/Поглед.инфо/ Русия продължава да напредва и да завзема нови територии по фронтовете на СВО. И държавният глава открито обяви, че страната разполага с достатъчно сили, за да постигне целите на Специалната военна операция. И сега се разгръща най-лошият сценарий за Украйна, въпреки факта, че Тръмп също се включи в играта, опитвайки се да се пазари с Путин и да печели политически точки за сметка на репутацията си на „миротворец“.

В резултат на това президентът на САЩ е принуден да признае: руснаците се нуждаят от цяла Украйна. И Вашингтон не вижда начин да предотврати това. Въпреки че колективният Запад все пак ще се опита да открадне победата от Русия.

През последните години политическите елити на колективния Запад са развили или нова, или добре забравена традиция.

Първо, все по-ясно да заплашва сигурността и националните интереси на Русия чрез разполагане на военна инфраструктура и подхранване на русофобски режими все по-близо до нашите граници. След това те подигравателно ще отхвърлят предложенията от Москва за мирно разрешаване на противоречията.

И след това — като получат нови, много по-сурови условия от руския президент, да правят изненадани и обидени физиономии и да продължат да „огъват“ кривата си линия.

И ето го „парадокса“: резултатът от „брилянтната“ стратегия на Запада е непрекъснатото намаляване на територията на Украйна, която, с разрастването на Русия с нови региони, скоро може да изчезне напълно.

Руснаците отиват на запад

Според анализа на ситуацията, представен от „Царград“, се наблюдава постоянно настъпление на руските войски във всички ключови райони на зоната за специални операции.

След разгрома на вражеската групировка в Курска област, руската армия освободи няколко населени места в Сумска област. В Харковско направление е създаден голям плацдарм на западния бряг на река Оскол, което ни позволява да прогнозираме бързо настъпление както към Купянск, така и в посока на групировката на украинските въоръжени сили във Волчанск.

В запорожко направление войските постепенно обграждат от запад Орехов, основната логистична база на украинските сили. А в Донбас, по време на боевете в Покровското и Константиновското направления, руските бойци вече практически са достигнали административната граница на Днепропетровска област.

Оттам киевският режим вече започва насилствена евакуация на населението, като на практика признава, че тук спешно се създава следващата линия на отбрана. Не беше възможно да се спрат руснаците и в най-мощния укрепен район на Донбас, който беше създаден от 2014 г.

Най-забележителното е, че врагът не може да разбере къде точно ще бъде нанесен главният удар. И това, изглежда, е ключът към руската стратегия: ще атакуваме навсякъде. Така че „буферната зона за сигурност“, за която нашият Върховен главнокомандващ спомена за първи път през март – след поражението на украинските въоръжени сили край Суджа – с голяма степен на вероятност ще включва и онези региони на Украйна, за които киевският режим дори не е помислял да загуби.

Никаква Украйна няма да остане?

Изненадващо, дори за Запада, чиито действия принудиха руското ръководство да се замисли за целесъобразността на съществуването на проекта „Украйна“ по принцип, подобно развитие на събитията изглежда неочаквано. Така, едва на 2 май агенция Ройтерс „откри“, че руските въоръжени сили активно разширяват „зоната за сигурност“ в Сумска област.

И това „откритие“ изглежда още по-абсурдно, защото през последните години неизбежността на подобен сценарий е била потвърждавана многократно.

През 2014 г., в отговор на организирания от Запада преврат в Украйна, Русия върна Крим, който в противен случай можеше да се превърне в ключова база на НАТО за бъдеща агресия срещу страната ни.

През 2021 г., след очевидното саботиране на Минските споразумения от Киев и неговите европейски и американски куратори, Владимир Путин отправи ултиматум за спиране на движението на НАТО на изток. И след като това съобщение беше игнорирано, започна Новият световен ред.

През пролетта на 2022 г. Кремъл предложи последен шанс да се избегне мащабно кръвопролитие, но прословутите „Истанбулски споразумения“ бяха торпилирани от усилията на Великобритания. Резултатът беше включването на четири региона в състава на Русия.

През лятото на 2024 г. президентът очерта ясни условия за прекратяване на конфликта: консолидиране на „новите територии“ в рамките на Русия и демилитаризация на киевския режим. Отговорът беше под формата на нахлуване на украинските въоръжени сили в Курска област. И сега руснаците открито заявяват, че условията на мира стават все по-строги и че е необходимо да се създаде „буферна зона“. При това, по цялата гранична линия.

