/Поглед.инфо/ Броени часове преди поредния „велик избор“ на българина да си поговорим за атмосферата в любимата столица.

Излизаш на улицата и се спъваш в предизборни флаери с изобразени редица фигури, седящи достолепно в костюми с вратовръзки, стягащи дебелите им вратове. Дебели са не защото държат Земята на плещите си като Атлас… А достолепието им не идва от това на Възрожденския българин – Левски, Ботев, Каравелов, Раковски и т.н.

Лъскавите рекламни материали се носят тежкарски със своята сочна и луксозна хартия – спокойно можем с тях да запълваме траповете по улиците, да чистим кучешки изпражнения или да пълним кюмбето през зимата, в случай че не можем да заситим ЧЕЗ.

Качваме се в трамвая (трамвай 22 например), където също на кабината на ватмана е лепнат афиш – но не културен, а поредното селфи на някой общински съветник/чка, сипещ заучени клишета, „обещания щедри, обещания само“.

Слизаме на Банята, Централни хали, Джамията и пр. – там между „Св. Неделя“, „Св.Петка“, останките на Левски и останките на Сердика имаш усещането, че си в Анадола – потури, дюнери, бръснари, наргилета, полъх от Ориента с привкус на кебап и шиша. За всички ни е добре, особено вечер, да преминаваме инкогнито през „зоната на здрача“ или иначе казано, тази част от центъра на София, като не поглеждаме никого от околните и силно стискаме 2-та си лева в джоба. В дясно от този район вече сме в „оазиса“ – жълти павета (на които също са им вдигнали мерника), достолепни сгради, аромат на Versace и дами в счетоводителски костюмчета, но не на „Шанел“, които пъргаво припкат към чиновническите си бюрца…

Решавам да поседна в градинката пред Народния театър и да потърся в нета работа, с която да си осигуря „лукса“ на дамите с костюмчетата /като не държа да нося костюмче/. И така в jobs.bg и zaplata.bg разбирам, че след като съм завършила народно пеене, музикален мениджмънт и журналистика и медии, не бих могла да покрия критериите на 80% от обявите, а именно – готвачка, миячка, касиерка, шлосер, професионален тираджия, диспечер в колцентър, крупие, рецепционистка, маникюристка, фризьорка, сервитьорка, автомонтьор и т.н. Явно, искайки да се занимавам с култура, днес вече не съм достойна „да се нарека болгърка“…

И тук си задавам въпроса – какъв избор всъщност имам, какво право на глас, какво изобщо зависи от мен? В този момент чувам двигателите на поредния Боинг 747, излитащ от Терминал 2.

Важното обаче е, че има толкова млади хора, готови да посветят живота си на Майка България. Най-пресният пример за това са две дами – кандидати за общински съветник – Аниела Милушева и Диана Савова. И двете са брюнетки, което гарантира интелекта им; и двете са пластични, което обещава гъвкавост в политическата им кариера; и двете са със силикон, което ще пази крехките им души от „удари под кръста“; и двете не се срамуват да демонстрират красотата на човешкото тяло, което говори за една прозрачност в общинските им начинания.

След това прозрение разбрах, че за облечените, за четящите, за свободните духом тук няма място – все едно да отидеш на почивка в Алкатраз. Зандан за мислещите, зандан за образованите и свобода за нископлатени порнозвезди с ВИП карти в отделението за венерически болести; свобода за малцинствата, които два месеца преди изборите спокойно обсъждаха по айфоните си за кого им е казано да гласуват… Свобода за невежите.

П.п. И както ми казва един мой приятел: „Ще бъдеш една висококвалифицирана касиерка в супермаркет!“

Е, уважаеми читатели – „Глас народен, глас Божи“.

А сега нека помълчим!


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели