/Поглед.инфо/ "Бъди послушно и добро дете", "Желая ти да си жив и здрав и да слушаш родителите си".
Такива пожелания отправят не само възрастните, а и децата към 8-годишния рожденик. Изглежда послушанието е най-голямата ценност и истински комплимент. Според психолозите обаче пълното послушание не бива да бъде цел на родителите. "От малките деца не може да се очаква постоянно подчинение - категорична е Алисън Рой, психотерапевтка в клиниката за детско и юношеско психично здраве в Съсекс (Англия).
- От една страна, голяма част от детското непослушание е израз на любознателно и изследователско поведение. От друга, то често се поражда от несъвместимостта на детските потребности с родителските изисквания. Например вие смятате, че зимният ден е прекалено студен и настоявате детето да облече най-дебелия си пуловер, но на него не му е студено, неудобен му е и отказва.
Да се противопоставиш, да изпробваш поставените граници всъщност е нещо съвсем нормално. Това правят децата, които растат в здравословен семеен климат. Те могат да си го позволят, защото знаят, че мнението им има стойност и когато възразят, от това произтича резултат. За разлика от тях послушните деца са разбрали, че е безмислено да опонират, защото тяхното мнение няма значение за родителите."Според психолозите послушното дете дава повод за родителска тревога особено ако наближава тийнейджърска възраст. Представете си го как се превръща в послушен възрастен. Това дори звучи стряскащо и крие рискове от по-голяма податливост на отрицателни влияния.
Специалистите смятат, че страхът от заобикалящия свят е сред най-честите причини за детското послушание. Затова основно допринасят възрастните. Например не позволяват на детето да тренира мечтаното от него карате, за да не се нарани. Или пък обичат да му казват закрилнически: "Ако винаги си до мен, нищо лошо няма да ти се случи", което то подсъзнателно тълкува - светът е пълен с опасности и без родителите няма да се справя. По този начин детето расте боязливо и тревожно, страхува се да се изправи срещу проблемите си, избягва новото и неизвестното, не е много отворено към запознанства и приятелства с връстници. Но ако то не преодолява малки опасности и не се сблъсква с обичайните за възрастта проблеми, няма как да се научи да се справя с тях, да трупа житейски опит както от успехите, така и от грешките си. Отговорността е изцяло у родителите и всъщност те вземат решенията. Точно затова, когато детето порасне, ще избягва ситуации, изискващи инициатива, ще търси влиятелни партньори, които да влязат в ролята на родители.
Друга възможна причина за прекаленото послушание е неувереността в родителската любов - детето се страхува да не я изгуби, ако не изпълнява изискванията на майката и таткото. Сигурно сте чували изказвания от рода: "Много те обичам, когато си толкова послушно дете" или "Като правиш такива дивотии, не те обичам". Дори да сте много ядосани, никога не наранявайте по този начин. Критикувайте постъпката, но не отхвърляйте детето. То трябва да усеща безусловната родителска загриженост и любов дори в конфликтни ситуации.
Според психолозите, когато детето се старае да угоди на родителите си, то изпада във вътрешно противоречие, което забавя неговото интелектуално и емоционално развитие. Другият проблем е, че вместо да изрази несъгласието и недоволството си, то ги обръща навътре към себе си. Деца, които не са свикнали да заявяват открито мнението си, в по-късна възраст рискуват да попаднат под лошо влияние.
Няколко съвета към родителите на послушни деца:
- Не прехвърляйте собствените си страхове на детето. Ако е много малко, обезопасете дома и го оставете да се разхожда самостоятелно навсякъде.
- Поощрявайте детските инициативи. При неуспехи заедно анализирайте причините и търсете изход. Поставяйте го в ситуации, в които само трябва да вземе решение.
- Не се стремете да изглеждате пред детето идеални и непогрешими. Добре е то да разбере, че и родителите допускат грешки. И това не е фатално, ако човек положи усилия да ги поправи.
Казвайте на детето по-често, че го обичате.