/Поглед.инфо/ Даденият материал отразява една отминала реалност преди „локдаун“-а, минаващ под знака на К-19. Несъмнено днес много от тази реалност, както в геополитически, така и във вътрешнополитически план значително се промени, което, навярно, прави някои от направените предложения неадекватни. Но това, което бихме искали да покажем и да докажем с този материал е, че все още в България има потенциал, който при създаване на нужните условия, би могъл да осъществи възможността нашата Родина да се „качи“ във влака на т.нар. „Четвърта индустриална/технологическа/ революция. Тъй като няма разрешение от всички участници в конференцията, техните имена са дадени само с инициалите. Така само на инициаторите, организаторите и водещите на конференцията са дадени пълните имена.

На 14.09.2019 г. Инициативен комитет организира конференция под надслов „България и Изтока“. В поканата към участниците бе заявено: „ В днешните сложни условия на глобална динамика необходимостта от многовекторна технологическа, иновационна и икономическа политика става важен императив за развитието на всяка една страна.

В това отношение развитието на взаимодействията със знакови държави от Изтока - КНР, Япония, РКорея, Индия, СРВиетнам, Казахстан, Пакистан, Малйзия, Тайланд и редица други на основата на принципа на взаимоизгодно сътрудничество е един от начините за проява на такава многовекторна политика, особено в областта на икономиката, технологиите и иновациите. Тук ще припомним, че през последните годиии именно част от гореспоменатите страни демонстрират ускорени темпове на технико-икономически растеж, кристализиращ в това, което изследователите наричат „Дълъг Азиатски цикъл на стопанска динамика“.

Конеференцията си бе поставила една първична амбициозна цел да се направи преглед на това какви са възможностите на нашата Родина за взаимоизгодно сътрудничество с бързоразвиващите се страни от Изтока? Притежава ли Отечеството ни стопански, технологически и иновационен потенциал и в какви области е този потенциал, който България може да предложи за развитието на взаимоизгодни партньорски отношения?

Принципиално погледнато Инициативният комитет се ръководи от верига от цели, които могат да бъдат разбрани през призмата на образа на руската кукла „матрьошка“. При „матрьошката“, когато се отвори дадена кукла се оказва, че в нея има друга, в другата - трета и т.н. В случая на основата на първичната цел - прегледа на българския иновационен и високотехнологичен потенциал, както и потенциала за производство на изделия и услуги с висока степен на добавена стойност, да се предложи още един канал за международно сътрудничество и привличане на чужд капитал и технологии. Досега такова се извършваше на база инфраструктурни проекти, при което се ползва геостратегическото положение на България на Балканите, както и това, че страната ни е член на ЕС. Друг канал бе този, при който се канят чужди инвеститори като се изтъква преди всичко ниската цена на труда в Родината ни, както и ниските данъчни ставки. Поради тези причини такъв капитал най-често се насочва в нискотехнологични области, както и такива с ниска степен на добавена стойност.

Нашето предожение е като ключов фактор за такова международно сътрудничество да се използва фактора на наличието на високоинтелигентен, иновативен човешки фактор. В този смисъл ясната ориентация към:

  • Привличане на капитали и технологии за бизнес-проекти целящи на основата на използване на този ресурс съвместно производство на изделия и услуги - високотехнологични, иновативни или такива с висока степен на добавена стойност в България и съответно реализацията им на пазарите както на партньорите, но така и на трети страни;

  • На основата на такива съвместни бизнес-проекти съхраняване и по-нататъшно развитие на горепосочения високоинтелигентен, иновативен човешки ресурс, повишаване на добавената стойност и нормата на печалба на българската икономика, и като стратегическа цел в средно и дългосрочна перспектива превръщане на България във високотехнологичен и иновативен център на Балканите и Югоизточна Европа, пионер на региона в овладяването на това, което днес наричаме „Четвърта Индустриална революция“.

Бяха направени усилия да се привлекат редица експерти и професионалисти от различни области, макар че трябва да се признае, че редица сектори, въпреки неколкократните покани, отказаха участие. След завършване на конференцията бяха допълнително проведени разговори с други експерти, които също споделиха ценни мнения.

