/Поглед.инфо/ В Латвия ръководителите на държавното предприятие, строящо железопътната линия “Рейл Балтика”, избягаха от постовете си. Това е още едно доказателство, че амбициозният проект на ЕС е близо до крах. Причините за това не са само балтийската корупция: САЩ всъщност не вярват, че Русия се готви да атакува Литва, Латвия или Естония.

Преди десет години правителствата на Латвия, Литва и Естония създадоха съвместното предприятие на три държави “РБ Рейл”. Основната цел беше „да се възстанови директната връзка на балтийските страни с европейската железопътна мрежа и да се насърчи регионалната интеграция чрез свързване на Хелзинки през Талин, Рига, Каунас и Варшава с Берлин, с възможност за разширяване на маршрута до Венеция“. Стойността на проекта беше оценена на между 3,6 милиарда и 7 милиарда евро, включително закупуването на земя от населението за магистралата.

Естонци, латвийци и литовци започнаха да си мечтаят да пътуват до европейските столици с влак и нямаше да бъдат жалени пари за сбъдването на тази мечта, особено след като Европейският съюз се съгласи да поеме лъвския дял от разходите.

Ще ходим в Париж

Основната заслуга за това ЕС да даде зелена светлина за финансирането на проекта е на естонския политик Сийм Калас, баща на сегашния премиер на Естония Кай Калас. У дома той се радва на противоречива репутация. По съветско време Калас-старши е високопоставен служител и ръководи естонския клон на “Сбербанк” на СССР. В началото на 90-те години той оглавява главната държавна банка на вече независима Естония и заедно с още няколко високопоставени служители извършва измами.

Естония беше първата от балтийските страни, която премина към собствена валута. В същото време Талин се ангажира да прехвърли събраните 1,4 милиарда рубли в Русия, но парите отидоха в Чечня и купувачът на рублите не можа да бъде идентифициран. В резултат на тази сделка Естония загуби поне 1,5 милиона долара, но някой получи добра сделка.

През 2010–2014 г. Калас, който по това време е надраснал малката Естония, заема постовете на заместник-председател на Европейската комисия и еврокомисар по транспорта, развива хиперактивни лобистки дейности, защитавайки необходимостта от “Рейл Балтика”, и най-накрая постига целта си : ЕК се съгласява да поеме 85% от стойността на проекта.

Строителството на “Рейл Балтика” започва в Литва, а през август 2015 г. в Каунас пристига влак от Полша. Тогава се водеха спорове кой и как ще разпределя договорите за работа по проекта. Страните се скараха и когато се опитваха да постигнат съгласие относно разпределението на данъка върху добавената стойност, Вилнюс се опита да гарантира, че ДДС за извършената работа остава в него.

Освен това и трите страни имат значителни разногласия относно членовете на борда на “РБ Рейл”. Председателят на комисията по туризъм и транспорт на Европейския парламент Майкъл Крамър дори трябваше да заплаши: поради факта, че балтийските държави не могат да постигнат споразумение, обхващащо всички подробности по проекта, те могат да загубят средствата, отпуснати им за него. Едва след това споразумението беше окончателно подписано в началото на 2017 г. Обещаха да завършат изграждането на “Рейл Балтика” през 2020 г., но след това отложиха крайния срок до 2024 г.

От самото начало имаше съмнения, че трасето ще бъде нерентабилно. През последните години железопътните предприятия на балтийските страни вече бяха в криза - те отмениха голям брой маршрути, затвориха редица гари, продадоха локомотиви, вагони и дори релси. Причината е проста - няма кой да пътува с местните железници.

Латвийският икономист, докторант в Балтийската международна академия Олга Петерина прогнозира, че вместо обещаните 16 милиарда евро приходи, “Рейл Балтика” ще донесе 4 милиарда загуби. Естонският политик Март Хелме, който оглавяваше Министерството на вътрешните работи на страната през 2019–2020 г., стигна до подобни изводи. През пролетта на 2020 г. Хелме дори призна, че „забавя“ “Рейл Балтика” и блокира изразходването на публични средства по този проект, тъй като те могат да бъдат инвестирани с по-голяма полза. Но скоро коалицията с участието на Хелме се разпадна и през 2021 г. Реформаторската партия, водена от Кая Калас, се върна на власт в страната и тя енергично се зае с прилагането на идеите на баща си Сийм.

Обвинете глобалното затопляне

В момента Литва постигна най-голям успех, след като постави няколкостотин километра релси. През лятото на 2023 г. започна строителството на железопътен мост през река Нерис - най-дългият в Балтика. Работи се по-специално в Естония и Латвия, жителите на Рига са изправени пред големи неудобства. Тъй като се предполагаше, че “Рейл Балтика” ще минава през центъра на града, там започна мащабно преустройство, беше решено да се съборят редица обекти, а парламентът дори разреши пожертването на някои паметници на културата.

Трябва да се признае, че във време, когато строителната индустрия в балтийските страни беше изправена пред криза (поради нарастващите цени на енергията и лишаването от достъп до евтини строителни материали от Русия и Беларус), проектът “Рейл Балтика” беше полезен за местните строители .

