/Поглед.инфо/ Идващите предсрочни избори не са обикновени. Те са може би най-важните в новия ни век. Защото са и изпит по демокрация.

Собственикът на ГЕРБ Борисов и момчето му за всичко Цветанов упорито увъртат за съдържанието на разговора по "долни гащи" и го пренасят към незаконния способ за неговото получаване. При това твърдят, че са жертви на огромна манипулация. По подобен начин беше неглижиран преди години и разговорът на Борисов за Мишо Бирата, като съдържанието потъна в експертизи за автентичност и търсене на извършителя. Тогавашната прокуратура в лицето на Борис Велчев обаче май или беше по-нерешителна от сегашната, или имаше някакви вътрешни спирачки и влияния. В едно е прав Борисов – че за прокуратура като сегашната с такива бързи проверки, само си е мечтал. Същевременно твърди, че не е извършил престъпление, въпреки обратното мнение на редица юристи.

Дали незаконно е видял доклад, или не, както твърди, е въпрос на доказване. Но цялата среща, за която Борисов не иска да си спомни, прилича наистина на мафиотско сборище. В дома на главата на клана пристигат просители (Кокинов и Найденов), оплакват се и молят за помощ и закрила. От записа не се разбира дали целуват ръка, но смисълът е този. И когато Борисов се жалва за личното си пространство в своя дом, нека не забравя, че този дом явно отдавна се е превърнал в място за вземане на решения, след като сам признава, че при него са идвали много хора – сред тях министри, прокурори и съдии. При това го приема за съвсем нормално.

Въпреки, че често Бойко Борисов се позовава на демократичните си права – за дома си и за това, например дали трябва да отговаря на неудобни журналистически въпроси, той дълбоко не разбира истинската демокрация. Защото явно управлението му през всичките години е било точно от мафиотски тип – вземане на корупционни решения на база приятелски и фамилни връзки без прозрачност. Неслучайно Сметната палата неколкократно посочи, че най-големият проблем в страната е възлагането на обществените поръчки. Това беше доказано и от разследвания на БГНЕС и други медии. Всъщност става дума за подмяна на истинската демокрация с демокрация - менте. Парадна демокрация, в която лидерът на клана се снима с почитателите и снизхожда до тяхното ниво.

При което убеждава хората, че скандалните подслушвания и корупционни практики и разговори по "долни гащи" нямали никакво значение за тях. Че българите са притеснени и утрепани от немотия е вярно, но все пак пламъчето им за свобода и достойнство не е убито. Хората трябва да разберат, че подслушването не е само за ония – горе, а е пречка за собствения им просперитет. Защото, когато подслушваш лекари или бизнесмени, едва ли мотивът може да бъде предотвратяване на престъпление. Истинските престъпници са напълно наясно с методите и способите на нереформираната ни полиция, често по-скоро милиция и едва ли с кокошкарски методи могат да бъдат заловени.

Борисов твърди, че в ГЕРБ не важал мафиотският принцип за мълчанието. И така обяснява как изведнъж се разприказваха Миро Найденов, Емо Ротманса, Иван Петров и други доскорошни сподвижници на генерала. При това някои от тях изведоха семействата си в чужбина от страх за живота им, а бившият депутат Емил Димитров дори заговори за група за "мокри поръчки" в МВР. Ярък пример за родово - клановата структура на ГЕРБ даде "кошчето за отпадъци" на партията Цветанов (по думите на Борисов от едно интервю), който обяви, че Миро се развеждал и той го съжалил и го поканил на рождения си ден. Впоследствие се оказа, че самата съпруга на бившия земеделски министър опроверга думите на Цецо за развода.

По-интересно, обаче, беше друго. В самия ден, когато Найденов се разприказва по телевизията, в Смолян сестрата на жена му – Даниела Дариткова, като водач на листата в града, посрещна Борисов. А за случката от сутринта – ни лук яла, ни лук мирисала. Както казват хората – оплели са се като свински черва. Иначе има закони за конфликт на интереси, но в частна партия, кой ти ги спазва. То и каква партия е това – освен родово – клановите връзки и клюките, другият спойващ елемент са интересите. И когато те не могат да бъдат удовлетворени, съответното образование се разпада. Все още не е дошъл напълно този момент, но той ще набира скорост и след изборите.

А на тях хората трябва да обявят края на подмяната. Подмяната на дясното от една партия – менте. Подмяната на управлението на държавата с мафиотска и фирмена зависимост. Да помогнат за укрепването на лявото в един напълно нов, съвременен вариант, в който имат място и екологичните движения, и експертният потенциал на нацията. При пълно скъсване с мафиотския начин на управление и полицейските методи. В своето управление Бойко Борисов видя една грешка – че били горделиви и обеща да се поправели. Това е един от седемте смъртни гряха, които "началникът", както Борисов нарича Господ, едва ли лесно ще прости. Но лидерът на ГЕРБ продължава горделиво да настоява да управлява сам, под претекст за политическа отговорност. То и друг избор няма, след като всички са срещу ГЕРБ. А наивни обяснения за това, че самотността им се дължала на борбата им срещу корупцията и престъпността са смешни и нелепи.

Тези избори са една възможност да се скъса с горделивото говорене и да се върви към действия от правителство, наистина на националното спасение. За социално и икономическо възраждане, в истинска борба и с организираната, и с битовата престъпност. Защото не само хората от селата се оплакват от набезите на крадци, но и един известен наш скулптор като проф. Васил Симитчиев тези дни се върна от Швеция, където живее, за да установи, че ателието му в Драгалевци е разбито и ограбено. А в това време полицията се занимава с незаконни подслушвания. Освен всичко, българите трябва да докажат, че са и наистина един достоен за демокрацията си народ. Че има неща, които са недопустими в цивилизования свят. И който ги е допуснал трябва да понесе своята отговорност – съдебна и политическа. /БГНЕС

------------------------------------------------------------------

Стефан Джамбазов е журналист и режисьор – документалист. В момента е редактор на отдел вътрешна информация в БГНЕС.