/Поглед.инфо/ Посещението намери широко отражение, естествено - над 99% - в изписваните на български език медии и в „мрежата”. Въпреки дефицита на обективни и надеждни източници на правдива информация. Достоверно и логично прозвучаха коментарите, че поводът и сериозната причина за аудиенцията на Борисов при Тръмп бе финансираната щедро, на юнашко доверие, покупка на многоцелевите бъдещи изтребители F-16, блок 70. Този път премиерът се сдоби с бленуваната снимка с президента Тръмп на фона на камината. Вече не само фотоси с отделни активисти на дълбоката държава. Преводачи и психолози твърдят, че между Тръмп и Борисов възникнала изключителна химия и много добра комуникация, за разлика от тази между Путин и премиера през м. май м.г. Може би единствено „ни” липсва автограф на Тръмп върху книга за Винету?

Казионните, мейстриймови и щатско-посолски коментиращи акцентираха върху светлото бъдеще и ново равнище на двустранните военни и търговско-икономически отношения, залегнали в съвместното изявление. Твърди се, че тази рамка на стратегическо партньорство ще бъде пътна карта за продължаване на ползотворното двустранно сътрудничество, вкл. в сферата на енергийната диверсификация, сигурността и икономиката. Банално известно е, че Тръмп води политика на икономическия тефтер. Според посланик Херо Мустафа газовата връзка с Гърция за втечнен газ ще превърнат България в истински енергиен център, ... «за разлика от проекта «Турски поток», който се стремял да ни задържи на ниво напълно транзитна държава. Дано пътната карта се окаже вярна! И дано поне някой от другите членове на делегацията: вицепремиерите Дончев и министър Каракачанов, министрите на финансите и на икономиката Горанов и Караниколов, а не само техни писарушки са я готвили и съгласували със щатските си хомолози !

Българският министър-председател бе първият европейски политик, който посещава Тръмп след като президентът на САЩ официално обяви, че ще се кандидатира за втори мандат и бе подложен на разследване за импийчмънт. Но Борисов бе последният европейски лидер на страна-членка на НАТО + ЕС от Централна и Източна Европа, с когото Тръмп се срещна край камината. В случая под понятието „лидер” във Вашингтон се придържат към равнищата президент или премиер, в зависимост от обхвата на реална власт по конституцията на съответната държава. Хронологичният ред на „привикане на килимчето”(според опозицията) в Овалния кабинет от Тръмп изглежда да е тъждествен с приоритетите на предпочитанията и доверието на САЩ към съюзниците си в НАТО от региона в анонсирания в медиите проект, т.нар. санитарен кордон около Русия в Европа. От север на юг. Първи, през юли 2017 г., бе приет полският президент Анджей Дуда. Последваха президентите на 3-те балтийски републики Естония, Латвия, Литва. През март 2018 г. словашкият премиер Роберт Фицо подаде оставка „под вътрешен натиск”, чешкият премиер Андрей Бабиш удържа и през м.г. бе приет лично в Белия дом. 2 месеца по-късно на Тръмп гостува и новият словашки председател на правителството Петр Пелегрини, следвани от румънския президент Клаус Йоханис и Виктор Орбан (октомври 2019 г.). Хърватската президентка Грабар-Китарович междувременно бе приета още през 2017 г., годината, когато Доналд Тръмп прие покана на словенския президент да посети Словения.

Натрапчива фантазия е химерата някой от членовете на делегацията да докладва пред Народното събрание (по темата Ф-16 или други бъдещи въоръжения), както преди епоха Атанас Буров:„Сделката е сключена, комисиона е внесена в държавния бюджет.”

Международното право и дипломатическият церемониал и протокол са твърде ефикасни оръжия при отстояване на позиции в общуване с големите държави в сферата на международните отношения. Но световният протектор от десетилетия провежда политиките: „Правото върви след победителя” и на максимални опростявания на протокола, достигащи до крайности. При съставянето на делегации в дипломатическия протокол е важен принципът на реципрочност, вкл. по йерархия на преговарящите. Във Вашингтон пътуваха двама български вицепремиери, но ресорният външен министър и вице - липсваше. Както и да бъде преценявана, тя е и дама. И по „правилата” на фон дер Лайен невключването й в делегацията би могло да бъде тълкувано като сексизъм. На 25 ноември т.г. Екатерина Захариева „участвала в церемония по засаждане на специално селектирани лалета, дарени от Холандия по повод 110 години от установяването на двустранните дипломатически отношения” (?!). Поне в делегацията да бе включен „компенсаторно” например председателят на комисията по външна политика в НС! И, защо не представител на президентството? За Тръмп е ясно, Майкъл Пенс е вицепрезидент. А по екраните се мярнаха епизоди за участие в една от срещите на вицепрезидента на САЩ и на държавния секретар Помпео.

Архивите напомнят, че при пътуването си в САЩ за среща с президента Обама през 2012 г. Борисов бе придружаван от министрите на външните работи и отбраната.

Не впечатли и посрещането на делегацията на военно-въздушна база „Андрюс”. Ако повярваме на Б.Цеков там се приземяват чужди правителствени самолети, в т.ч. на папа Франциск. Делегации, пътуващи с граждански авиолинии, бивали посрещани обикновено на летище „Дълес”. Но на летище „Андрюс” не забелязах на синия екран помощник държавен секретар, както би следвало да бъде по щатския протокол, а само шефа на базата и посолски служители. А етикетът и протоколът спрямо общата визия и поведение на делегацията? Потресаващо! „Мисия Вашингтон” вместо „Мисия Лондон” в новите условия !? Dress-code, външният вид на вицепремиерите? Министърът на отбраната с работен панталон на кравар (дънки), двамата вице- със съвременни дисаги, кой с куфарче на колелца, кой със сакче на гърбина ! При пътуване с по-големия правителствен самолет толкова ли бе сложно служител на НСО да им поеме багажа, или „да им аташират по 1 ординарец” от министерствата в София? Самият Борисов бе облечен прилично. Само веднъж бе в по-различно облекло от Тръмп, без връхна дреха.

