/Поглед.инфо/ За да не говорим само абстрактно и откъснато, ние трябва да се опитаме да погледнем от жалоните и критериите, оставени от Майстора, към днешния ден.
В този изключително сложен и за обществото, и за БСП момент, с оглед на условията, в които тя работи, е от решаващо значение нейната кондиция, както за самата нея като голяма и влиятелна политическа сила у нас, така и за държавата и обществото ни като цяло.
В тази връзка бих желал да откроя няколко момента в посока на промяната и нужната модернизация на партийната ни дейност:
1. Днес от огромно значение е ролята на лидерите и ръководните органи на партията. Именно те трябва да олицетворяват прозрачност, чистота на помислите и действията си, да внушават с публичното си поведение, че работят за общото благо, а не само за собственото си облагодетелстване. От особено значение е умението на партийните структури и ръководни органи, и особено на нейните лидери, да съумяват да съчетават борбата за идеала със задачите на днешния ден.
А това е свързано с формирането на увереност в партийните членове и симпатизанти, че на нас, като партия, ни е ясно какво искаме да постигнем; увереност, че не се носим по течението или че обслужваме временни корпоративни или групови интереси; увереност, че следваме ясно начертан път за превръщането на България в съвременна европейска държава.
Георги Кирков е могъл да има много по-висок личен материален статус. Той е в основата на кооперациите, издържащи партията. Бил е и съветник, и депутат. И навярно като такъв е могъл да влиза в политически комбинации за лично облагодетелстване. Но в историята липсват данни за това. За много от нас това звучи невероятно, но то е факт. И тогава е имало интереси, пари и корупция, но Кирков е съумял да остави чист своя образ.
Не случайно доста от острите критики или обвинения на партийните членове към техните ръководства сега именно са в посока на изоставяне, забравяне и пренебрегване на моралността, на нравствените ценности на лявото. Ляво ориентираните хора явно недоволстват от осезаемата загуба на морален пълнеж или ангажимент в словата и делата на левите елити. Макар това понякога да се компенсира с прекалена и натрапчива до отблъскване морализаторска, публична и вътрешнопартийна реторика.
И тъкмо поради това се говори за “лимузинени” леви елити или лидери, които се прегръщат със спорни фигури, посещават редовно партита и банкети на крупни индустриалци и видни финансови фигури, но рядко намират време и повод да “слязат долу” – при народа, при своите избиратели, а още по-малко да защитават постоянно интересите им. Нерядко сме свидетели на демонстрация на такъв стандарт на живот от страна на някой леви лидери, което шокира съпартийците и избирателите.
Когато ние имаме претенции към някои от днешните ръководители на партията, това не е израз на сиромахомилство. Защото съзиданието е важно и водещо в дейността на партията. Но лидери и структури, гравитиращи около тях, да използват политическото си влияние, дадено им от хиляди членове и симпатизанти на партията, за своите тясно корпоративни интереси е решително неприемливо, пагубно за масова политическа организация, каквато е БСП.
Ето защо на висок глас трябва да изразяваме своите претенции към такива дейци на партията и да се провежда последователна борба срещу тези явления в политическия живот.
2. На следващо място, свързано с образа на Г. Кирков като пръв партиен строител, е проблема за формирането и провеждането на политиката на партията в условията на парламентарна демокрация.
В настоящия политически момент е много важно да отговорим на въпроса дали и как широката членска маса е включена при вземането на партийни решения по ключовите политически въпроси на деня. Това е особено важно за функционирането на партията в днешните реалности.
По традиция и разбиране БСП се приема като централизирана партия, в която приетите отгоре решения само се приемат еднозначно от низовите структури. А това създава условия ограничена група от хора да взема много често важни политически решения, без да има ясния вот на партийните членове. Така че решаването на този въпрос е един от изключително важните въпроси за реформирането и модернизацията на БСП.
Ключов момент тук е начинът на формирането на ръководните партийни органи, на носенето на политическата отговорност на участниците в тях за извършената работа и за ефективния контрол върху техните действия. Неспособността да се оказва контрол върху поведението на хората, избрани в ръководните партийни органи, е една от същностните причини за редица слабости във функциониране на партийния организъм. Без ефикасен механизъм за контрол винаги частните интереси на група дейци ще доминират на гърба на доверието на членската маса. И нашите партийни функционери трябва да помнят, че нямат право да говорят и да действат от името на партията, ако изрично не са получили по легитимен начин пълномощията да правят това.
3. И още една характерна черта на Георги Кирков. Той е бил широко скроен човек, нещо, което го откроява сред плеядата достойни дейци на партията.
Тази характеристика е изключително важна за партийния функционер днес. Силата на голямата личност е да се обграждаш не с ласкатели и удобни хора, а да имаш силата и смелостта да издигаш и работиш с ярки личности, които имат своя визия и мнение, и, което е по–важно, последователно да го отстояват. Кирков е оставил много примери за принципния си подбор на партийни кадри, той се стреми да разбере кой за каква работа е годен и съобразно това да насочва усилията, да се помогне на този човек за идеологическото и политическото му израстване, за подготовката му като функционер на партията.
