоренят в местната власт. Донякъде това симулирано равноправие между партньорите ще бъде на някои равнища разрушено, защото ще има един голям победител и едни много малки партньори, което несъмнено ще породи проблеми, ще породи някакви изкушения за големите и някакви комплекси за малките. Но все пак си мисля, че има достатъчно ресурс и със скърцане, бутане, бавно, с нищо-не-правене в много области и частични форми това мнозинство има шанс да продължи да си функционира. Дори ако някой от партньорите отпадне, в парламента има достатъчно свободен ресурс за парламентарна подкрепа.