/Поглед.инфо/ В публикация отпреди две години („Нова Зора”, бр.30/2012 г.) обърнах внимание на възхода на Николай Бареков (Дудука) от „чака рака” до „гореща точка”, тоест от пловдивските чалготеки до популярен водещ на сутрешния блок в bTV и TV7. Защо обаче след 7 години изграждане на кариера напусна богатата телевизия bTV мълчат неговата партньорка Ана Цолова, както и неговите шефове. Все пак клюките не закъсняха – причината май била рекет.

Но това едва ли е цялата истина. Амбициозният телевизионер, скаран с авторитарния си приятел Бойко Борисов, явно си намери нов покровител и в новото си поприще започна да обикаля с екипа на TV7 определени от него „горещи точки” по близки и далечни областни центрове. Трябва да му се признае, че го прави с хъс и самообладание. А самочувствието, което демонстрира, подсказва, че освен финансовия ресурс някой му е дал карт бланш да атакува политици и олигарси по негова преценка. Дали този неизвестен за нас спонсор не е от чужбина скоро ще разберем. Нека припомним, че след като „по свое желание” напусна bTV, Бареков замина за САЩ, където специализира в Атланта и Вашингтон. Но ако в Атланта е световно известната телевизия CNN, то в столицата Вашингтон се намират не по-малко известни институции като Държавния департамент и ЦРУ.

„Гореща точка” за Дудука се оказа площадката, от която той трябваше да се изстреля в политическия елит. Бойко Борисов вече не е премиер. Атаката срещу олигарсите Огнян Донев и Любо Пъпката внезапно секна. И то не само от страна на Барека, а и от жълтите вестници. Двамата играчи най-вероятно са си платили и ги оставиха на спокойствие. Яне и Волен се дънят, а партията на СКАТ за него е слаба ракия. Нишата за нов месия е свободна и трябва бързо да бъде заета, защото към нея напират реформатори, войводи, гимнастици, ясновидки и евродепутати.

Във времена, когато политическите партии умират и не могат да станат масови, в България се появиха половин дузина лидерски партии. Нищо чудно, наближават избори. Тези, които се опариха от социологическите проучвания през 2013 год. сега играят на сигурно – ще прескачат 4 %-ната бариера в коалиции. Те констатират обаче, че Дудукът им води с една обиколка. Излиза, че обиколките му с екипа на TV7 по регионите не са били току тъй „на ползу роду”, а с далечен прицел – да си набере партийни членове, които да го припознаят като безспорен лидер.

Посланията на Дудука са са популистки и са заимствани от програмите на други партии: съд за герберите и Тройната коалиция, край на демографската криза с помощи за майки с второ дете, безплатни таблети за децата, прогресивно данъчно облагане за богатите, здравна реформа. Изобщо „РАБОТА, ДОХОДИ,СИГУРНОСТ!” Също като циганинът на сватбата, който обещавал щедро, след като разбрал, че подаръците няма да се дават веднага след обявяването им.

И ето че на 25 януари поредната лидерска партия с абсурдното име „България без цензура” се пръкна. И то не в някоя скромна зала на НТС (така беше създадена ”Атака”), а в Конгресната зала на НДК с 3000 кандидати за партийци. Партия се прави с пари, а партия от нищото – с много пари. Дудукът се тупа в гърдите, че платил залата и автобусите от джоба си с „честно спечелени” от него пари. Но малцина му вярват и казват „Да, ама надали”. И първата цензура в “България без цензура” ще бъде избягване на въпроса „От къде идват парите?”

В Русия президентът Путин успя да прокара закон, с който такива политици бяха наречени „Агенти за влияние” и им беше забранена политическа дейност, ако финансирането им от чужда държава надхвърля 50%. Да напуснеш толкова прибързано апетитното от финансова гледна точка директорско кресло в частна телевизия означава, че някой друг е предложил повече. Кой е този някой може да се предположи, ако се вгледаме в чуждите гости на учредителния конгрес на „България без цензура”. Освен Микулаш Дзуринда (Словакия) и Зоран Живкович(Сърбия) по-интересни са другите двама.

Либералът Еинарс Репше е бивш министър председател на Латвия, половината население на която вече се изсели на Запад и която е христоматиен пример как се губи суверенитет заради едната русофобия. Чудесен пример за България, когато приеме еврото за национална валута с премиер Николай Бареков.

Другият гост е знаков. Генерал Уесли Кларк е главнокомандващ на НАТО (1997-2000 г.) по време на войната в Косово. Става въпрос за военнопрестъпник, който е издал заповедите за бомбардирането на югославските танкове със снаряди с обеднен уран, на китайското посолство в Белград и за унищожаването на 200 руски командоси, които бяха завзели летището в Прищина преди англичаните. Последната заповед на главореза-генерал не беше приведена в изпълнение, тъй като командир на английските десантчици се оказал популярният сега поп певец Джеймс Блънт (You are beautiful, it’s true), който отказа да извърши кръвопролитието. Ген. Уесли Кларк е участник в две президентски кампании. В едната (2004 г.) отстъпи в полза на сегашния държавен секретар Джон Кери, а в другата – подпомагаше на г-жа Хилари Клинтън. Така че „случайното” пребиваване в София на важния гост на учредяването на „България без цензура” най-вероятно „случайно” е благословено от самия държавен секретар. А и новоизпеченият лидер не крие, че е бил с него не само на конгреса. Интересно е и друго: СМИ изобщо не коментираха причината за мисията на генерала на Балканите.

Ако Бареков е само една пионка в мрежовата война срещу Русия, то американските военни бази в България и Румъния биха могли да бъдат използвани дотогава, докато целта в мрежовата война не бъде постигната. Няколко хиляди либийци за обучение в България и 3000 ирански муджахидини в Крайова (Румъния) са добра помощ и „димка”, с която се прикриват действителните цели. И предупреждение към Турция, че е възможно да загуби наема от 4 млрд. долара от базата Инджерлик.

Бареков се е хванал на хоро, от което ще бъде опасно да се пусне. Явно САЩ са свалили поддръжката си от Бойко Борисов и са заложили на следващия русофоб. Изведнаж се разбира, че и дядото на Дудука, също като дядото на Бойко, бил препатил от комунистите. Но дали това е достатъчно?

Тази пролет Дудукът и бат Бойко ще ни развличат с взаимни нападки до евроизборите. Въпросът е възможно ли е българските избиратели да се спънат втори път в един и същи подводен камък? Възможно ли е „политическата пяна, която произвежда Бареков” (според политолога Иво Христов), да замъгли и този път погледа на избирателите?

Да разчиташ на помощ от военнопрестъпник е толкова отблъскващо, колкото да оглавиш протест заедно с криминал като Бисер Миланов-Петното. Българите този път просто са длъжни да направят разлика между пяната и доброто съдържание. До изборите има достатъчно време, а се знае от химията, че пяната е нестабилна дисперсна система.

Дума