/Поглед.инфо/ Изборите на 5 октомври счупиха доста рекорди - 8 партии в парламента, най-ниска активност, исторически най-слаб резултат на БСП и т.н.
Основният извод обаче е, че станахме свидетели на протестно и наказателно поведение на хората спрямо политическата прослойка и най-големите потърпевши са ГЕРБ и БСП. Търсейки опции да не гласуват за нито една от двете големи партии, мнозина избраха по-малки формации. Това е много сериозно предупреждение към всички играчи, дори и към малките партии. БСП и ГЕРБ имат резултати, по-ниски от техните очаквания и дори разочароващи ги. Докато малките партии масово дадоха резултати, надхвърлящи прогнозните нива.
ГЕРБ печелят 1,1 млн. гласа., също колкото имаха на вота през май 2013 г., тогава обаче партията на Бойко Борисов беше в слаба политическа форма - току-що бе съборена с протести, имаше разследвания срещу висши техни функционери. Вярно, те тогава излизаха от властови позиции и разполагаха с известно влияние върху организирането на изборния процес. Така или иначе, ГЕРБ очакваха сега освен твърдите си гласове, да получат и добавка от наказателен вот срещу БСП.
Тази добавка обаче отиде при малките партии.
Социалистическата партия получи около 500 хиляди гласа. Този резултат напомня на онзи малко над половин милион действителни подписи, които бяха събрани за свикването на референдума за АЕЦ "Белене" преди две години. Тогава имаше, коментари, че
се извършва преброяване на твърдия червен електорат
Сега излиза, че БСП е слязла именно до тези нива. През 2009 г. социалистите взеха 750 хиляди гласа. Тогава партията излизаше от властта и беше привилегирована на фона на слаб в политически, но силен в икономически план мандат на тройната коалиция. Четири години по-късно БСП взе 940 хиляди гласа, като допълнително близо 200 хиляди бюлетини бяха дадени не толкова като подкрепа за червените, а като наказателен вот срещу ГЕРБ. Сега тези 200 хиляди гласа ги няма.
Отделно едни 50-80 хиляди се отляха по посока към АБВ. Финалният спринт на "Атака" с носталгия по комунизма и дружба с Русия също привлече хиляди социалисти. Още червени гласове се загубиха по линия на Патриотичния фронт, където също има доста възрастни и социално ориентирани хора. Да не забравяме и "Движение 21" на Татяна Дончева, което
също заора в нивата на БСП
Към всичко това трябва да се добави психологическият ефект от слабото управление, от коалицията с ДПС, липсата на инерция и конформисткият вот заради слабото представяне на евроизборите, липсата на промени при новото ръководство, както и демографските процеси.
Сред малките партии има големи новини. Първо, много сериозен успех на Реформаторския блок - те имат над 300 хиляди гласа. Дори в най-смелите си предвиждания реформаторите не са си мислили за подобен подем. Патриотичният фронт има 220 хиляди гласа, също много над очакваните нива. "България без цензура" след целия бой, който отнесоха след евровота, и всичките сътресения, все пак оцеляха.
АБВ с известна доза късмет излязоха над чертата. Самият факт, че след неубедителното представяне на евроизборите партията на Георги Първанов успя да развие своя потенциал, е знаменателен.
Какво да кажем да "Атака"?
Сидеров очевидно е фокусник със завидни политически умения
Партията му успя да заеме всякакви овакантени ниши, свързани с носталгия и русофилски сантимент с последователност, която не сработи на европейския вот, но сега му донесе успех.
5 октомври донесе добри новини за малките партии и лоши - за големите. Голямата новина за политическия елит е лоша. По всичко личи, че хората не го искат такъв, какъвто е в момента.
"Gallup International" може да се гордее с работата си преди и по време на парламентарните избори. Работата ни по прогнозите, екзит пола и паралелното преброяване постигна доста голяма прецизност, особено по отношение на малките партии.