/Поглед.инфо/ Изложение на Михаи Миков на среща с Дискусионен клуб "Възраждане"
Големият въпрос днес е за политическото доверие, което е най-големият дефицит не само сега и у нас, но общо взето, в Европа и в света. Гражданите все по-малко се доверяват на политиците, в частност на политическите партии, а още в по-голяма степен ние го изпитахме и на последните избори. Но не го изпитахме само ние, а го изпитаха всички политически партии в България, защото това, че има още политически партии, не променя фактите, че в тези избори са отишли да гласуват по-малко от половината български граждани, записани в избирателните списъци, което не се е случвало досега. Винаги избирателната активност е била над 50%. Обяснения за това може да има много, може да са свързани с повторяемостта на изборите за около година и половина – 3 пъти избори, 2 пъти предсрочни и един път редовни, за Европейски парламент. Аз продължавам да смятам, че става въпрос за крайна загуба на доверие, за възможността на институциите да функционират, а партиите да представляват гражданите.
Така че, ако имаме предвид, че всички притежават прекалена доза политическо лицемерие, очевидно и гражданите така смятат, след като гласуват по този начин.
Няколко думи за Българската социалистическа партия.
Включително и днес се появяват виждания, че левият курс, лявата политика и търсенето на лява идентичност като посока на партията за по-дългосрочен период е грешка. И в контекста на това, че е грешка нашето неучастие в управлението.
Така че аз смятам, че е добре да чуя и Вашето мнение по този въпрос. За мен специално е интересно, защото впечатленията ми, когато се водеха дискусиите и в Изпълнителното бюро, и в Националния съвет, тогава, когато се водеха разговорите, включително с ГЕРБ по този въпрос, и аз, и колегите от Изпълнителното бюро, а мисля, че и болшинството в Националния съвет – поне от гласуването така личи – сме стъпвали върху позицията, че по-голямата част от партийните членове, преобладаващата част, смята, че едно наше участие в управлението с този изборен резултат – 39 народни представители, би било, веднъж, вредно за Българската социалистическа партия като автентична левица , защото става въпрос за участие в дясно управление, но на второ място, би било вредно и за страната и не би могло да даде така широко афишираната и акламирана стабилност.
Вторият принципен въпрос е свързан с една политика, която в последните години след 1997 г. е провеждана в България и тя е политика на финансовата стабилност, като опаковка, като етикет. Но при всички случаи става въпрос за неолиберална политика, политика, която наистина даде финансова стабилност, но в същото време отвори полюсите в българското общество към крайностите й. Постигнахме най-голямото обществено разделение – между 10-те процента най-бедни и 10-те процента най-богати или т.нар. коефициентът или индекс „Джини”, който отразява това социално разслоение. И постигнахме, макар и членове на Европейския съюз (казвам го в кавички), „завидни” равнища на бедност. Несъмнено водещото първо място в Европа, дори след Румъния. А като казвам първо място, имам предвид отзад-напред, 70 % бедност и сред работещите. Тоест дори човек да работи, с доходите, които получава, той не може да си осигури равнище на живот, което е над линията на бедността.
И това са параметри, с които ние не може да не се съобразяваме, не може да ги подминаваме. Защото днес българското общество е силно разделено – това е другият параметър, мисля, съществен, и то донякъде е разделено политически, но е разделено социално-икономически, разделено е регионално, започват да се наблюдават вече образователни разделения с оглед перспективите на развитие, доколкото образователната система и в средното, пък и във висшето образование, за съжаление, не може да даде онова качество на образованието, което да осигури перспективи за развитие на тези, които имат съответната диплома или които са преминали през съответното обучение. Разделено е по отношение на достъпа до здравеопазване. Аз не коментирам въобще здравеопазването, това е сигурно една тема, по която можем до утре да си говорим, но и по икономически критерии, но и по обществен статус хората са силно разделени в достъпа и възможностите си да бъдат лекувани, в достъпа до здравеопазване.
Всички тези разделителни линии изискват търсене на някакви решения, които мисля си, че Българската социалистическа партия трябва да предложи. Но освен да ги предложи, те да бъдат достъпни до голямата част от българските граждани, най-вече тези, които не отидоха да гласуват, да бъдат възприети от тях като възможни решения, и съответно да одобрят една политика, която предлага тези решения. Това няма да бъде много просто. Няма да бъде просто поне по две причини.
Едната е, че българската десница, нямам предвид само партиите, които са десни, а тези, които имат материалната база, финансовата база, за да определят себе си като десни, защото това разслоение също се получи в обществото през тези години, ще среща съпротива.
Втората линия на съпротива ще дойде от външни фактори, които определено разглеждат България като необходима страна, която трябва да има своите разделения. В противен случай, ако ги няма тези разделения, тя е по-трудно зависима и респективно по-трудно управляема при вземането на решения, които се вписват в по-глобален контекст. Така че това ще бъде другото голямо изпитание пред нас.
Смятам, че изпитание пред нас ще бъде, ако щете, представата ни за възможности за обществено влияние. Очевидно, че традиционните начини и средства за обществено влияние все повече се изчерпват. Очевидно е, че традиционните идеологии, без съобразяване с обществените нагласи, все по-трудно могат да бъдат привлекателни, особено за младата генерация. И за това не е необходимо някакво специално изследване. Според мен процесите, които се развиват в Гърция, процесите, които се развиват в Испания, процесите, които се развиват под друга форма във Франция и Англия, където недоволните и тези с недоверие към традиционните партии, преминават в националистически форми - Льопен във Франция, Фараж в Англия, и съответно новото ляво в Испания, което в момента е първа политическа сила, оставяйки зад себе си и традиционната левица, и традиционната десница, Сириза в Гърция. Това поставя и нови предизвикателства пред Българската социалистическа партия, ако искаме тя да остане най-големият, най-силният, най-автентичният представител на българската левица.
Ние несъмнено не можем да се опираме само на историята, която имаме, не можем да се опираме и само на декларациите, че ние сме левите в България. Би трябвало постоянно, навсякъде – в парламента, в Общинския съвет, в махалата, да доказваме, че наистина сме лявото, заради което си заслужава, особено по-младите хора, хората на труда, на умствения, на физическия труд, да дават подкрепа за една такава политика.
Това ще изисква огромно натоварване, но първото, което ще изисква, е едно изясняване в партията, въпреки решенията на Националния съвет, въпреки решенията на Изпълнителното бюро, каква партия и накъде оттук насетне – в по-краткосрочен и в по-дългосрочен план.
Разбира се, тук влизат и редица допълнителни въпроси – какви организационни мерки трябва да бъдат взети, да бъдат проведени, за да бъде партията по-силна и дееспособна. В частност, как да стане така, че всеки партиен член да носи висока добавена стойност на партията, особено в изборна ситуация. Аз знам, че е много по-трудно това да се случи, когато националната политика се разминава с обществените нагласи. И обратното, това е по-лесно да се случи тогава, когато има висока степен на съвпадение, защото идентично е невъзможно да отговориш на всички обществени желания, висока степен на съвпадение с обществените нагласи, които в крайна сметка са някакъв осъзнат интерес на отделни хора, на хора работещи предимно, но и разбира се, на малкия, на средния бизнес, чиито интереси в голяма степен не се различават от интересите на работниците, доколкото българският малък и среден бизнес, средата, в която се развива и съществува, не му дава възможност да премине към този, най-едрия, или много често напоследък наричан олигархичен капитал.
Мисля, че това са предизвикателства, които си струва да се дискутират на такова място.