В този първичен преглед няма да представяме подробен анализ на изказванията на участниците, което ще бъде направено по-нататък. Всички изказвания могат да бъдат класифицирани в три групи, като кратко ще бъдат обобщени изказаните мисли във всяка една от групите, както и ще бъдат направени изводи на базата на обобщенията. Надяваме се, че по този начин ще се получи достатъчно ясен, но и стегнат преглед. Същият следва да послужи като платформа за последващи анализи, обобщения, както и за разработка на насоки за конкретни действия, ако за подобно нещо кристализира държавно-политическа воля и такива бъдат сметнати за нужно да бъдат подпомогнати за реализация.

Първата група изказвания или части от изказвания засягаха оценка на общата както вътрешна, така и глобална обстановка и тенденции. Като цяло без изключения тези изказвания могат да бъдат обобщени чрез следните заявления:

  1. Социално-икономическата обстановка е сложна, както във вътрешен, така и в глобален план, като перспективите и в двата плана не са оптимистични;

  2. Ориентацията към търсене на пътища за повишаване на технологичното равнище, иновативността и повишаване на производство с висока степен на добавена стойност не просто е нужна, но до голяма степен е безалтернативна, ако желаем относително устойчива динамика на икономиката на Отечеството ни;

  3. Търсенето на сътрудничество със страните от Изтока е стъпка във вярна посока като се има предвид ситуацията в ЕС – Брексит, намаляване на средствата в новия програмен период, относителната стагнация в редица страни-членки и други;

  4. Изключително важна е ролята на държавата, особено предвид начертаване на ясни стратегически цели и насоки и създаване на механизми за развитие предвид тези стратегически цели и насоки, което, обаче, липсва до голяма степен в реалността на България както в близкото минало, така и днес, а най-вече отсъства в преспективен план.

Втората група изказвания са свързани с редица конкретни проблеми на съвременната ни действителност, които ако не бъдат в някаква степен решени могат в значителна степен да лишат от перспективи всякакви намерения, стратегии, планове и програми за бъдещо усъвършенстване и устойчиво развитие. Тук може да се открие известно припокриване със споменатата вече в първата група изказвания роля на държавата. Поради това няма още веднъж да коментираме този проблем. Но освен това се акцентира и върху конкретни проблеми, които съвсем накратко ще щрихираме, а именно:

  1. Ролята на банките, които с цялата си политика на кредитиране не създават нужните условия за стопанските единици да мислят в дългосрочни перспективи. Както бе заявено от един от прфесионалистите „Работата на финансовите и кредитни институции е самоцелна, откъсната, необвързана със дългосрочното планиране и развитие на преработващата индустрия“;

  2. В тази обстановка като цяло българските предприемачи предпочитат да не рискуват, задоволяват се с текущото си функциониране, ориентирано по-скоро към оцеляване, отколокото към търсене на нови хоризонти. Принципиално погледнато подобни настроения съществуват по целия свят. Поради това световната практика предлага т.нар. „публично-частно партньорство“, при което държавата инициира различни нови проекти, чрез поемане на част от финансовия риск, както и осъществява поддръжка чрез различни други механизми;

  3. Липсата на мотивация сред значителна част от работещите у нас, което е свързано не само с ниското равнище на заплащане. Тук присъства и т.нар. „статусно-диференцирана уравниловка“, съгласно която се дава трудово възнаграждение не за резулати и усилия, т.е. за свършената работа, но за работно място. Т.е. в немалко организации у нас липсва система за оценка на извършената дейност от работещите, с която да е свързано трудовото възнаграждение;

  4. Визовият режим, съществуващ у нас, не съдейства в достатъчна степен за привличане на чужди капитали и предприемачи, но също така и на квалифицирана работна ръка, липсата на каквато все повече и повече започва да се чувствува в страната ни. Проблемът с визите стои и във връзка с привличането на чужди студенти в нашите университети, което може да стане важен източник на средства за нашите висши учебни заведения, за страната на като цяло. Но също така определено ще съдейства положително за образа на нашата страна в чужбина, ще динамизира системата на висше образование у нас и други. А даже, когато става дума за привличане на младежи от българската диаспора от различните страни, вероятнот ще въздейства позитивно във връзка с тежката социо-демографска катастрофа у нас;