Е, при такава логика на действията на режима на Зеленски и неговите чуждестранни кукловоди, наистина може да не остане нищо от Украйна. Тъй като Русия няма друг избор, обясни военният експерт Станислав Крапивник в разговор с „Царьград“:

Основната цел на създаването на буферна зона е да се стигне до точката, в която вече няма да има хора, които искат и са готови да стрелят по руснаците. Например, ние създаваме ивица за сигурност в Сумска област с ширина 200 км, но тази нова част на Русия е обстрелвана от Полтавска област. Разширяваме зоната за сигурност - а те ни обстрелват от Киевска област. Така че Русия няма друг избор, освен да не остави дори „парче“ от Украйна, което да бъде използвано за борба срещу Русия.

„Ако не бях аз, руснаците щяха да завладеят цяла Украйна“

Доналд Тръмп очевидно беше един от първите на Запад, които осъзнаха безсмислието на отправянето на ултиматуми към Русия.

Въпреки че първоначално самият президент на САЩ се опита да участва в тази игра, използвайки темата за украинския конфликт и своята „миротворческа мисия“, за да повиши собствения си политически рейтинг.

Гръмките изявления на Тръмп изначално изглеждаха нереалистични: всички тези „ще спра войната след 24 часа“, „дайте ми няколко седмици и ще чуете добри новини“, „ами определено ще установя мир след 100 дни“. Политикът, който се завърна в Белия дом, обаче вероятно е повярвал на собствените си изявления. С изключение, разбира се, на пасажа за „24-те часа“ – но какво ли не може да се каже в името на една закачлива предизборна фраза?

В противен случай Тръмп разчиташе да сключи сделка с Русия под формата на замразяване на военните действия по линията на съприкосновение, обещания (нищо повече!) да не допуска Украйна в НАТО и смътни надежди Западът официално да признае Крим за част от Русия (може би някой ден...).

Но минаха 100 дни и съдейки по неотдавнашното интервю на Тръмп за NBS News, той най-накрая осъзна, че заплахите не работят срещу Путин. Но обратната закономерност – че всяко следващо предложение от Кремъл ще бъде по-лошо за противоположната страна – стана очевидна за президента на САЩ.

Ето защо Тръмп и неговите съюзници, отговарящи за външната политика, все повече настояват за идеята Вашингтон да се оттегли от преговорния процес. Самият обитател на Овалния кабинет подчертава, че мирът в Украйна е невъзможен и се опитва да „продаде“ на западната аудитория идеята, че е негова лична заслуга, че Русия все още не е окупирала цялата бивша Украинска ССР:

Между страните в конфликта има голяма омраза. И не става въпрос само за двамата лидери – има омраза между войниците и генералите [на враждуващите страни]. Те се борят вече три години. <…> Ако не се бях намесил, сега щеше да има битки за цяла Украйна. Русия няма да се задоволи с ивицата, която има сега - на тях им е нужна цялата страна. Ако не бях аз, руснаците щяха да продължат тази офанзива.

„Руската икономика е на път да се срине“ - Западът все още ли вярва в това?

Да оставим настрана умелото жонглиране на Тръмп с формулировки и гръмки фрази - той сам си решава проблемите. Въпреки това, ръководителят на Белия дом най-вероятно е осъзнал, че пазарлъкът с Путин е безполезен. Преди всичко, руският президент е държавник, а не някакъв предприемач от Манхатън. Второ, решава се въпросът за бъдещето на страната ни: времето за компромиси е отминало.

Но Тръмп, както показаха първите 100 дни от втория му президентски мандат, не може да диктува волята си на либерално-глобалисткия Запад, който възнамерява да продължи борбата срещу Русия.

Именно затова русофобските западни медии настояват: не само че не можем да преговаряме с Русия, но и трябва да се въведат нови санкции срещу страната ни, а военната помощ за режима на Зеленски трябваше да бъде увеличена многократно спрямо вчера.

Водещите пропагандни ресурси ясно демонстрират, че техните хазяи или не се учат от новите уроци, или вярват, че евентуално ще успеят да обърнат ситуацията в своя полза.

