/Поглед.инфо/ Да започнем отнякъде – на 06.09. българите бяха поздравени от премиера по случай Съединението с вярата, че и днес българите имаме мъдростта да ценим повече това, което ни обединява, отколкото разделя. На тържествената заря в Пловдив президентът каза: „Вярвам...че българският народ успява тогава, когато е обединен.”

Смаян съм от това прозрение. За 25 годиниqосвен грабеж и разрушаване на 29тата икономика в света, българите бяха подложени на невиждано разделение от „демократичните” си правителства. В началото - на комунисти и демократи , после на червени и сини, сега на красиви, умни, богати и на грозни, прости, бедни – като бедните отдавна надхвърлиха 60%. Разделението не подмина и Българската Православна Църква. В успелите многопартийни усилия за това разделение голяма заслуга носят „свободните” медии, безбройните НПО, неформални организации, фондации и някои будни граждани. 2 милиона активни българи не оцениха дошлата свобода и се качиха на самолета. Сега България намалява с 90 души на ден... След 35 години ще стигнем броя на българите след Освобождението, а след още толкова едва ли ще остане някой за обединяване.

През годините след ноември 1990 г. отначало плахо, а после със завидно упорство започна да се налага тезата, че фашизъм в България не е имало. Следователно не е могло да има и антифашистка съпротива. За този мит помогна и двусмислената позиция на БСП, която някак с неудобство отбелязваше 09.09. и не говореше на висок глас за хилядите българи убити в битката с фашизма. Фашизъм в България е имало и той е толкова „обикновен”, колкото всеки друг фашизъм. Започнал на 9 юни 1923г. с убийството на министър – председателя на България Стамболийски, стига своя връх по времето на Втората световна война. В книгата на Анри Барбюс „Палачите” е цитирана секретната заповед на министъра на войната генерал Иван Вълков, издадена преди атентата в катедралата „Св. Неделя”, в която се заповядва следното: „Необходимо е преди всичко да се ликвидират интелектуалците – най-способните и смели привърженици на тези идеи. В най-кратък срок трябва да се изработят списъци на тия хора, за да може в даден момент да се избият техните водачи – виновни или невинни. Навсякъде, където избухват смутове, безмилостно да се унищожават всички затворници, заговорници, техните съучастници и ония, които ги укриват. По същия начин трябва да се третират техните семейства и да се изгарят техните къщи.” Бивши министри, депутати, активни партийни дейци, офицери, свещеници, адвокати, лекари, чиновници падаха един след друг, или на групи, пише Барбюс. Днес в центъра на София имената на ген. Вълков и на други убийци от онези времена са изписани на възпоменателна плоча оплакваща жертвите на комунизма.

Наследник съм на фамилия със сериозна антифашистка дейност преди, по време и след Втората световна война. По време на войната всички Такови активно са участвали в Съпротивата на Испания, Франция, Югославия и България. Моите баба и дядо Вълка Горанова и Пеко Таков са едни от ръководителите на българската Съпротива – дядо ми като окръжен секретар и политкомисар на XI ВОЗ, баба ми като секретар на окръжния комитет на партията в София и политкомисар на първия партизански отряд, ръководен от жени – „Дядо Вълко”. Със смъртна присъда, Вълка Горанова организира и ръководи демонстрацията срещу депортирането на евреите през май 1943г. Единствената акция за защита на евреите в страна – съюзник на нацистка Германия. Общо пет са смъртните присъди на моите прародители. Носят един и същи подпис – Борис III. За 100 годишнината на Вълка Горанова, спасени от нея евреи я предложиха посмъртно за Праведник сред народите пред Яд Вашем в Израел. През 2013г. е удостоена с най – високото отличие на Организацията на евреите в България – „Шофар” за спасяването на евреите. Другият ми дядо е партизански командир в Пиринския край.

Присъединяването на България към Оста, обявяването на война на САЩ и Англия, приемането на ЗЗН, създаването на Комисарство по еврейските въпроси за окончателното решение на еврейския въпрос в България, убитите хиляди партизани и ятаци и изгорените им къщи, депортацията и унищожението на 11,343 души в Треблинка, преминалите над 30,000 българи през затворите и концлагерите доказват съществуването на фашизъм в България до 9 септември 1944г. Полицейските снимки на отрязани глави по мегдани и огради не са „фотошоп”, а „банално зло”, както Хана Аренд нарече фашизма. 50,000 лева за глава на партизанин също е фашизъм. Избиването на деца – също. През 1946г. в Нюрнберг фашизмът беше осъден като най–висшата форма на международно престъпление, като злото в най–чистия му вид.

Българската антифашистка съпротива е призната от своите съюзници по време на войната - Великобритания, САЩ, СССР и след войната също. Но България днес е единствената страна, в която няма осъдени военнопрестъпници от времето на ВСВ. Осъдените от Народния съд министри от правителствата, действали като съюзници на нацистка Германия, бяха реабилитирани, а законът за признаване на участниците в антифашистката съпротива за герои от ВСВ на страната на антихитлеристката коалиция отменен. Това решение на „демократичния” български съд е примитивно и оскърбително, защото по-голямата част от участниците в Съпротивата продължиха битката с фашизма извън България. Друг мит, който не издържа, е, че в Съпротивата са участвали само комунисти. В българската съпротива, освен комунисти, участваха и много сдружени земеделци. Един от тях – Вълко Димитров, ятак на моя дядо и на останалите ръководители на зоната, след нечовешки мъчения е убит. Неговото име носи партизанския отряд „Дядо Вълко”. Участваха и социалдемократи, звенари, безпартийни. Представители на различни етноси в България – евреи, турци, арменци...

9 септември е преломна дата в българската история - резултат от настъпващата победата на обединените народи и българската Съпротива срещу фашизма.

  •  Авторът Иван Таков е кандидат за кмет на район "Възраждане" в София от "БСП - Лява България"