Третата група изказвания бяха тези, каквито най-вече бяха нужни, предвид разкриване на човешкия потенциал и благоприятни възможности за привличане на инвеститори и създаване на бизнес проекти в иновативни, високотехнологични и области с висока степен на добавена стойност. Тук най-конкретни бяха трима изказващи се – Т. А., С.С. и Е.Б. Но също така принос имат и някои други както изказващи се, така и автори, изпратили материали. Също бе извършена допълнителна работа с информация, засягаща най-вече информационните технологи. Предложенията за конкретни бизнес проекти могат да бъдат обобщени и изразени чрез следните изявления:

  1. Днес биопродуктите стават изключително популярни на пазарите в Европа, Северна Америка и редица страни в Азия. Производството на биопродукти означава производство с висока степен на добавена стойност. България има не само природни дадености, но традиция, а също така е добре подготвена за производство на биопродукти. В този смисъл са възможни да се привлекат сериозни инвеститори именно от редица страни в Азия, където интересът към биопродукти нараства все повече и повече. Определен потенциал има и фармацевтиката у нас;

  2. От Асоциацията за зелен транспорт изказаха конкретни предложения за привличане на инвестиции за производство в България на електроавтомобили, електроавтобуси, колички зи инвалиди, а също така за възраждане у нас на масовото производство на електрокари - повдигачи и други подобни за вътрешнозаводски нужди, включително робокари;

  3. В областта на информационните технологии страната ни има сериозен потенциал. България е на 5-та позиция в Европейския съюз (ЕС) по дял на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) във формирането на БВП на страна.През последните години секторът на ИКТ отчита положителни тенденции и е един от най-бързо развиващите се в икономиката на страната. По данни на Евростат брутната добавена стойност на сектора е 1.43 млрд. евро и нараства с 25%. През първо тримесечие на 2019 г. пък оборотът на предприятията в сферата е нараснал с 16% спрямо същия период на предходната година. Заетите в бранша са над 57 хил. души. В тази област може да се помисли за иницирането на проект в областта на „Икуствения интелект“, който да се осъществи именно като държавно-частна инициатива. Реализацията на такъв проект ще има огромен социално-икономически, технологичен и прочее ефект за България в кратко, средно и дългосрочни преспективи за нашето Отечество;

  4. В областта на енергопроизводството бе изказано мнение за ефективността и ефикасността на т.нар. малки атомни блокове, които широко се предлагат от КНР. Такива малки блокове са с високо равнище на безопасност, те са относително нескъпи като цена на съоръжението и като цена на киловатчаса електроенергия. Могат да бъдат закупени от големите общини в България като източник на енергия за топлоподаването. При закупуването им може определени елементи да се иска да бъдат произвеждани в България;

  5. В България има икономически зони като „Тракийската икономическа зона“, а също така се разработва проект за Черноморска икономическа зона край Бургас, където се обединяват морски, железопътен, въздушен и автопревоз. Тракийската икономическа зона предлага най-добри условия за инвестиции, докато Чреноморската оттук нататък ще се развива и инвестициите в тази зона могат да се окажат изключително печеливши;

  6. Могат да се предложат още редица други области за бизнес-проекти в областта на съвместно производство на иновативни и високотехнологични изделия и услуги, както и такива с висока степен на добавена стойност, включително и такива в областта на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, което, обаче, ще бъде изложено в следващ преглед.

В заключение ще подчертаем, че всички участници – докладчици и изказващи се, заявиха, че тази конференция е била, както интересна, така и полезна, като подкрепиха нейната реализация. Основният момент в изказванията бе, че тя ше защити своя смисъл ако работата продължи в тази насока.

24.09.2019 г. За Инициативния комитет:

Град София Проф.Нако Стефанов

Адв.Владимир Шейтанов(СТРАТЕС)