/Поглед.инфо/ Колкото и отчаяни да са хората, да не посягат към този мъчителен начин на протест. Това призова в първото си телевизионно интервю Димитър Димитров - мъжът, който се самозапали пред Президентството миналия месец. Неговият апел е да се спре пренебрежителното отношение към цяло едно поколение.
52-годишният Димитър избра огъня като изход. Направи го публично. Горя като факла пред президентството. Гардове от НСО с подръчен пожарогасител му дадоха шанс. Дни наред Димитър беше между живота и смъртта. След комата и поредица от операции, 52-годишният ковач се завърна към живота. И иска да продължи - със спомена от непоносимата болка, белезите по тялото и най-вече - с поуките. По-убеден от всякога. И щастлив, че диша и живее.
Пред bTV той разказа, че е взел решението да се самозапали бързо. Никога преди не е мислел да посегне на живота си, защото прекалено много го обича.
Вечерта го реших, сутринта го направих. Зов за помощ към една възрастова група, на която никой не гледа сериозно.
Капката, която е преляла чашата на отчаянието му, е било обесването на съседа му, негов връстник.
Предишните опити на самозапалване пък само му дали кураж и той да постъпи по същия начин.
Комплексни бяха причините. Малко преди това бях излязъл от Трета градска болница, имам проблеми със сърцето последните години. Даже бях подал документи за комисия по ТЕЛК. Малко ме изнервяше факта, че здравословното ми състояние не ми позволяваше да взимам по-тежки поръчки, разказа той.
Решил да се самозапали, за да помогне на връстниците си, обществото да погледне на проблемите на хората до пенсия.
Връстниците ми са отхвърлени, с подигравка се отнасят към тях. Виждал съм на обектите, където търсят работа. Обръщението към тях е „ какво искаш, бе, старче". Подигравателно го гонят. Човекът си тръгва натъжен. Или ако го вземат на работа, мъкне тухли и вместо обещаните 20 лева му подмятат 5 лева и го гонят. Новобогаташите се самозабравиха. Самоубийството не е начин за доказване на идея, трябва да се вслушват в зова на хората, на самите думи да се обръща внимание, не само при протести, самозапалване, обесване, каза още Димитър.
Определено не смятам, че моята саможертва е нужна някому. Но смятам, че по този начин, като гледам новини много неща се размърдаха, говори се за хората над 50-годишна възраст.
Той посъветва хората да не се отчайват и да бъдат човечни. Да бъдат добри един към друг, да се усмихват. Моят апел е да се погледне на 50-годишните.
Чувствам се като оздравяващ, като минал през огъня. След като 4-5 дни съм бил в безсъзнание, след опита за самозапалване. Искам да благодаря на лекарите и на хората, които са ме загасили, че съм жив, че ми дадоха отново живот. Да се извиня на семейството и близките ми за грижите, които съм им създал, защото няколко дни бях нито жив, нито мъртъв. Искам никой да не преживява това. Апелирам към всички хора, колкото и да са затруднени, да не посягат към този мъчителен начин на протест. Това е може би най-жестокият начин, каза още самозапалилият се Димитър.