/Поглед.инфо/ Тежкото убийство в село Галиче повдига няколко много важни въпроса от обществен интерес:

  1. По какъв начин се гарантират детските права на закрила и защита от държавата, особено сред децата на възраст от 14 до 18години?

  2. По какъв начин се осъществява закрилата на децата, отглеждани от роднини, поради факта, че родителите им са работници в чужбина

  3. Частният въпрос тук е каква закрила и защита е получила Андреа, тъй като тя от години живее сама. Била е дете до миналата година, била е дете, когато е останала сама да се грижи за себе си.

  4. Друг частен въпрос е по какъв начин държавата е работила с оформящият се насилник Аксел, за когото това е третото тежко престъпление, а едва е навършил 17 години, т.е. и той е дете.

От друга страна, прави впечатление насищането на скандални случаи, свързани с много особено поведение на социалните служби на територията на община Бяла Слатина от няколко години насам. Това също е въпрос, който трябва да се намери отговор. За да отговорим на всички тези въпроси, първо трябва да се изясни спецификата на субординацията и разпределението на отговорностите на отделните администрации. Защото се оказва, че пътищата на две системно неглижирани деца (в България деца са всички до 18 годишна възраст), оставени сами на себе си, в един момент се пресичат в точката на жестокото престъпление. И това не е първият такъв случай.

Системата за закрила на детето включва няколко отделни администрации, които би следвало да работят в синхрон с цел правата на всяко дете да расте в добра среда и в добри условия, да са защитени. Основна дейност по закрила на детето извършват местните отдели за закрила на детето. Това е оперативна администрация, подчинена на общинските дирекции „социално подпомагане“ към Агенцията за асоциално подпомагане. Отделите за закрила на детето се занимават с директната социална работа по защитата и закрилата на децата в риск. Социалните работници от ОЗД предприемат мерки за закрила по отношение на децата в риск. Над тази администрация стои Дирекцията социално подпомагане. Над нея контролен орган е Държавната агенция за закрила на детето.

Специализирани органи за закрила на детето са председателя на Държавната агенция за закрила на детето и дирекции „Социално подпомагане“ към Агенцията за социално подпомагане. Дирекция „Социално подпомагане” е орган за закрила на детето на местно ниво, към който функционира отдел „Закрила на детето“ (ОЗД). Другите органи за закрила на детето са: министъра на труда и социалната политика, министъра на вътрешните работи, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието, министъра на външните работи, министъра на културата, министъра на здравеопазването и кметовете на общини.

На практика директната закрила се осъществява от социални работници в отдел, чиято шапка е Агенция за социално подпомагане, а Агенцията за закрила на детето има регионални звена, които осъществяват контрол върху мерките по закрила и дейността на социалните работници. Получава се преплитане на отговорностите.

Престъплението в Галиче съдържа два отделни случая, нуждаещите се от дейности по защита и закрила. Случаят на Андреа е свързан с семейна бедност и нищета, които са довели до тежки родителски решения. Майката на Андреа изоставя семейството, когато децата са малки. Расла без майчина обич, Андреа развива потективно по отношение на семейството си поведение. Близки на момичето твърдят с обръщение чрез медиите, че тя е била грижовна и много привързана към брат си и баща си. Наложило й се бързо да порасне и да се заеме и с домакинството, докато посещава учебни занятия. После брат й и баща й заминават, за да работят в чужбина именно поради факта, че животът в немотия, системна безработица, нечовешко ниски доходи, с които бащата не е в състояние да покрие нуждите на семейството си. В този ред на мисли възниква въпросът как дирекция социално подпомагане в община Бяла Слатина е облекчила ситуацията на семейството на Андреа и как е защитила правото на децата в това семейство да имат добро качество на живота, каквито изисквания фигурират в Закона за закрила на детето.

Случаят на Аксел е също потресаващ. Оформящото се насилническо поведение е неглижирано. Системата се е задействала едва при първото, извършено от Аксел престъпление. При убийството на Андреа обаче се вижда сложното психично състояние, в което младежът се намира – убийството е извършено по особено жесток начин, за да задоволи сексуален нагон (изнасилва я след като я умъртвява), за да задоволи свои прищевки (откраднал парите на Андреа, за да си купи техника). Как се е оформил тази поведенческа конструкция, не е ясно, понеже Аксел е неглижиран от системата за закрила. Внимание е получил едва, когато извършва първото си престъпление.

Системата на закрила на детето е създадена така, че да има администрацията да започва своята дейност по случай, когато е сигнализирана. Понякога дори сигнализирана, администрацията е поставена пред свършен факт, а понякога превантивната дейност се извършва в условията на сегрегация и е напълно неефикасна.

От описаната ситуация се оказва, че и двата случая на неглижиране са довели до трагедия. Едната – с край на един млад живот, а другата - с невъзможност на младежа да запази човешкия си облик. През цялото време стои въпросът: как социалните служби в Бяла Слатина са подпомогнали и закриляли тези две деца.

