/Поглед.инфо/ "Титаникът" на министъра на финансите Владислав Горанов от 16 млрд. лв., които той и правителството на министър-председателя Бойко Борисов настояват да теглим като нов дълг за периода 2015-2017 г. все още е над водата. Но тревожните сигнали през последните десетина дни са очевидни.
Днес депутатите ще се произнесат за новия кредит и ще гласуват - да го има или не.
От вътрешни източници БГНЕС научи, че при последните консултации на финансовия министър с парламентарните групи от управляващата коалиция народни представители са останали с убеждението, че Горанов няма да намали сумата по искания кредит. Но ще предложи тя да бъде разпределена и гласувана последователно през следващите три години, като представи подробни разчети за погасените и предстоящи плащания.
Нека припомним огласената позиция на Горанов: МФ смята, че има падежи по стари дългове за 12 млрд. лева и е с намерение да ги плати. Към тази сума се прибавя нуждата от 4 млрд. лева за погасяване на дефицита в следващите две години. Лимитите за поемане на дълг ще се определят всяка година в хода на бюджетната процедура. Който предлага да не теглим дълг, нека каже откъде да плащаме, запита министърът.
На този етап БСП, ДПС, Атака и АБВ имат становище да гласуват срещу предложението на Горанов. На обратното мнение са ГЕРБ и РБ. ПФ и БДЦ са в графата "зависи".
Редица водещи финансисти и икономисти се обявиха срещу новия милиарден дълг - едни от тях категорично, други - в по-мек вариант. Част от тях заявиха, че той не ни е нужен, имаме резерви да се справим и без него, други техни колеги дори поискаха оставката на министъра заради поведението му, а трети се обявиха за теглена на този кредит, но при чувствително редуцирана надолу сума.
Какво ни казаха експертите?
Проф. Христина Вучева, бивш финансов министър смята, че има грешки в така озвучената схема на дълга. "Грешките стават от това, че се пресмята двойно. Веднъж се смята дефицит, който се финансира с някакъв заем, след това се смятат заемите и това надува сметката", заяви тя. "Общо 10,8 милиарда лева са сумите, които покриват нуждата на държавата от средства за периода 2015-2017 г. Това са официалните данни, оттук нататък могат да се посочват други цифри, само ако някой знае нещо повече, което отсъства в тази официална информация", е мнението на проф. Вучева. Според нея дефицитът за 2015 г. /около 2,5 милиарда лева - бел.а./ спокойно може да се покрие с тези суми, които са във Фискалния резерв. Нейният анализ бе направен въз основа на публикувания от Министерството на финансите Бюлетин за държавния дълг и прогнозния бюджет за периода от 2015 до 2017 г., приет от Министерски съвет в началото на 2015 г.
В дебата се включи с ценни предложения и проф. Кръстьо Петков: "След като има доказателства от независими експерти, че е предвиден "кух обем" в искания заем, редно е или да се намали общата сума – с около 6 милиарда лева, както мимоходом предложи министър Горанов или те да се пренасочат към други, производителни дейности. Тоест там, където един вложен лев ще донесе два и повече. Което може да се случи само в реалния сектор, чрез бизнеса - създаващ добавена стойност, предлагаш търсена продукция и услуги на външния и вътрешния пазар", посочи той.
"Според мен, има някакъв много тежък проблем, за който не ни казват и затова пришпорват вземането на заема, за да си осигурят година – две спокойно харчене", заподозря кабинета икономистът Виктор Папазов. Но вземат ли заема, това наистина ще закопае България в тежко дългово бреме, смята той. И като резултат, ще си платим цената затова, че сме избрали тези хора да ни управляват", предупреди Папазов. И продължи: вървим с бодри стъпки към официалната си разруха и нека не си правим илюзии - след такъв финансов шок ще ни трябва десетилетие или две, за да се стабилизираме, ако въобще сме в състояние да го направим, ако не - други ще го направят вместо нас.
Зам.-председателят на БСК Камен Колев бе категоричен: "За ефекта от намеренията да се тегли 16 млрд. лв. дълг трябва да се съди по това къде ще отидат тези пари. Ако се насочват към запълване на текущи "дупки", като стари задължения и дефицит, то е ясно, че не лекуваме нищо, а все едно ги подаряваме. Ако говорим за повишаване на икономическия ръст, то той трябва да следва някакви публични инвестиции". Най-общо аргументацията за този нов дълг от 16 милиарда лева навежда на мисълта за пропилени пари без възвръщаемост, каза той. Да, те ще имат ефект към момента на усвояване, но не решават никакви проблеми на икономиката и увеличават тежестта, тъй като кредитите трябва да се връщат с лихви, е неговото мнение.
Експертът по публични финанси проф. Чавдар Николов отсече: поне 5 млрд. лв. от заема не са сериозно обосновани, а поведението на министъра на финансите Владислав Горанов, към когото се отправят дни наред въпроси за тези 16 млрд. лв. нов дълг, е оскърбително - той трябва да си подаде оставката.
Подробен анализ на рехавата информация за новия заем направи и Юлиан Войнов, икономист, член на разширения Национален съвет на коалиция "Десните". "Самият факт, че вече почти 2 седмици не се дават на обществото конкретните цифри за необходимостта от тегленето на този космически за нас заем говори, че той не отговаря на финансовите ни задължения и ангажименти", подчерта той.
Убедителен бе и икономистът проф. Никола Алтънков. "Чета напоследък коментарите за новия дълг от 16 млрд. лв., които правителството иска да сключи и оставам с впечатлението, че има консенсус между авторитетните анализатори, че този кредит не трябва да се взема", посочи той. Но и показа решението. "И тъй като всички питат откъде пари, ако не от заем, ще изброя накратко: има не малко пренебрегнати възможности за набиране на средства. Първо, отпуснатите 900 млн. лв. на ПИБ през юни 2014 г. ще трябва да бъдат върнати, колкото се може по-скоро, за да не се превърнат в личен подарък за банката. Второ, от активите на КТБ също би трябвало да има сериозен приход за държавата след провеждане на сериозно разследване, разбира се. Трето, а нима несъбраните над 6 млрд. лв., дължими от фирми и граждани към различни държавни агенции, включително към НАП, не биха могли да бъдат събрани бързо, или поне половината от тях? Четвърто, 6 млрд. лв. контрабанда, за които се шуми напоследък, могат и трябва да бъдат превърнати в средства за доход на държавата", предложи професорът.
От депутатите в 43 НС зависи дали ще спасят правителствения "Титаник" от милиардния заем или ще се опозорят заедно с правителството, което вместо да управлява ефективно, с реформи, предпочита да си набавя пари за харчене. Предизборно.