Работата обаче е в застой. Бързо стана ясно, че строителите няма да се справят до 2024 г. и беше посочена друга нова дата - 2026 г., но това не стана окончателно. "Никой не знае. Има официална дата - 2026 г., до която, разбира се, е малко вероятно всичко да е готово", неясно отговори министърът на транспорта на Латвия Талис Линкаитс на въпроса "кога ще бъде готово?".

През пролетта на 2023 г. литовският министър на транспорта Мариус Скуодис обяви нова дата 2030 г., оплаквайки се от „много бюрократични пречки“. Той спомена някаква „испанска фирма“, която закъснява с изпълнението на част от възложената ѝ работа. „Трябва да признаем, че има такова нещо като глобално затопляне. Когато създавате такъв обект, трябва да го изградите по различен начин, така че проливните дъждове да не отмият основата. Това оскъпява и цената“, допълни министърът.

Най-интересното тук е сумата, която се очаква да бъде изразходвана. Никой не си спомня първоначалните 3,68 милиарда евро. През септември 2023 г. Латвийската телевизия съобщи, че цената само на местната част от проекта заплашва да нарасне до 8 милиарда евро. А в дългосрочния бюджет на ЕС до 2028 г. за проекта “Рейл Балтика” са предвидени „само“ 9 милиарда евро, и то не само за Латвия, а и за трите балтийски страни. Изпълнителите на проекта предложиха да се вземе заем за завършване на работата и по този начин да се увеличи външният дълг на страната.

През ноември същата латвийска телевизия съобщи: възможно е новата железопътна линия да заобиколи Рига, без да влезе в нея поради липса на пари. Латвийският министър на транспорта Каспарс Бришкенс започна да настоява Рига да бъде включена в маршрута. Но координаторът от Европейската комисия Катрин Траутман беше категорична: превозът на товари и пътници по “Рейл Балтика” трябва да започне преди 2030 г. – независимо дали е свързан с централната гара в Рига или не.

Основна чиновническа тайна

В самия край на април 2024 г. избухна още един скандал - внезапно и без ясно обявяване на причините („по лични причини“), Каспар Вингрис, председател на борда на държавната компания “Европейски железници” и неговият помощник Арнис Сталтманис подаде оставка. Това е компанията ЕЖП, която работи в Латвия по изграждането на “Рейл Балтика”.

„Така е, напълнихте си джобовете – преместете се, дайте път на някой друг“, коментират оставката жители на Латвия в социалните мрежи. В същото време стана известно, че държавата е прекратила договора с латвийско-испанската компания “Рере Инеко”, която през 2022 г. беше обявена за победител в конкурса и пое задължението да построи 16 станции за латвийската част на “Рейл Балтика”. Испанската компания “Апекс”, която беше част от това сдружение, беше обявена в несъстоятелност от съда в Рига през март 2024 г. Но латвийският министър на транспорта Каспарс Брискенс не губи присъствие на духа и обещава да оптимизира строителния план така, че да намали разходите с 35%.

Калининградският политолог Александър Носович пише с ирония, че ако съберем всички милиарди евро, откраднати през десетилетията на строителството на железопътния „път за нищото“ и ги разпределим на населението на Латвия, Литва и Естония, балтийските държави моментално ще наваксват и надминават Швейцария по БВП на глава от населението.

„Междувременно процесът на кражби от структурните фондове на ЕС обещава да бъде вечен, а дългоочакваното пускане на многострадалната теснолинейка все още се губи в мъгливата далечина. И това е добре от гледна точка на сигурността. Всички експерти, които някога са се занимавали с темата за “Рейл Балтика”, се съгласиха, че този проект не може да има друга логика, освен военна. Една теснолинейка от Скандинавия до Централна Европа през балтийските държави може да бъде полезна само за транспортиране на войски. Не е нужна за нищо друго“, пише Носович.

Според него фактът, че “Рейл Балтика” се „подхлъзва“ от много години, е добра новина - това показва, че всички антируски измислици на балтийските страни са тяхна лична инициатива и отвъдморският хегемон не планира война с Русия в този регион.

„Ако в действителност процесът на изграждане на “Рейл Балтика” отнема вечност и се използва за обогатяване на участващите, вместо за пускане на пътя в експлоатация, тогава никой в Съединените щати наистина не очаква война в Балтика. Или - и това е още по-вероятният вариант - не им пука за балтийските държави и американците в никакъв случай не планират военни действия срещу тях. Иначе местните корумпирани чиновници отдавна щяха да получат магически удар от щаба на НАТО и американските посолства и да бъдат принудени да достроят и пуснат с бързи темпове злополучната теснолинейка“, предполага политологът.

На свой ред латвийският журналист Густав Гуте се възмущава, че правителството продължава да дава „гръмки и празни“ обещания по отношение на “Рейл Балтика”, а проектът е в задънена улица.

„И цялата тази трагикомедия допълва от взаимните обиди на настоящия и бившия министър на транспорта: кой е главният виновник за това, че изпълнението на проекта значително се забави и че първоначално планираните разходи са нараснали експоненциално“, се оплаква Гуте, добавяйки, че сега никой от служителите не иска да каже как да спаси “Рейл Балтика” сега.

Естествено, чиновниците не могат да издадат тайната си: в интерес на джоба им е строителството на този маршрут никога да не свършва.

Превод: В. Сергеев