Измамно е да мислим, че само в тоталитарните общества близостта до властта е носела облаги. В условията на пазарно стопанство лоялността се заплаща много повече, тъй като дори и краткото пребиваване във властта ти дава възможност да натрупваш значими материални блага.
Именно затова е изключително важно да съумеем да защитаваме и отстояваме позициите на партийни членове, които на моменти влизат от принципни позиции в противоречие с мнението на висши ръководни функционери. Това не е продиктувано от желание за конфронтация, а на разбирането, че БСП като голяма политическа партия, в която членуват представители на широки слоеве от нашето общество, трябва да съумява да съчетава многообразието, защото именно в това многообразие се крие и нейната сила, то е гаранцията за нейното бъдеще. И тук Георги Кирков е ненадминат образец.
4. Политическият език, политическото слово за Г. Кирков не са и не трябва да са средства, които да служат за имитация или за мимикрия на прокламирана идейно-политическа ориентация и поведение на техните притежатели, а реално да водят до точно обратни последици. Той сочи: “известно е, че фразата, нарочно пусната като фраза, няма никаква стойност, стойността й става явна само тогава, когато тя се пусне с цел или когато след нея следва действие, следва реализирането й”. Затова и Майстора остро заклеймява политическите резоньори или фразьори.
А нима днес липсват фразьори на лявата идея и на лявото дело? Нима отсъстват подобни фразеолози, които публично се кичат с пристрастията си към лявата идея, но на дело не смеят да се опълчат на неолибералните арсенали и репертоари – прокарвани днес под булото или под флага на модерната и обновяващата се социалдемокрация от ХХІ век.
Критикувайки поповщината в широканската ни социалдемокрация, Майстора дебело посочва, че поповци са увити с дебела фразеология, че крият нещо реално в себе си, че работят за днешния ден или на най-близкото бъдеще, отваряйки си път към висши държавни позиции. Тези поповци си служат с куп фрази, с театрални жестикулации, с въздишки и многоречие. Поповци не обичат да страдат на вятъра, те обичат да страдат за нещо реално, и то не дълго...... Вътрешно те винаги си остават…хора, които на всичко гледат през очилата на келепира………..
Днес май също не липсват поповци и поповщина в родното ляво идейно и партийно-политическо пространство. Хора, които живеят от, а не за политиката. Люде, които гледат как да се възползват и обилно да се облажат от конюнктурните ситуации и обстоятелства, когато левицата е в управлението. И същевременно, как те добре да се предпазят или опазят себичните и груповите си интереси тогава, когато лявото е в затруднено положение.
5. Днес отново възниква въпроса за необходимостта от лява реидеологизация, която трябва да ни избави от неолибералната медийна манипулация. Нека съблечем дрехите на широканската социалдемокрация, които и без това са ни неестествено широки, и поне за малко да се върнем към нашата тесняшка, но не стеснителна, а претендираща да бъде революционна природа. И ще се убедим навярно, че дрехите на тесните социалисти не са така тесни, както насила навлечените одежди на социаллиберализма. Може да се окаже, че понякога те са по-удобни за носене и ни дават повече свобода на действие.
Левицата днес, вкл. българската, страда от дефицит на идентичност. Във всичко онова, което е актуално от историята, можем и трябва да намерим необходимия ресурс за запълване на тази липса. Но освен от дефицит на идентичност, лявото пространство, и в частност БСП, все по-осезаемо започва да страда и от дефицит на истински политици, на пълнокръвни личности, които притежават талант, интелект, напредничава култура, родолюбие и преданост на социалистическата идея.
Някога лявото е било събирателен център за най-талантливите от нацията. Днес то отново трябва да се превърне в такъв център. А пред нас, казва Кирков, „пред нас стои жизненият въпрос как да спасим най-добрите и най-предани сили на партията, които се давят и задъхват в една тълпа от неустановени елементи и озлобени сърца, а заедно с това и чрез това да спасим и самата партия от пропаст и прогниване”.
Г. Кирков е уникален и най-блестящото потвърждение на това е,че остава толкова скъп и потребен на лявоориентираните хора – тук и сега, в съвсем друга историческа епоха и в различна обществена действителност. Днес ние имаме необходимост да се върнат отново към и при него – не провокирани или обладани от някакви сантиментални съображения, от куртоазно уважение или заради ритуално-партийна дисциплина. Днес е нужен по-нов прочит на идеите и делото на Майстора. Това не е и не може, не трябва да бъде прочит само на миналото. Това е и трябва да бъде прочит и на настоящето, а още повече и на бъдещето.
* Материал от честване 145 г. от рождението на Георги Кирков – Майстора, проведено на 16 август 2012 г. в Кюстендил