/Поглед.инфо/ Комантар на Диян Божидаров, в. "Сега"

Добре е да се четат не само стари книги. А и вестници. "Няма нужда от депутатски имунитет", казва на 21 юни 2009 г. Цветан Цветанов. "Борисов: Депутатите не трябва да имат имунитет", е водещо заглавие от 30 юни същата година.

Редовият българин все още не щампова Генерала върху колите. Правят го медиите. Изборите минават, ГЕРБ ги печели, новоизбраният председател на парламента Цецка Цачева потвърждава, че управляващите ще свалят депутатската неприкосновеност. Днес е непокътната. Дори феновете на Борисов не могат да обяснят как тъй митично остана непроменена. Тройна коалиция, под натиск от Брюксел, я ограничи - стана през 2006 г., когато бе въведен т.нар. функционален имунитет.

По изборите се говори едно, след това се върши друго. Обещанията на ГЕРБ за падане на депутатската неприкосновеност бе припев от мантрата "Виновните ще си го получат".

Краят на третата година от старта на мандата е удобно време за равносметка не на приказките, а на действията. Последната година от управлението на Борисов все още предстои, затова е коректно сравнението да се прави спрямо първите три на Станишев. Коректността изисква да се анализират политическите воля и действия (в повечето случаи - бездействия), а не съдебната система, която, хубава или лоша, е отделна власт.

Първо няколко дни за момента на сравнение. Лятото на 2008 г. бе опасно горещо - Брюксел спря на България европейските фондове. "Няма да хвърлям жертви на вълците", заяви тогавашният премиер Сергей Станишев. Българското общество обаче не искаше жертви, а възмездие. Затова метафората на Станишев правилно бе схваната като коалиция между него и алчните вълци. Лятото на 2012 г. е по-спокойно. Брюксел не е спрял парите, Бойко Борисов реже ленти. Орлов мост обаче се бунтува, лобистки закони и корупционни приятелски кръгове събуждат паралели с предишната власт.

Вълците пак са сити

До края на третата година от мандата двама ключови министри на тройната коалиция бяха сменени - на икономиката Румен Овчаров и на вътрешните работи Румен Петков. Първият бе пуснат от Станишев в дълъг отпуск, вторият подаде оставка. Това стана след огромни обществени скандали, данни за корупция и лобизъм. Овчаров бе замесен в афера с "Топлофикация"-София и опит за скрита приватизация на "Булгартабак". Заради тютюневия холдинг бяха уволнени зам.-министрите Корнелия Нинова и Делян Пеевски. Не само скандали, но и арести в МВР предшестваха оставката на Румен Петков. Той бе обвинен и за нерегламентирана среща с т.нар. братя Галеви. Станишев публично защитаваше и двамата. Трудно е да се направи аналогия с подобни действия на Борисов. Днес министерството на икономиката също не се управлява от първоначалния титуляр. Трайчо Трайков получи хокане на изпроводяк от премиера, без да е ясно защо. Смяна в МВР няма, не може да има, за арести в "Цецовата дружина" е абсурд да мислим. Околният пейзаж е забавно-развлекателен - Братя Галеви липсват, Нинова прави кариера в БСП (напоследък не толкова успешна), Пеевски е голям приятел на Борисов. Равносметката е, че тройната коалиция се раздели с двама важни министри, за които имаше съмнения, че са замесени в корупция. Някои от тогавашните "лоши" днес са в личния премиерски приятелски кръг. Смяна на министри заради корупция няма.

С подобно подозрение през 2010 г. Борисов махна Божидар Нанев. Здравният министър бе оправдан от съда, както бяха и колегите му, попаднали в идентична ситуация предишни години. Радослав Гайдарски също бе отстранен при тройната коалиция, както и други министри, които скандализираха обществото - Петканов, Близнаков. И Станишев, и Борисов разнообразяваха кадровия пейзаж с промени, но те бяха или структурни, или поради заемане на нова длъжност на титуляря (Кунева, Фандъкова, Плевнелиев и др.).

Още няколко думи за депутатските имунитети. При тройната коалиция прокуратурата поиска 6-7, част от които на народни представители от управляващото мнозинство (например Стоян Проданов и Иван Даков от БСП, Фидел Беев, ДПС, Йордан Костадинов, НДСВ). Към момента се знае, че единствено злополучният Емил Димитров е подал заявление за сваляне на имунитета си. През 2010 г. ГЕРБ обяви, че ще стори това със Светлин Танчев и Пламен Цеков по повод скандала "Мери Джейн". След думите дойде време за дела.

Днес Цеков е шеф на Здравната каса

И тогава, и сега разследвания за лобизъм, конфликт на интереси, корупция се извършваха формално срещу периферни представители на властта. Борисов се хвали, че махнал веднага Калина Илиева, а и Георги Харизанов. Спомняте ли си Феим Чаушев, човекът с много имена? И той бе махнат.

Днес Гриша Ганчев си има проблеми с властта. Някъде по същото време (преди старта на финалната година от мандата) проблеми с тройната коалиция имаше и Христо Ковачки.

Бойко Борисов непрекъснато твърди, че западните партньори оценяват високо работата му. Включително и в борбата срещу корупцията. Хилъри му се усмихнала, с Меркел гледали мач. Дали е истина не се знае, знае се, че шефът на ЦРУ бе в София наскоро. ГЕРБ не пропусна да се похвали. През 2007 г. в България дойде лично президентът Буш, нарече Станишев "Мистър Клийн". С това сравнение не искам да кажа, че Станишев е имал някакви успехи. Просто показвам колко струва американската оценка.

Преди няколко седмици Борисов се изрепчи в интервю, че никой в ЕС думичка не можел да му каже за борбата срещу престъпността, защото България хващала много наркотици. "Ние сме един от най-добрите изпълнители на европейски заповеди за арест", заяви пък Станишев след спрените европейски фондове. "Не е честно българи да се оплакват в Брюксел за изборни измами", казва сега президентът Плевнелиев. Същото твърдеше и тройната коалиция - "Не е честно да се топим за далаверите".

Борисов се вслушва в обществените гласове и еднолично спира (поне временно) някои корупционни инициативи.

С което корупцията не намалява

При тройната коалиция вътрешните противоречия събориха някои от съмнителните фигури. С което корупцията също не намаля. Колкото повече изтича сегашният мандат, толкова повече оправданията на ГЕРБ изглеждат като копирани от репертоара на предшествениците им. Ски туризмът смени голф туризма. Факт е, че в момента България усвоява европейски фондове, а в последната година при Станишев не го правеше. Това е успех на ГЕРБ, но на фона на изключително ниско поставена летва.

Все пак съществуват отлики по отношение на обществената търпимост. Когато Емил Димитров се разпорежда с горите, шумно се бунтува едно малцинство. Мнозинството нехае. Когато го правеше Нихат Кабил, мнозинството се възмущаваше. Тихичко, тайно, но достатъчно ясно, за да схване Борисов правилно народния трепет - лозунгът "Долу ДПС" е по-важен от всякаква борба срещу корупцията.