/Поглед.инфо/ Прекалено големите правомощия на банковия сектор в България, без преувеличение, е продължение на цялостната политика за дестабилизиране на страната и за ограбване на българите.
Каквото и да говорят водещите политици, каквито и аргументи да вадят обратно на тази реалност. Защото никой от т.нар. елит не желае да погледне сериозно на въпросите за неравенството в правата между банките и техните клиенти, които поставяме, отказват дори да ги коментират. Чудя се дали това е от преднамереност или от незнание. Всъщност, не допускам да се прави от незнание.
Обикновено за лошите практики на банките в България научаваме от Брюксел. У нас едни и същи гласове от години говорят за банковия рекет над обикновените граждани, но те се неглижират, запушва се устата на такава критика. Помните за подготвяния закон, който предвиждаше затвор за "опасно" говорене срещу банките и който, слава Богу, не се прие. Но фактът, че БНБ и депутати като Йордан Цонев направиха такъв опит, е показателен.
Вече извадихме няколко милиарда за КТБ и ако възникне подобна ситуация за други банки ще платим приблизително толкова, защото режимът е един и същ. А, ние, като данъкоплатци, чинно попълваме, май ще го правим и занапред, т.нар. "дупки" в банковата система - сегашните и бъдещите. Защо ли? Ами законодателството не е мръднало и на сантиметър в защита на потребителите на банкови услуги у нас. То върви само в посока права на банките и ограничаване на всички правни субекти, физически лица и бизнес, в България по отношение на тях.
Винаги имаме на повърхността на публичния интерес по медиите някой отвличащ скандал, но под нея върви чудовищно изземване от банки и ЧСИ на имотите на хората у нас. Ограбването не става само с порочните банкови практики, но и чрез месомелачката на социалното изключване - изхвърляне от работа, трайна безработица, съсипване на бизнеси. С тези 16 млрд. лв. нови заеми, нечувани за нашата държава, какво ще плащаме? Защо трябва да ги вземаме, след като икономиката ни е на изкуствено дишане, основно по вина на банките и няма как да гарантираме връщането на парите на кредиторите? А ако има някакъв бизнес, който работи и печели, то той задължително е свързан с политиците и с елита. Справка - американските ТЕЦ-ове в "Марица-Изток", които получават преференциални условия и цени за изкупуване, съвсем различни от тези на другите производители на енергия. Вижте и абсурда - сега им се молим да свалят цените. А в същото време вземаме заем от 16 млрд. лв. Ето, затова сме бедни - защото допускаме такива скандални деформации, на уж свободния пазар.
Ние си говорим, пишем, а няма сила, която да накара управляващите да отговорят на конкретни въпроси: откъде точно извадихте трите милиарда да платите за КТБ, а как така бързо намерихте милиарда да помогнете на ПИБ? Като юрист никога няма да се съглася частни субекти да подпомагат банковата система. Звучи ми алогично, когато политици заговорят за стабилност на банковата система. Има наливане на пари във финансови институции, собственост на хитреци. Звучи малко грубо, но е вярно. Защото ощетените сме всички ние.
В изявление наскоро повторих и потретих мнението си за т.нар. гуверньор на БНБ Иван Искров. Признавам, то е откровено обидно за него. Всички помним как по дни миналата година сменяше позицията си за финансовото състояние на КТБ, как изправи на нокти за месеци наред вложителите на банката. Искров каза, че не бил отговарял за действията на подчинените си. Сега само от него зависело да предложи свой заместник. Но той, иначе, не отговаря за нищо. Как така - парадокс на квадрат!
Общественото напрежение спрямо банките е огромно. И то не сред платените клакьори от "умните и красиви" митинги. Хората се събудиха, но за да избухне масовият спонтанен протест те трябва да бъдат доведени до невъзможност да продължат да живеят в този стрес, при който банките са им наложили непосилни лихви и условия. Но усилено вървим натам.
Вярно, правителството си осигури известен комфорт с тези 16 млрд. лв., но кажете ми къде точно ще отидат тези пари? При бизнеса няма, няма и да има. Отминавам сълзливите истории за обгрижването на децата с детски площадки, кончета и катерушки, с които успиват общественото мнение. Такива благини са функция от добрия бизнес, а не от сладникави приказки на временни властници.
Голямата цел е да се вдигне икономиката, защото там се плащат данъци, а не да обещаваме светли бъднини със социални помощи.
-----------
Адвокат Веска Волева станала популярна с многото дела, които заведе от името на свои клиенти срещу различни банки.