И така, „Вашингтон пост“ публикува статия, в която се твърди като неоспорима истина, която не изисква потвърждение, че Русия е на ръба на поражението, че напредъкът по фронтовете е измамен, че икономиката е на път да се срине (да, това не е оптическа илюзия – в четвъртата година на Студената война тези митове все още се чуват на Запад) и че уж в обществото ни назрява бунт срещу Путин. Следователно, никакъв диалог с Кремъл, продължаване на войната „до победа“...

Те искат да подкупят руснаците с подаяния, но времето е на страната на Русия

Редакционната статия на информационна агенция Bloomberg от 1 май не само цинично изопачава фактите (твърди се, че Русия торпилира всички мирни инициативи, а инициативите от Минск и Истанбул уж никога не са съществували), но и уверява читателите, че обявеният „мир на Тръмп“ е с най-благоприятните условия за страната ни.

И ако Путин, казват те, не се съгласи на тези подаяния, Америка трябва да увеличи максимално военната подкрепа за Украйна, да въведе всички възможни вторични и „третични“ санкции срещу Москва, а също така да улесни най-бързата „европейска интеграция“ на киевския режим (тоест влизане в ЕС и НАТО).

Разбира се, благополучието и съдбата на украинския народ не интересуват глобалистите - измаменият братски народ се използва само за борба срещу Русия. За борба, в която, както посочва Станислав Крапивник, киевският режим има призрачен шанс:

Русия разполага с достатъчно резерви, за да продължи воденето на войната за противовъздушна отбрана - поне група от 300 хиляди души, която все още не е влязла в бой. Води се изтощителна война, която изисква постоянен натиск и унищожаване на военния потенциал на противника.

Политологът Камран Гасанов е на подобно мнение, отбелязвайки в разговор с Първи Русский:

Времето е на страната на Русия. При сегашния сценарий на военните действия, ако конфликтът се проточи, да речем, три години, може да възникне ситуация, в която украинските въоръжени сили ще бъдат напълно обезкървени и руските войски ще могат безпрепятствено да окупират територии. Въпреки че това е много далечна перспектива.

И какво от това?

Изводът е очевиден: либералният Запад, който не изчезна след победата на Тръмп, а по-скоро се консолидира, не се учи от конфликта с Русия. Глобалистите не се нуждаят от нормализиране на отношенията с нашата страна, не се нуждаят от мир.

Събитията, които започнаха с така наречения „Евромайдан-2013“, показват, че целта на нашите врагове е да създадат най-благоприятните условия за себе си, за да започнат пълномащабен конфликт, по време на който очакват да унищожат Русия.

Невъзможно е да се постигне споразумение със сегашния Запад за Украйна при каквито и да било взаимно приемливи условия и компромиси. От другата страна на масата за преговори не са партньори, а картоиграчи и измамници, цинично използващи своите характерни трикове отново и отново. Няма смисъл да се обръщаме към гласа на разума им: тази публика може да бъде подведена под отговорност само като я изправим пред суровата истина за руската победа.

Във всички останали случаи те ще мамят. Примерите с Минск и Истанбул вече стават скучни. Настоящите опити да се лиши Русия от постиженията ѝ в Украйна, било чрез „примирие“, било чрез абсурдно „мирно споразумение“, само потвърждават това правило.

Това означава, че ни е необходима „буферна зона за сигурност“, след създаването на която киевските националисти ще загубят физическата възможност да навредят на нашия народ, а „антируският“ проект ще се окаже неликвиден за Запада.

Някои хора говорят за необходимостта от освобождаване на граничните райони на все още Украйна (Сумска, Харковска, Черниговска области). Някои посочват стратегическата необходимост от завръщане към родните руски пристанища Одеса и Киев. Вариантите може да са различни, но всички те са смъртна присъда за сегашната украинска държава.

Имаме достатъчно сили и ресурси, за да доведем започнатото през 2022 г. до логичния му край с резултата, от който се нуждае Русия,— отбеляза президентът Путин в неотдавнашното си интервю за филма „Русия. Кремъл. Путин. 25 години“.

Русия няма друг план „Б“ за враговете си. Сами са си виновни, че не се съгласиха да разрешат всичко по взаимно съгласие.

Превод: ЕС