/Поглед.инфо/ Дарина Григорова. Империя феникс. Между съветското минало и евразийското бъдеще. 192 страници. Военно издателство, София, 2015.
Каква е постсъветска Русия – империя или национална държава, или и двете? Какво се случва с т. нар.Homo sovieticusслед разпадането на СССР? Каква е геополитическата идентичност на днешна Русия – неосъветска или евразийска? Това са основните въпроси, на които доцент Дарина Григорова от Софийския университет търси отговор в новата си книга „Империя феникс. Между съветското минало и евразийското бъдеще”. Монографията е издание на Военно издателство.
Русия винаги е била държава на духа и на идеите и в този смисъл нейното поведение на международния терен зависи от вътрешната й идентичност. Сухите числа за територията, населението, брутния вътрешен продукт и ядрените бойни глави не са достатъчни, когато се опитваме да очертаем мястото на Русия в световната политика. Нужно е да надникнем и в „геополитическата душа” на тази велика сила. Точно това прави Дарина Григорова в своята нова книга. Авторката подлага на дисекция различните пластове на руската национална идентичност, комбинирайки умело историята с днешната идейно-политическа реалност в Москва.
С разпадането на Съветския съюз през 1991 г. в историята отива и съветската нация. Русия навлиза в период на търсене на своята нова идентичност, твърди Дарина Григорова, и добавя, че руското национално съзнание е в състояние на постоянно самооткриване, а руският националнообразувателен процес е отворен, защото е имперски. Терминът русиянин (россиянин) обозначава политическата идентичност на всички граждани на Руската федерация, докато понятието „руснак” изразява националната и европейска идентичност на постсъветска Русия. Авторката обръща внимание, че освен европейската култура, Русия има още две измерения – евразийската (източната) държавност и православната духовност.
След средата на 90-те години на миналия век е възкресено и понятието „Евразия”, което Кремъл постепенно разработва в нов вариант на регионална интеграция върху част от постсъветското пространство. В новото геополитическо обединение освен Русия влизат и Казахстан, Беларус, Армения и Киргизстан. Понятието „евразиец” е естествено за Казахстан, но не и за Русия и Беларус. Без руското културно влияние, европеизиращо Изтока още отXIXвек, Казахстан би си останал с азиатски, а не с евроазиатски облик. Беларус пък е със славяно-балтийска култура и служи за посредник между Русия и Европа, твърди Дарина Григорова.
Една от ключовите тези в книгата гласи, че Евразийският съюз е прагматичен и геоикономически модел на интеграция, който не лишава участниците в обединението от самостоятелна външна и вътрешна политика. Поради това категорично не можем да говорим за неосъветски, а за постсъветски интеграционнен модел.
Друго интересно твърдение е свързано със Студената война. Тя никога не е приключвала, казва Григорова, поради което можем само да я делим на фази, но не и да обявяваме нейния финал. От друга страна евразийската геополитическа идентификация на Русия е свързана и с реакцията на неолибералната вълна на обезличаването на нациите и на традиционното семейство като норма на поведение. Тук Изтокът като важен компонент от самоидентификацията на Русия и като консервативен пазител на патриархалното общество няма как да приеме този неолиберален опит за разграждане на националната идентичност и преформатирането й в корпоративна. В този смисъл евразийският проект на геополитическа идентичност е и реакция на дехристиянизирането на Европа.
В книгата има и една глава за Украйна, която на фона на драматичните събития в Киев от 2014 г., може би е дори по-интересна от разказа за руската империя-феникс. Дарина Григорова се върща назад в историята, за да изследва зараждането на украинската нация и стига до извода, че тази нация всъщност има две първоначални ядра – галицийско и малоруско. Те са териториално разграничени – първото е ситуирано на територията на Австро-Унгарската империя, а второто – на руската. Затова отXIXвек та чак до днес украинското национално съзнание е дуалистично. Силно влияние върху него оказва геополитическата тектоника през ХХ век – разпадането на Хабсбургската и Руската империя, Втората световна война, днешното противопопоставяне между Русия и Запада. Според Дарина Григорова украинският дуализъм от една страна е украинско-руски, а от друга – галицийско-малоруски.
В главата за Украйна не са отминати и редица щекотливи теми, разпалващи дискусии – като например за историческото наследство на средновековната Киевска Рус – то руско ли е или украинско? Или пък за разцеплението на украинците по време на Втората световна война, когато някои се бият в редовете на Червената армия, а други смятат, че по-полезен за украинската национална кауза и съюзът с Хитлер. Дарина Григорова се спира и на много слабо познатото у нас русинско малцинство и го разглежда като „третото лице” на украинската национална идентичност. Разказът за източниците на украинския национализъм и неговите исторически превъплъщения има приносен характер и е единствен по рода си в българската историография. Авторката се спира и на един още по-малко познат за българската публика национален проект – белоруския както отново търси не само неговата вътрешна динамика, но и геополитическите му проекции.
Тезите на Дарина Григорова за руската история и политика са оригинални, нетрадиционни и разпалващи спорове. Те обаче са подкрепени със солидна аргументация, базирана на сериозните познания и дългогодишни изследвания на авторката. Макар че е научно изследване, книгата на Дарина Григорова е написана на достъпен език като аргументацията на авторката е разбираема и за читатели без професионални познания в областта на историята и геополитиката.
Представянето на монографията „Империя феникс” ще се състои на 25 ноември от 18 часа в зала „Тържествена” на Военния клуб в София. За книгата ще говорят професорите Андрей Пантев, Нина Дюлгерова и Христина Мирчева.