/Поглед.инфо/ “Политиците са длъжници на хората в обяснението какво се случва и как България може да намери мястото си в този променящ се свят. Вече сме изморени от прехода, защото той беше обещан като нещо късо и хубаво. А демокрацията винаги трябва да бъде усъвършенствана. Тя е крехка, заплашвана и е нужно да бъде бранена. Но това не става със самоцелна конфронтация, а с консенсуси поне във важните сфери. За да не започва всяко правителство от нулата и да свършва в нищото. У дома всичко е ден за ден. Да “закърпим” нещата - през бюджета, законите, конституционните промени. Време е да дадем дългосрочни цели пред България. Предстоят три големи прехода в целия свят: зелен, дигитален (заедно с изкуствения интелект) и демографски. Трябва да кажем ясно на хората какво предстои, какви са възможностите, каква ще е цената на техния личен преход. Както и заедно да решим как най-рационално да използваме достиженията им, гарантирайки добро бъдеще за всеки.”
Това заяви Сергей Станишев в “Денят започва с Георги Любенов” по БНТ. Той изрази разочарованието си от неприемането на предложените мерки за профилактика на репродуктивното здраве и на бременните жени в бюджета за 2024 г. “Свикнахме да имаме само външнополитически цели пред страната. Ето сега Шенген и еврозоната се представят като аргумент за съществуването на сглобката. Но това са инструменти. Истинската национална цел е да превърнем България в страна с работеща икономика, с квалифицирани и образовани хора с прилични доходи, които да искат да раждат и да отглеждат децата си тук. През мандата на кабинета на Симеон Сакскобургготски и след това по мое време като премиер имаше тренд на раждаемостта, пикът беше през 2008-2009 г. с близо 82 000 бебета. През 2022 г. паднахме на 57 000, а предварителните данни за 2023 сочат, че раждаемостта е намаляла с още 2 000 - на 55 000 деца. Затова толкова настоявам за хоризонтални мерки за демографията и нарочен вицепремиер, който да ги координира. За съжаление, въпреки срещите и разговорите с министър-председателя и с партийните лидери, всичко се оказа едно празно говорене. Не се намериха под 100 млн. лв. от бюджет от над 83 млрд. лв. Вместо това се похарчиха над 11 млрд. лв. в края на миналата година, като за поне половината от тях не знаем за какво. Почти съм сигурен, че са послужили за договорки вътре в сглобката и за купуване на политическо влияние, давайки 1.2 млрд. лв. на общините на ръба на закона.”
Станишев коментира, че политиката у нас се движи “по течението”. “Има дефицит на политики и в дясното, и в лявото. Управляващите са съсредоточени в харесването на партньорите ни отвън - САЩ и ЕС. Това е добре, но не е достатъчно. Опозицията пък, в това число за съжаление и БСП, е вторачена в миналото. А политиката е разговор за бъдещето. Основният проблем пред страната е, не само че изнасяме работна сила, но и неродени деца - българите в чужбина раждат там и остават да живеят зад граница.”
Попитан за предстоящия вот за Европейски парламент през юни тази година, Станишев каза, че “евроизборите са много подценявани у нас. Има едно неглижиране - гласува се за 17 човека с големи заплати. Но това не е така. Важно е какви хора България ще изпрати в ЕП. Да бъдат компетентни, да познават механизмите на преговорния процес и на сложния живот вътре в парламента. Там се взимат важните за всички нас решения. На второ място, сега се спекулира с внушения за ръст на националистите. И през 2019 г. се твърдеше същото, но европейските избиратели излязоха масово - избирателната активност беше висока - над 50% и дадоха гласа си за разумните и за системните партии. Моята прогноза е, че мнозинството в ЕП ще бъде от ЕНП, социалистите и демократите и либералите. Така че и ние в България трябва да мислим къде ще изпратим нашите евродепутати - в партиите, които ще вземат решенията, или в други политически сили.”
“Надявам се БСП да е извлякли поуки от 2019 г. Тогава тя загуби много време във вътрешнополитически ежби с фиксацията президентът на Партията на европейските социалисти да бъде изваден от листите. За съжаление, ръководството на партията демонстрира негативното си отношение към делегацията си в ЕП, а освен с работата си в парламента, ние сме полезни и с широките дискусии за политики, които стартирахме миналата година.”
Помолен за коментар за Шенген, Станишев посочи, че е разочарован от частичното ни приемане и от липсата на конкретна дата за присъединяване по всички граници. “Там е нашият икономически интерес. С влизането ни по суша ще поевтинеят износът и вносът, ще е добре за транспорта и туризма. Аз съм проевропейски човек, толерантен по природа, но по този въпрос смятам, че трябваше да сме по-твърди и с инструментите на двустранната политика да покажем, че правилата важат за всички. Сега най-ранната ни дата е 2025 г., защото ще трябва да чакаме изборите в Австрия и сформирането на правителство там. Чак тогава някой ще се сети и за нашите проблеми.”