От друга страна, дирекция „социално подпомагане“ в община Бяла Слатина стана известна покрай случая на Тереза от Кнежа. През 2014 г. на Тереза Коцева, родилка и кърмачка, бяха отнети двете деца – новородено и дете на три годинки, понеже социалните работници от отдел „Закрила на детето“ решиха, че Тереза е бедна и не може да се грижи добре за децата си. През същата тази 2014 година дирекцията „Социално подпомагане“ в Бяла Слатина е заложила следните цели със срок постоянен, т.е. те трябва да се изпълняват и сега:

„ 1. Намаляване броя на децата, отглеждани в институции:

- превенция на настаняването, реинтегриране в биологичните семейства

- настаняване в приемни семейства

- осиновяване

2. Намаляване средния престой на децата в институциите.

3. Разкриване на нови услуги в общността на местно ниво, насочени към рисковите групи.

4. Повишаване информираността на обществото за броя на случаите с насилие над деца и повишаване броя на успешните случаи.

5. Увеличаване на броя на ползващите алтернативни услуги деца в риск и техните семейства.

6. Повишаване на чувствителността на гражданското общество за спазването правата на децата в Община Бяла Слатина.

7. Изградена институционална мрежа по закрила на децата от наркомания, проституция, просия и насилие.

8. По-голям брой обхванати деца, подлежащи на задължителна предучилищна подготовка в детските заведения , ученици до 16 г. в училищата и намаляване броя на децата, отпадащи от образователната система.

9. Намаляване или недопускане нарастване броя на извършителите на противообществени прояви.

10. Осигуряване адекватна подкрепа на децата с увреждания и техните семейства.

11.Предотвратяване на случаи на деца в риск със специални потребности и нуждаещи се от специална грижа.

12. Оказване специална помощ и подкрепа на деца в риск и предприемане адекватни мерки за закрила.

13. Повишаване на здравната култура сред населението чрез здравно образование за децата и техните семейства.“ Източникът:

(http://byala-slatina.com/assets/Ivan_Petrov/NormDoc/2014/4/ob_prog_zakrila_dete_2014.pdf ).

Подписали този документ са г-жа Виолина Петкова – началник отдел „Закрила на детето“ и директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – г-н Васил Петков, който продължава да оглавява дирекцията до сега.

През 2015 г. в дирекцията „Социално подпомагане“ в Бяла Слатина се разиграва екшън. Жена, която отива да подаде документи за социални помощи, понеже мъжа ѝ е болен на легло, а тя се грижи за две малолетни деца. Посрещната е грубо и с подигравка. Жената се нахвърля върху социалната работничка с висок том и настояване, след което е извикана полиция и жената е обвинена, че била душила социалната работничка. (https://www.bulnews.bg/article/102588 )

Друг случай, отново в правомощията на дирекция „Социално подпомагане“ в Бяла Слатина, е този от 2018 г., когато бяха разпространени клипове с насилие над деца, извършено от работеща в центъра за настаняване от семеен тип в Борован социална работничка. Районната прокуратура в Бяла Слатина незабавно се самосезира. Компетентните органи – Инспекторат към Агенция за социално подпомагане, дирекция „Социално подпомагане“ - Бяла Слатина и областната дирекция на МВР във Враца извършат незабавна проверка. Тя изяснява фактите и обстоятелствата, свързани със случая, и констатира извършването на престъпление от служителка в центъра за настаняване от семеен тип. Интересното е, че г-жа Мария Търнавска, директор на регионална дирекция „Социално подпомагане“ във Враца, заявява пред медиите, че до сега не е имало индикации за наличие на насилие в ЦНСТ. Т.е. през цялото време регионалната и местната администрации не знаят какво се случва с децата, настанени в ЦНСТ, лишени от родителска грижа. Произволът ражда насилие.

При наличните данни по случая на жестокото убийство на Андреа, и извършено трето жестоко престъпление от страна на Аксел, може да се стигне до извода, че дирекцията е заложила в публичен вид дейности, които не изпълнила с изключение тази за настаняването на деца в приемни семейства. През 2015 г. в община Бяла Слатина стартира предоставянето на социална услуга в два „Центъра за настаняване от семеен тип“ (ЦНСТ) за деца и младежи с увреждания по проект " Като в свой дом", Договор № BG051PO001-5.2.12-0060-C0001, процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Да не изоставяме нито едно дете”, Компонент 2 „Разкриване на социални услуги в общността” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007 – 2013 г. В единият от тях се случи гореописания заснет побой.

Може също така да се направи извод, че са налице нерешени базисни проблеми, които трябва да са обект на социална закрила и подпомагане: наличието на дълбока бедност и маргинализиране сред населението на повечето малки населени места. Друг очевиден проблем е масовото неспазване правото на семействата да разполагат с държавна подкрепа при отглеждането на децата си, както е формулирано в Конституцията на България (чл. 47). Много от тях не могат да намерят достойна и добре платена работа, за да издържат семействата си в България и поради тази причина заминават в чужбина да работят или емигрират заедно с децата си. Може да се обобщи, че проблемите, довели до жестокото убийство в Галиче, са системни: бедност, липса на сигурност, маргинализация.