За премиер не се предвижда почетна рота, фанфари. Официалният церемониал на посрещане пред Белия дом бе спазен. 21 топовни салюта в Мемориала на незнайния воин в Националния гробищен парк „Арлингтън“, щата Вирджиния. Там са положени останките на неизвестни войници на САЩ от Първата, Втората световна и Корейската войни. Вероятно от посолството ни обаче са проучили, че в Арлингтън няма останки на летци, бомбардирали София + още над 20 селища у нас през 1943-44 г.?

Не изключвам Арлингтън да вдъхнови премиера да поднесе цветя и на Шипка.

Предимството на английския език за „смъкване на бариерата консервативно възпитание пред фамилиарността” е еднаквата местоименна форма „you” за 2 л. ед.ч. и 2 л. мн.ч., т.е. за „ти” и „В/в/ие”. Етикетът е част от възпитанието до юношеска възраст. В т.ч. как да се обличаме при различни поводи. Тарикатско-мачовските потупвания, ръкостискания, прегръдки и целувки не винаги се вписват в етикета на телесно общуване. Таланти с диалогично-популистични умения, дори с по-непретенциозно възпитание и маниери, и оскъдни чуждоезикови познания умеят да превръщат всяка официална ситуация в домашна. Като Борисов. Да фамилиарничат, т.е. да се държат със събеседника така, като че той им е част от семейството. Но в САЩ, поне в синия екран, Борисов се овладяваше. Не както с намачкването и целувката на г-жа Мустафа при инспекция на обект, през който у нас през Гърция ще се внася природен газ от САЩ. 

Почти в сходство с боксьора Кубрат Пулев, целунал репортерката Равало. Тя нае адвокат и поиска наказание за българина. Горката дипломатка-вероятно мюсюлманка Мустафа го наричаше: "Mr. Рrime Minister", а той продължаваше да разговаря на "ти"!  

В списваните на български език медии посещението бе вписано като официално,

въпреки кратката му продължителност и шаблонни допълнителни срещи като тази в Националния демократичен институт (NDI), ощастливил ни напр. с човешкия ресурс Даниел Митов, екс-шеф на МВнР. Или хвалещ се открито още през 1988 г., че NDI поддържал, вкл. материално, неформални граждански движения в Източна Европа като Харта 77 в Чехословакия, с цел те да способстват за установяване на „демокрация от американски (щатски) тип” в източния блок !? Не каква да е демокрация!

Потвърждаването на предложението на правителството за откриване на Координационен център на НАТО във Варна не въодушеви нито българската опозиция, нито незапознати с идеята варненци. Коментарите варират между „ново средище за кафепитие от натовски офицери” и обект под бъдещ прицел на руски ракети.

Единственият логичен аргумент на перманентно-безмислената родна опорна точка - отпадането на визите за САЩ – може да бъде липсата на двустранна реципрочност и неравноправно третиране в сравнение с други щатски партньори. Безвизовият достъп би стимулирал ескалация на емиграцията в САЩ. Така, че де факто негативният отговор на Тръмп би могъл да е един от малкото позитиви на визитата.

Каква е била ролята на Цветан Цветанов в предшестващите му контакти в САЩ остана класифицирана информация за обществеността, но от изнесеното в ефир става ясно, че нашият премиер не е успял да се вреди за целувка с г-жа Мелания Тръмп.

Пропускайки „закачливите лапсуси” около „кучето-герой”, военния бюджет, „Белгия” вместо „България”, или Ф-35 вместо Ф-16, продължавам да бъдa в неведение относно анонсите, че държавният апарат от м.г. подготвял официално посещение на министър-председателя в САЩ, за началото на т.г. За подобни събития българинът съди главно от изнесеното и излъченото от СМИ и Интернет. Ако изявленията бяха правдиви, имаше предостатъчно време протоколният сектор, обслужващ премиера, да се свърже с вашингтонските си хомолози и да договорят и подготвят едно по-достойно протоколно покритие на посещението в САЩ. Съблюдавайки щатските протоколни правила и навици, които обаче не са глобален закон нито заповед, а по същество прагматичен, но крайно oпростен европейски бизнес протокол. Предполагам, че така са постъпили протоколчиците на унгарския, полския и чешкия премиери. Още през 1962 г., когато Жаклин Кенеди настояваше да посети със съпруга си Джон Ф. Кенеди Средния Изток, протоколните експерти подготвиха за 1-2 месеца въпреки огромните различия „шейхско-президентски” протоколен регламент на посещението-обиколка.

У нас добри протоколни справочници написаха Йордан Кожухаров, Димитър Романов. „Маестрото” д-р Борис Джибров предпочиташе френско-британския микс на John R.Wood и Jean Serres, гарниран с протоколната практика на Светия престол.

Изглежда, че мнозина наши политици би следвало самообразователно да прелистят тези и подобни книжици. От видяното не само от това посещение оставам с убеждението, че поне за част от тях много по-полезни биха били апокрифни вече справочници от първите години на съветската власт, съдържащи указания за подобряване на обноските на бъдещи дипломати от работническо-селски произход. От рода на: „Не крещи!”, „Не говори високо!” Или: „Не си почиствай носа с ръкава на рубашката!”, или пък „ ... с издухване на незапушената с пръст ноздра”...


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели