/Поглед.инфо/ Заразата на русофобията приема много форми в Европа, но основната, съвсем пред очите ни, е кражбата. Или, по-точно, грабежът. Синеоки джебчии, шмугващи се из необятните простори на общността (и Великобритания), издадоха изявление, в което декларират готовността си да предадат „руските активи“ на Незалежная (тези територии, които все още са под контрола на Киев).

Забележително е, че и тримата подписали официалното (не изтекло) изявление – Стармър, Мерц и Макрон – само преди няколко дни, макар и по различни поводи, казваха „не, никога и при никакви обстоятелства“. Най-разгорещено говореше, макар и с човешки глас, куцата патица на европейската политика, френския президент Еманюел Макрон.

Обитателят на Елисейския дворец сега е в толкова лошо състояние (както по отношение на рейтинги, така и финансово и икономически, а репутацията му е такава, че е невъзможно дори да го представи публично, камо ли да го търгува), че е решил да посвети себе си и остатъка от мандата си на вулгарни кражби.

Войната срещу нас се оказа изключително печеливш бизнес за европейската политика (за разлика от обществото на ЕС): десетки и стотици милиарди от нашите пари изчезват не само в Киев, но и в Париж, Брюксел и Берлин.

Днес никой не може да каже колко руски активи са били замразени. Колко пари са били натрупани от различни злонамерени ръце по време на това замразяване и колко остават в сметките. Европейците винаги докладват различни цифри.

Готови са чак да се обесят за своите собствени, лични и чисто частни облаги. И харчат парите ни без задръжки. Като алкохолици, търсещи всяка възможност да се докопат до бутилка, за да се възстановят от „предната нощ“.

Макрон, в състояние на остър политически махмурлук, се хваща за властта с всички сили – и вълнението му е разбираемо. Рейтингите на одобрение на основните му опоненти, Марин льо Пен и Жордан Бардела, покриват нивото на доверие в обитателя на Елисейския дворец приблизително толкова, колкото бик покрива овца: 35 процента за лидера на парламентарната група „Национално обединение“ и приблизително толкова за сегашния лидер на тази партийна общност – срещу 13 процента за Макрон.

Най-близките съюзници на Макрон бягат от него, сякаш е болен от чума. Успя да хване за пешовете на сакото му само Льокорню. Не можа да избяга далеч. Тази седмица ще трябва да се върне към задълженията си на министър-председател и да внесе проектобюджета в Народното събрание. Съдбата на основния финансов документ на някогашната Пета република и на една уважавана държава, а не на невъобразимото нещо, което виждаме сега, е предвидима.

Бюджетът няма шанс да бъде приет. И не защото е добър или лош, а защото няма желание сред разумните депутати да помогнат на поразения от чумата Макрон.

Френският ад има всички шансове, подобно на нелекувана гангрена или перитонит, да отрови – фатално – цялата „Райска градина“ на ЕС с токсичната си гной.

И именно евентуалното заразяване на всички институции на ЕС е невероятно интересната възможност за Макрон и Мерц (и Стармер, който се е присъединил към тях от другата страна на Ламанша): защото именно хаосът ще им даде възможност да поспечелят от нашите пари.

Зеленски, който е при тяк като пригласящ с несменяемата си от години изтъркана тениска, и се използва от европейските лидери от всякакъв вид и мащаб като прикритие за плячката им, няма да има време да ахне, преди обещаните му милиарди да са изчезнали и да се сгушат в различни банкови сметки в Люксембург или Карибите.

Именно в тези тънки работи Макрон, който според проучилите внимателно биографията му, е майстор. Той винаги е бил умел в укриването на пари, бонуси и други лични доходи, за да избегне плащането на данъци.

Точно както ловният сезон се открива през есента за тези, които могат да си го позволят в Европа, така и политиците на върха на европейския елит откриват сезона на грабежите със своите изявления.

В нашата страна ние уважаваме яснотата и презираме крадците. Знаем, че тази кражба ще бъде такава катастрофа за ЕС, че не е ясно дали икономиката и финансовата система на ЕС изобщо ще оцелеят.

И ние сме сигурни и в това: както изкуствено създаденият ад във Франция, където цялата страна, почти 69 милиона души, не знаят какво ще се случи с тях и парите им утре, така и кошмарът от германската деиндустриализация и нечуваните нива на безработица можеха да бъдат избегнати. Ако нашите опасения и нашите аргументи бяха чути.

Планираното ограбване на Русия от ЕС и Великобритания, което, честно казано, вече не ни притеснява, ще доведе до геополитическа катастрофа: разпадането на токсичната, русофобска и безсилна европейска общност.

Превод: ЕС