/Поглед.инфо/ ЦИК пусна възможност да се проверява онлайн дали случайно някой не те е "подписал" в нечия партийна подписка и това отключи кутията на обществената Пандора. Започнаха всякакви хора да се упражняват по темата, чуха се всякакви нелепици и обвинения, показващи грубо неразбиране на естеството на една такава партийна подписка. За какво иде реч?
Гледам как мнозина чели-недочели скочиха на ЦИК с аргумента "как може да се даде възможност онлайн да се провери дали не си се подписал", защото видите ли това щяло "да доведе до политически репресии". Тезата е, че понеже е само с ЕГН проверката, то недобросъвестни хора, които ти знаят ЕГН-то могат да проверят в ЦИК дали не си се подписал и от това да била следвала някаква политическа репресия. Това е несъстоятелно най-малко поради три конкретни причини.
Първо. Подписките за регистрация на партии, подобно на подписките за референдум и гражданска инициатива са публичен акт. Публичен! Не случайно законодателят е предвидил режим на събиране на тези подписки публично – по площади, улици и паркове. Не случайно има изричен текст, уреждащ взаимоотношенията между събиращите подписките и кметовете на населените места, които са длъжни да предоставят площи за събиране на подписи. Не случайно тези подписи се изпращат после за поименна проверка в служба "ГРАО" или съответно в ЦИК. Тоест законодателят изрично урежда, че ще има някой, някъде, който ще знае, че вие сте се подписали, ще може да ви идентифицира. Подписването в нечия подписка, била тя партийна или гражданска, не е нещо, което се прави скришом, под сурдинка, в сянка. Това е публичен акт, за него не важи конституционната уредба за тайна на вота. Единственото задължение е да не стават публично достояние личните данни защитени от закона, но това не значи, че лицето, което се е подписало, трябва да е анонимно!
Второ. Освен, че няма тайна на вота, напротив има публичност на участието в съответната инициатива, това, че ти си се подписал в нечия подписка, била тя за партийна, коалиционна или регистрация на независим кандидат, това не означава, че ти си длъжен да гласуваш за тази политическа сила. Това е волеизявление, с което ти декларираш (публично!), че искаш да видиш този политически субект да се яви на избори. Искаш да видиш какви послания ще изведе, как ще реагира, какво ще направи. Ти можеш да гласуваш, за когото си поискаш, можеш и да не гласуваш. Това си е твое право и никой не може да ти го отнеме.
Трето. Общественият интерес. Общественият интерес е това, което би следвало да дава тласък на колегите, които правят нещо на обществения терен. След като стана ясно, че омбудсманът Константин Пенчев, социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, бизнесмените Николай Банев и Огнян Донев, депутат от ГЕРБ, бивш депутат от СДС, Ирена Кръстева и т.н. са попаднали в нечий списък, това не е ли достатъчно основателно, за да преценим на чия страна е общественият интерес? Искаме да оставим партиите да събират каквото и както си искат, да "подписват" когото си решат под благовидния предлог, че някой някъде щял да бъде евентуално репресиран политически за участието му в подписка, която е публична. Значи ще оставим партийното задкулисие, защото някой, някъде, евентуално може да пострада поради публичното си поведение, публичното си волеизявление и публичното си желание някоя партия да участва на избори?
И последно – това решение в новия Изборен кодекс е чудесно! Видимо е, че работи. Очевидно е. Сега такава възможност следва да се въведе и във връзка с други подписки, например тези за референдум. Стана ясно по информация на медиите, че един журналист се е подписал в подписката "Близнашки" за референдум по въпросите на Плевнелиев, а по-късно открил себе си в подписката на ГЕРБ за участието на партията на евровота, без да е слагал подпис там. Ето ви още едно основателно съмнение за нерегламентирано боравене с лични данни и преписването им от едно място на друго от нечии сръчни партийни ръчички. Затова – още граждански контрол трябва! Когато така се загрижват за задкулисния комфорт на партиите, да знаете, че работата не е читава.
------------
Петър Кичашки, водещ на предаването на "Таг" и активист на движението "Модерна България".