/Поглед.инфо/ Георги,
Позволявам си да пиша на „ти” не от неуважение. Напротив. С цялото дължимо ти уважение за доброто, което си сторил някога, а и сега...
Днес е Трифон Зарезан. По нашия край е общонароден празник. Сутринта рано зарязах лозата, полях отреза с вино и се помолих „Колкото са капките вино, толкова да са товарите грозде”... Традиция.
Следя внимателно изявите ти напоследък. В едно интервю припомни гладните и студени години на „Позитано” през 90 години на миналия век. Когато прясно преименуваната БКП се бореше не за власт, а за оцеляване... Да, така беше. Студено беше на „Позитано”, по едно време само телефонът в кабинета на Жан работеше. Другите бяха спрени, защото не бяха платени. Всички мерки, явни и не дотам явни, бяха предприети, за да изчезне тази партия. Но тя оцеля. Да, благодарение и на теб, като един от десетките хиляди редови членове, които отделяха от оскъдния си залък за партията. Които даваха на партията, а не вземаха от нея или получаваха благодарение на властовите и позиции. Тя просто нямаше такива.
Тогава в партията се дискутираха идеи, доказваха се идеологии, тогава изборът на път за лява партия в условията на демокрация беше главният въпрос. Имаше и отлив, имаше десетки, стотици и хиляди, които тогава се отказваха от партията, защото привързаността към нея преди е била користна. Не беше им необходима повече.
Слава Богу, имаше и нови леви идеалисти, освен съхранилите идеализма си стари членове, които и дадоха рамо през тези тежки дни, месеци, години.
Това беше до един момент.
От един момент нататък изведнъж отливът отстъпи и настъпи напливът...
От момента, в който ръководството на партията, в това число и ти, като негов член, взехте решение за поход към властта – подготовката на следващия по възстановената последователна номерация от създаването и – 41 конгрес, на който щеше да се обяви решението за предсрочни избори. В тази подготовка ти имаше важна роля. Като историк, защитил дисертация свързана с политическото наследство на Дядото, ти възложиха задачата да организираш дискусия с гостите от чуждестранните социалдемократически партии. Припомням ти това, за да те уверя, че както тогава, когато се търсеха начини да се провали тази дискусия, дори от членове на изпълнителното бюро, не те предадох, напротив, рискувах (в личен план), но дискусията стана и БСП тръгна към Европа, към Социнтерна...
И още нещо от тогава. Спомням си, че някой се беше сетил да направи лого за конгреса, използвайки хоризонталната черта на четворката и „човката” на единицата, за да ги иобрази като две протегнати една към друга ръце, един вид, този е конгресът, който ще сложи край на вътрешните борби, ще стане конгрес на разбирателството и необходимото единство между различните фракции в партията. Тогава, при едно обсъждане, си позволих да изкажа съмнение в такава символика. По тази логика, за 42 конгрес какъв ще бъде символът? Пак може да има протегнати ръце, но как ще се символизира опашката на двойката? Може би като „Има си крушка опашка”... Според фразеологичния речник това означава: „Съществува някаква причина, налице е някакво основание, някакъв повод за нещо или за да се говори, да се твърди нещо”. И май излязох прав...
Очаквам да публикуваш стенограмите преди онзи 4 февруари, както обеща предbTV. Интересно ще е каква теза ще защитиш и тази вечер пак предсъщата телевизия в„Лице в лице”. Дойде ми идея да потърсиш възможност за публикуване на изказването на Николай Добрев пред извънредния 42 конгрес. Това изказване беше достатъчно като самооценка за упражняването на властта...
Да, още един път твърдя, че Николай Добрев спаси партията от властта, за да остане жива. Вечерта на 3 февруари сподели: „За мене не е лесно да взема решението, нося отговорност пред партията, но все пак, нося главната отговорност пред народа, пред държавата. На Георги (за тебе ставаше дума) му е много трудно. Той носи отговорност не пред, а за партията. Мене утре ще ме обявят за предател, вероятно и ще ме изключат. Аз съм един от многото. Председателят е един и трябва да се съхрани... Неговото решение е много по-тежко...”.
Като вътрешен министър, макар и в оставка, а и от опита от миналото (малко известно е, че някога той беше член на военния съвет на гранични войски, имаше важна функция във военновременния щат, след курса във военната академия през1985г., му беше присвоено звание майор), му беше ясно към какво последователно се тикаше страната месеци наред. Още едно блокирано пристанище, още една блокирана магистрала, железопътна линия и в изпълнение на конституцията върховният главнокомандващ (президентът) щеше да бъде принуден да обяви извънредно положение и да свика, съгласно конституцията, Върховното главно командване. Конституционно, а не както тебе се опитаха да те подведат за 8 януари 2004г., след Кербала...
Защо ти припомням всичко това?
Съзнателно. И с цел. Кольо, светла му памет, имаше един лаф: „Стегни се!”. Не го казваше за лошо. Не зная дали ще си спомниш, но по време на подготовката на 41 конгрес, когато веднъж Жан реагира импулсивно, по младежки, а и той си беше младеж тогава, Кольо реагира: „Стегни се! Дръж се сериозно колкто подобава на председател на 100-годишна партия!”... Ако си бил на таза оперативка и си спомняш, вероятно ще си спомниш и неловката тишина, която тастъпи в залата, която сега носи неговото име.
Този лаф той винаги го казваше добронамерено. Дори на сватбата на Кирчо, когато по традиция се поздравяват булката и младоженеца след подписването на гражданския брак, не помня какво е казал на Антония, но на Кирчо вместо „честито” казал „Стегни се!”...
Разбра ли ме?
С цялото си уважение към възхода, който постигна като политик, като държавник, като учен и публицист, от позицията на един от малкото неосребрил чрез или във властта в следващите години глада и нищетата от тогавашното „Позитано”, а и като по-възрастен, си позволявам да ти кажа:
СТЕГНИ СЕ!
Вкараха ви да се обяснявате за четвърти февруари в порочна спирала...
Вие, участниците в събитията от БСП ще се „изпотрепете” взаимно. А тези, които ги предизвикаха, създадоха условията, разиграха постановката, мълчат...
С уважение!
Валенто Василев
п.п. Не го приемай като съвет, а като лично мнение. Ако те поканят на конгреса на ГЕРБ като гост в други ден, иди. Изпълни решението на Националния съвет и се съобрази с устава на и затова не отиде на конгреса на БСП. А при ГЕРБ е редно да отидеш. По време на втория ти президентски мандат възникна, разви се и се утвърди ГЕРБ, за което утре може и вина да ти вменят... Декларира, че те са главният опонент на АБВ. Иди и им го кажи. И по-важното е защо са главният ти опонент, как и с какво те разочароваха. Обясни им, че утре, ако в избори спечелиш повече гласове от тях, това не означава, че си ги победил, или че си ги бил... Това означава, че си ги изпреварил в съревнованието за доброто на България.
Дай Боже!