/Поглед.инфо/ Интервю на Поглед.инфо с Таско Ерменков - издигнат като потенциален кандидат за президент от "БСП Лява България"
Господин Ерменков, какво се случва в БСП? Отстрани партията изглежда раздирана от конфликти и оставена без реално лидерство, така ли е наистина?
БСП е партия, която си има свои традиции и демократични форми на управление. Именно това ни отличава от останалите играчи на политическата сцена, с изключение може би на ВМРО. Те всичките са резултат от политически инженеринг с произтичащото от това чисто лидерско управление и необходимост да са във власта или с нея. Нашите демократични форми може би създават впечатлението за конфликти, но това са по-скоро разгорещени спорове, които услужливо се преекспонират от медиите именно за да ни отслабят. Интересно, ако тезата е, че партията е без реално лидерство, как си обяснявате атаките срещу председателя й? Нещо като махленско неразбирателство ли или опит за подчиняване на все по-еманципиращата се от разни кръгове лидерка?
Корнелия Нинова още няма сто дни като лидер, а Изпълнителното бюро, което тя избра, като че ли се е разпаднало на съставни части. Заместник-председателят на партията обвини четирима членове на ИБ, че работят срещу лидера. На какво се дължи тази атмосфера, може ли да бъде преодоляна?
Не съм член на ИБ и няма как да коментирам поведението му. Обвиненията на заместник-председателя на партията са повод да попитате него дали бюрото се е разпаднало или не, но понеже той засегна и НС, като ни обвини в същите грехове, искам да заявя - поведението на всеки член на ръководен орган на партията е функция на партийната му зрялост и идейна убеденост. А, както е казано в Библията - “По делата им ще ги познаете”.
Вие сте едно от имената, които останаха в номинациите за президент на БСП - какво Ви накара да останете, нямате ли усещането, че битката там е предрешена?
Да, останах в номинациите (предпочитам израза “издигнат от партийна организация” пред “номиниран”, но това си е мое лично мнение). Като подполковник от резерва и офицер от българското военно разузнаване заявявам най-отговорно - предрешени битки няма, има предадени позиции, има предварително признали поражение. Аз не съм такъв.
АБВ и БСП постигнаха съгласие върху една-единствена кандидатура - тази на ген. Румен Радев. В хората обаче остава усещането, че всъщност Първанов наложи на БСП кандидат и нещо повече - опитва се да оказва натиск върху партията. Така ли е?
На този въпрос имах възможност вече да отговоря - ако АБВ искаха да налагат свой кандидат, той би бил един от двамата - Първанов или Калфин. Всъщност с въпроса “кой наложи/предложи ген. Радев” се прави опит за изместване на по-важния въпрос - “какъв трябва да бъде президентът и има ли съответния кандидат подходящите качества”. Когато задаваш грешния въпрос, няма как да получиш правилния отговор.
Събирането с АБВ се оправдава с резултатите от проведеното допитване в партията. Смятате ли обаче, че то дава основания за подобен съюз? Все пак, около 48 на сто от социалистите отказаха да припознаят АБВ като потенциален партньор.
Всеки опит за съюзяване (думата “обединяване” към днешна дата е пресилена) си струва усилията. 52% са повече от 48%, нали? В началото на това интервю говорих за демократичните принципи на партията.Те предполагат малцинството да се подчини на волята на мнозинството. По-важното е какво целим и дали тези усилия са оправдани. Ако целим обаче механично съюзяване само заради решението на мнозинството, губим време и обществен партиен ресурс. Ако целта е това да бъде първата крачка към промяна на икономическите и политически отношения в България от неолиберални и пещернокапиталистически към социалистически - всяко действие в тази посока си струва и трябва да бъде подкрепено.
Новото ръководство дойде и фразата "ляв курс" като че ли бе натикана в ъгъла, никой не говори за него. Правилно ли е това?
Отговорът на този въпрос получихте по-горе.
В състояние ли е БСП да спечели президентските избори? Какво трябва да направи, за да се случи това?
БСП е длъжна да спечели президентските избори, не защото те са фатални за нея. БСП е преживявала в 125 годишната си история доста победи и поражения, всяко от които са я правили по-силна. Нищо не се е изменило в това отношение и днес. Тези избори са решаващи за България, за това по какъв път ще поеме - ще продължи ли под хегемонията на ГЕРБ постепенно да изчезва от картата на света и икономически, и политически, и чисто физически, или ще се изправи и от величието на хилядолетната си история ще се отърси от паразитите по гърба си и ще заяви с гордост претенциите си да бъде равноправна, а не слугинска държава. А от това произлиза и още по-голямата не сам партийна, но и национална отговорност какъв кандидат за президент ще избере БСП!
Има ли опасност от разцепление в левицата?
Време е да говорим не за разцепление, време е за търсене на онова, което ни обединява в името на България.
Говори се, че танцът с Първанов е начин да се работи за широка коалиция между БСП и ГЕРБ в недалечното бъдеще. Това добра или лоша стратегия е?
Въпросът предопределя наличието на танц, между БСП и Първанов, което според мен не е много коректно. Имаме стъпки за намиране на общи за БСП и АБВ цели, които едва ли включват широка коалиция с ГЕРБ на всяка цена. Такава коалиция не може да бъде стратегия. Това в най-добрия случай би бил тактически прийом при една остра външно и вътрешнополитическа криза, изискваща обединение на всички в страната за преодоляването й.