Родното спецправосъдие навърши половин година. За шестте си месеца живот - от 3 януари до сега, нарои дела и набъбна кадрово. През април спецпрокуратурата вече отчиташе работа по над 160 преписки, сега притури към „клиентите" и знакови персони като Братя Галеви.
Номерата на делата в спецсъда превалят 600. Докато на старта спецовете - съдии, прокурори и следователи, бяха 53-ма по щат, вече са 79. Те са самостоятелни юрисдикции на две инстанции - окръжна и апелативна. Ситуирани в София.
Числата са впечатляващи. Но резултатите не са
Дали първото спецдело, влязло в съда, повлече крак? Тогава, на 26 януари, любопитно задъханите в очакване медии имаха само шанса да отразят, че процесът безславно се отлага заради административни неразбории - оказа се, че стартът на делото с няколко часа се е разминал с избора на съдебни заседатели. А без тях процес няма!
Впрочем, надали тук е заровено кучето. В последващите месеци и с налични заседатели спецправосъдието така и не отбеляза чутовни успехи. Обратното - повечето му дела завършват със споразумения между обвинителите и обвиняемите, благословени от съда. И, съответно, с условни присъди. („Преса" поиска точна справка за решените дела и сключените споразумения, но не я получи).
Боде очите и друго - много дребни (като цаци някак) са клиентите на спецправосъдието.
Акулите ги няма в тези мрежи. Няколко говорещи примера за мащаба - от прессъобщенията на спецсъда. Отговорната институция се е занимавала с организирана престъпна група за пласмент на безбандеролни стоки, действала (забележете!) от края на 2010 г. до 1 февруари 2011 г. В мрежата на правосъдието са паднали петима, признали се за виновни, и по сделка с обвинението са получили условни наказания. Най-тежкото - за тартора, е 3 години условно с 5-годишен изпитателен срок.
Друго дело - срещу 7-членна наркогрупа. Тя пък действала от 1 септември 2010 г. до 12 октомври 2010 г. в София. Наказанията? Разбира се, условни. След споразумение. Без коментар оставяме делата за по няколко
незаконни пистолета и прочее... И те са на прицела на спецправосъдието. За прощъпалника му държавата изхарчи близо 11 милиона лева. Е, делата приключват бързо - за около 2 месеца.
А как е другаде? Спецсъдилища имат и в Испания, Франция, Италия (така поне пише в сайта на нашия спецсъд).
Преди дни на семинар, организиран от френското посолство, техните спецове представиха своя опит. И стана ясно, че за разлика от нашата централизация там има специализирани междурегионални съдилища (СМРС) в Париж, Лион, Марсилия, Лил, Бордо, Нанси, Рен и Порт дьо франс. В състава им влизат прокурори, съдия-следователи и същински съдии - тези, които отсъждат „виновен" или „невинен" на финала. Но за разлика от нас кадрите не са отделени като с китайска стена - назначават ги съответните шефове според техния опит и подготовка да поемат дела срещу организираните групи за наркотрафик, финансови престъпления, тероризъм. Съдебни заседатели по тези дела няма - в състава са само професионални съдии. Всякакво съмнение за извънредни юрисдикции е зачертано. Това са магистрати, специализирали в определени области. И очевидно като състав са по-малко от нашите - в Бордо, например, има 4 съдии.
Малка група български журналисти, сред които и представител на „Преса", получиха възможност подробно да разпитат две дами - Мари-Елизабет Банкал, първи заместник-председател на специализирания регионален съд (СМРС) на Бордо и Вероник Дежерман, помощник-прокурор в СМРС на Париж. Бързат ли във Франция? Не -дебнат едрите риби
Замисълът на закона от 2004 г., който създава тези структури, е отделянето на специализираните магистрати, за да се посветят изцяло и да разгледат в най-кратки срокове изключително тежки дела, разказва Вероник Дежерман. Но не отсъждаме по-бързо, признава тя.
Крушката обаче си има опашка. „Провеждаме следствието задълбочено и пълно. Ако хванем наркопласьор в една кола, за нас не е достатъчно. Целта е винаги да се стигне до главата на престъпната организация. Това, както и фактът, че ползваме международното правно сътрудничество, удължава сроковете на разследването", казва прокурорката.
Има ли конкуренция между спецовете и „обикновените" магистрати?
„Няма разлика във възнаграждението. В началото ние имахме
повече съдебна администрация, повече компютри, информатика. Но тази разлика постепенно се заличи и сме в същата материална ситуация като нашите колеги", казва Дежерман.
Но - внимание! френските спецмагистрати си избират делата. френското спецправосъдие не се занимава поголовно с всички наркопласьори, търговци на плът, безбандеролни герои и прочее. Подбират си дела, в които на подсъдимата скамейка ще застанат босовете на организираната престъпност.
„Законът е фиксирал кръга от престъпления, но не вземаме автоматично всички
Иначе ще потънем. Географията също си казва думата. Очевидно е, че в спецсъда в Марсилия, който е компетентен и за Корейка, ще има много дела, свързани с престъпни организации. При нас в Бордо повечето са за финансови престъпления. Критерият е различен в зависимост от зоната", добавя съдия Банкал. С колко дела средно на година се занимават? От създаването през 2004 г. спецсъдът в Париж е разгледал около 500 дела. През последните две години са свръхнаторавени - гледали са около 100 дела годишно. Затова през 2012 г. цедката е по-голяма, за да си свършат качествено работата, казва прокурор Дежерман.
В Бордо съдия-следователите разглеждат средно 30 дела на кабинет, добавя съдия Банкал. При 4 кабинета това прави 120 дела на година. Споразуменията са забранени
По делата срещу организираната престъпност споразумения не се сключват, те са забранени по закон, обясняват съдията и прокурорът. Имат „система на покаянието" - така наречените сътрудници на правосъдието. Ако някой разкрие замислите на мафията, за да предотврати престъпление, или пък ако помогне за по-бързото разплитане на злодеянието, може да се отърве от наказание или санкцията му да бъде намалена.
„Ние задължително изпращаме в съда дела, които трябва да са много добре аргументирани. Оправдателните присъди са редки, разглеждаме ги като провал на прокуратурата", твърди Вероник Дежерман. френска (дали?) забележителност - по време на разследването детайлно се проучва и имотното състояние на обвиняемите. За да се поискат навреме запори и впоследствие да се осигури конфискация. В зависимост от тежестта на престъплението в полза на държавата се отнема и цялото имущество, обяснява съдия Банкал.
Във Франция обаче няма гражданска конфискация. Това е англосаксонска система, твърдят в един глас двете дами. И отказват да коментират българските нововъведения по темата, не ги познават.
Текст под снимка: Съдия Мари Банкал (вляво) и прокурор Вероник Дежерман обясниха как работи спецправосьдието във Франция.
Текст под снимка: 26 януари 2012 г.. първо заседание на спецсъда. То приключи безславно за 10 минути - съдията го отложи, защото нямаше избрани съдебни заседатели. А обвиняемите не се явиха - бяха закъсали в преспите по пътя.