/Поглед.инфо/ Конкретен повод за настоящата бележка е отвореното писмо на проф. Людмил Георгиев до президента на републиката, публикувано в http://afera.bg/ *, призоваващо го да обяви военно положение. А е предизвикана, ако не от увереността от съмнението, че що се отнася до темата, предмет на същото, уважаваният професор е бил, нека ми прости, повлиян от нечии чужди мнения, пренебрегвайки необходимостта от по-критично отношение, вкл. от гледна точка на добро познаване не само на отделни или всички разпоредби, а така също на смисъла и духа на Конституцията като основен закон, към онова, което не от вчера изразява ту хвалещ, ту хулещ президента сайт, който използва като трибуна.

Както без съмнение е известно на автора на цитираното писмо, понятието „личност” не се среща в нашия простнароден говор. То е минало в литературния ни език от руския. В него пък ще да е било образувано по подражание от френския на думата personalite и немския на Persönlichkeit. А те от своя страна по образеца на латинската personalita, термин извеждан от думата persona. Така римляните наричали отначало маската, с която актьорът се явявал на сцената, за да изглежда според играната от него роля. По-късно с persona започнали да означават и самата роля, а още по-сетне – човека. В тоя смисъл няма разлика между persona и personalita. В славянските езици думата „лице”, когато се употребява за означаване на човека, е еднозначна с „личност”. Но и в тях първоначалният смисъл нa „лице” е бил по-друг от оня на persona. В тия езици „лице” се нарича предната част на главата. Което означение има връзка с думите „различавам” и „лича” (изпъквам, виждам се). Защото „лицето” е оная част от тялото, по която най-ярко се познава (личи) „човекът”.

В предишна публикация: https://pogled.info/bulgarski/kakvo-pravitelstvo-da-ochakvame.119918 споменах накратко, обръщайки внимание на една от спецификите на действащата българска Конституция, отнасяща се до баланса между ролята на президента като държавен глава и водещата позиция на парламента. Не бива никога, вкл. в каквато и да е ситуация или при каквито и да било предизвикателства, макар под въздействието на емоции да се пропуска или доколкото се познава да се забравя, че съгласно чл. 1, ал. 1 от Конституцията България е република с парламентарно управление. Затова както според чл. 100, ал. 5 от същата, така и чл. 20, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили онова, към което в частност призовава именитият професор, в крайна сметка като решение е от компетентността на Народното събрание. И би било препоръчително за когото и да е, в т. ч. особено с оглед техния авторитет хабилитирани лица, да се вглеждат по-внимателно и анализират по-задълбочено характера и естеството на събитията, отчитайки случаите, когато се касае за една или друга проява на метеж, в подстрекаване на каквито действия простите и неуки т. нар. представители на суверена, които си въобразяват че са носители на властта, отправят обвинения срещу държавния глава, от масовия протест на гражданите именно в защита на Конституцията и правото. Затова в предишна статия по този повод за народа не от некомпетентност употребих глагола възстана, в смисъл на възправи се, а не въстана. Защото не е логично да въстане срещу себе си онзи, на когото по Конституция принадлежи властта. А възстававането е срещу управлението, което злоупотребява с предоставена му временно за упражняване не негова, а на ония власт, в интерес на които съобразно клетвата по ал. 2 на чл. 76 от Конституцията би трябвало да управлява. Клетва, която полагат всички – пряко избрани или непряко възложено им да изпълняват функции в която и да е на отделните от единната държавна власт. Президентът като държавен глава, когато и да е, поради това, ако в изпълнение на положената от него клетва трябва да се придържа към спазване на Конституцията и законите на страната, не би следвало да бъде подстрекаван към тяхното нарушаване, независимо дали с иначе добри намерения и въпреки да са мотивирани от неразбиране на конституционното устройство на държавата. Признаването от президента като пряко избран от суверена държавен глава на протеста от мнозинството български граждани срещу управлението за легитимен, като политически акт е в пълно съответствие с Конституцията и положената от него клетва, чието не само институционално, а и по правната си стойност значение, още повече и в личностно качество е повече от ясно за всеки – в страната и извън нея. Останалото зависи от народа. Да се призовава държавният глава, който и да е той, да зареже единствената институция, чрез която представлявайки народа спазва Конституцията и положената клетва, подкрепяща гражданското общество, ако не наивно няма друг смисъл, освен дори в резултат на недостатъчно обмисляне проява на злонамереност, като оставим настрана президента спрямо гражданите на България. Нито Раковски, нито Левски, Ботев или Бенковски, който и да е от тях в качеството си на държавен глава на Османската империя, е повел като войвода българския народ вкл. до Априлското въстание към свобода!

http://afera.bg/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5-%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B2%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BC-%D0%B3-%D0%BD-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4/

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели