/Поглед.инфо/ „Някога отдавна в недрата на огромна планина се раздал страшен грохот. Тъй като напомнял на родилен стон, решили, че планината ще ражда. От всички краища на света се събрали тълпи народ да наблюдават великото чудо- каква рожба ще даде планината на света.
Дни и нощи стояли в трепетно очакване. Накрая планината родила мишка“. Тази басня на Езоп е нещото, което не може да ми излезе от главата, откакто видях новото правителство на България. Защото това правителство е една мишка, която се роди след тежък предизборен напън на планинската верига на работещите в задкулисен синхрон големи планини и малки хълмчета, които оформят родната планинска плетеница на манипулацията, измамата и чистата предизборна лъжа.
ГЕРБ. Бойко Борисов искаше народът да му даде „минимум 115-120“ депутати. Кълнеше се, че ако не стане така, ще върне мандата. Казваше, че кризата е толкова голяма и тежка, че без стабилно правителство не може да се излезе от ситуацията, а той разбира „стабилно“ като „еднолично“. Избирателите на ГЕРБ получиха обещание, че при липса на мандати, ще се ходи на нови избори. Лъжа.
РБ. Меглена Кунева и Радан Кънев се надпреварваха в клетви, че няма да подкрепят Борисов. Говореха, че Борисов е част от проблема, а не част от решението. Кълняха се, че ГЕРБ не може да е алтернатива, че Борисов не може да е премиер. Обещаваха, че няма да се коалират с ГЕРБ, никога и под никакви обстоятелства. Впрочем – искат и лустрация за бивши агенти на ДС. Лъжа.
ПФ. Обещаваха, че никога няма да се коалират с Борисов, защото той е представител на партия на статуквото, партия носител на основна вина за състоянието на България. Разделиха се с АТАКА през 2009 г., заради подкрепата на Сидеров за Борисов. Щяха да гонят някакви „национални интереси“. Впрочем пълни са с агенти на ДС, а и обещаха, че няма да влязат в коалиция с протурски партии (като тази на Касим Дал, част от РБ). Лъжа.
АБВ. Обещаваха да са алтернатива. Казваха, че ГЕРБ трябва да бъде борен. До последно обясняваха как не биха участвали в правителство, ако и БСП не се включи. Не биха приели участие в дясно-центристко правителство. Лъжа.
Всички управляващи излъгаха. И това не е някоя дребна завъртулка, която леко деформира истината. Говорим за опашата, миризлива лъжа, защото участниците в днешното правителство не просто се критикуваха един друг преди изборите. Напротив, те се използваха един друг за легитимация, за изграждане на образ, за формиране на ценности, т.е. превърнаха борбата помежду си в структуроопределящ вододел, който маркира едните от другите, а накрая всички се оказаха от един дол дренки. Нападаха се помежду си, за да влизат по медиите и да градят образ, който се днес се оказва просто непотребна глазура върху мухлясала торта.
Заявката беше голяма. Всеки от тях щеше да бъде нещо, което днес показа, че не е. Напънаха се като планината на Езоп и родиха правителствена мишка. Няма по-опасно нещо от човек прост на висок пост, ако мога да взаимствам фразата от Радой Ралин. Лошото е, че е бил в грешка, защото по-лошото от един човек прост на висок пост са много хора прости, които са на държавна трапеза гости.
Живеем във време литературно. Време, чиято абсурдност можеш да осмислиш само през литературни примери, време което има смисъл само тогава, когато е преведено през образни видения писани в друго време, но сякаш създадени, за да обяснят точно днешния ден. „Пази боже сляпо да прогледа!“, казва Щастливеца Алеко, чийто поглед в бъдещето явно е стигал надалеко. Впрочем освен гледащите слепци, у нас и друг герой на Алеко е особа от особено значени. Бай Ганьо е не просто жив. Той е на власт.Явно ще излезе прав Макиавели с неговото прочуто „Политиката няма нищо общо с морала“. Тъй де, освен, че моралът може да се ползва за политика – определено работи щом клишето за „морала в политиката“ върна безморалността на власт.
„Ние бесим дребните крадци и назначаваме големите на държавна служба“. Отново Езоп. У нас големите крадци на държавна служба се оказват малките правителствени мишки родени от напъна на планинската верига на предизборната лъжа. Най-тъжното обаче е, че не си взехме поука. Не се научихме да различаваме лъжците от почтените хора. Превърнахме се в един колективен Бай Ганьо, който маха с ръка и казва с презрение, че всички са маскари. След това гласуваме за най-байганьото на държавата, за най-маскарата на маскарите, пийваме ракийка и ругаем, че ни управляват байганьовци и маскари. Избор винаги има, въпросът е дали искаме да има? Защото май ние сме първият случай в световната история на цял народ страдащ от стокхолмски синдром. Цял един народ, който иска похителите му да са щастливи и преуспяващи на наш гръб. Това е причината всеки път да гласуваме за похитителите. Просто си ги харесваме.