/Поглед.инфо/ За националната същност и отговорности на БСП.
Кандидатурата на ген. Румен Радев за президент е мъдро, перспективно и достойно за България решение.

Интервю на д-р Радко Ханджиев с проф. Чавдар Добрев

- С предстоящите избори за президент на Република България, това лято като че ли се оказа „горещо” и в политическия живот на страната. Да те попитам най-напред: Смяташ ли, че победата на все още нeобявения кандидат на партия ГЕРБ е гарантирана, както твърдят редица политически наблюдатели?

- Победата на ГЕРБ, колкото и парадоксално да звучи, щеше да е улеснена, ако партиите от левия спектър и главно БСП бяха посочили за президентския пост представител от левицата. И то поради едно просто обстоятелство: понастоящем левите партии и организации у нас все още нямат потенциал самостоятелно да спечелят не само президентските, но и парламентарни и общински избори.

Такова е реалното положение и всяко несъобразяване с него води до загуба за националната ни левица. Изпълнителното бюро показа политическа незрялост и конформизъм като посочи не един, а осем кандидатури за президент. По този начин вместо демокрация, подсигури господство на личните амбиции за висока държавна кариера, тържество на безотговорните и безпринципни договаряния.

Неслучайно леви интелектуалци като майстора на рецитаторското изкуство актрисата Джуни Александрова, проф. Ваня Добрева, публицистът Методи Георгиев, а и моя милост, защитихме публично идеята кандидатът на левицата да е национален авторитет, антипод на крайния антикомунист и русофоб Росен Плевнелиев. Личност на родолюбец, която ще е в състояние да обедини гласовете на далеч по-широк кръг български граждани.

За държавата е от огромно значение бъдещият президент да потвърди ангжиментите на страната ни към ЕС и НАТО, но не за сметка на националния ни интерес, не за сметка на стратегически важните отношения с Руската федерация. Продължавам да настоявам, че предложението вицепрезидентът Маргарита Попова да бъде издигната за президент беше наистина подходящо. Лично на мен ми импонира провеждания външнополитически курс на Унгария – член на ЕС и НАТО.

- БСП и АБВ вече се договориха да предложат за утвърждаване от своите партийни форуми кандидатурата на ген. Румен Радев. Националният съвет на БСП по всяка вероятност ще го стори на заседанието си от 17 август. Не са ли силни аргументите срещу кандидатурата на ген. Радев – бил неразпознаваем за левия електорат?

- Защо да е неразпознаваем?! По-добре ли е партиен деец, даже воден от благородни намерения, да произведе сигурна загуба на президентските избори и доведе БСП отново до под кривата круша? Признавам, в момента липсва достатъчно информация за качествата и възгледите на генерала. Но той отговаря на главното – да стане обединител на различно мислещите ни сънародници; да отговаря на критерия – национално отговорен президент!

В този смисъл подкрепям позицията на председателя на БСП Корнелия Нинова, която защити общонационалния интерес и не се поддаде на внушенията кандидатът да е партийна номенклатура на всяка цена. В края на краищата една действително лявата партия е призвана да решава правилно исторически големите национални интереси и да не се поддава на сектански забежки.

В този момент, когато най-агресивни и военнолюбиви среди на САЩ целят да настанят на премиерското и президентското кресло свои, още по-преданни от Борисов кадри (а те се намират в Реформаторския блок и псевдо-неправителствени организации, групирани около Кристалина Георгиева, Иво Прокопиев, Иван Кръстев, Росен Плевнелиев, Радан Кънев и др.), когато тези среди искат да циментират статута на България като „фронтова държава” срещу Русия, би било най-малкото политическо късогледство, ако БСП обслужи подобно развитие на процесите, което ще се увенчае като дясна диктатура и предателство на националната кауза, като завършен антикомунизъм и русофобия.

- Нима допускаш, че елитът на БСП е способен да постъпи така неразумно?

- Допускам за част от партийния елит. Поради няколко причини. Първо, защото сме свидетели на остри фракционни борби на равнище Изпълнително бюро за надмощие и въздействие върху Корнелия Нинова. Второ, защото в качеството си на председател Нинова запази влиянието на т. нар. „проамериканско лоби” в ръководството на партията и парламентарната група. Факт е, че в ръководството на парламентарната ни група външнополитическият курс, в това число националната сигурност, на практика е в ръцете на Ангел Найденов и Кристиян Вигенин. Тъкмо лидери на гореспоменатото лоби в Изпълнителното бюро днес се заиграват с кандидатурата на Мая Манолова. Трето, защото на коалиционната политика на БСП й липсва стратегическо позициониране.

- Какво разбираш под липса на „стратегическо позициониране” в коалиционната политика на БСП? Мотиви?

Очаквах досега Корнелия Нинова – вече минаха повече от три месеца, откакто е избрана за председател на партията – да определи отношението на БСП поне към парламентарно представените партии. Примерно, кой е основният политически опонент на БСП? От досегашните действия на ръководството на БСП излиза, че това е партия ГЕРБ. Моето мнение е по-различно: въпреки властовите позиции и конфронтациите на ГЕРБ с БСП, основен опонент на социалистическата партия са политическите фракции, влизащи в Реформаторския кръг. Не е ли така?

Считаме ли, че в Народното събрание, АБВ, въпреки дясно-социалдемократическата си насоченост, е партийната формация най-близкостояща до БСП? Или поставяме ударение върху вътрешновидовата конкуренция? Апропо, ръководството на БСП неправилно разглежда малката партия на Татяна Дончева като „лява”, и то въз основа на обстоятелството, че преди години Донева беше член на Изпълнителното бюро и депутат от БСП. Всъщност, нейната формация се движи в сектора „център – дясно”, което означава, че не е трябвало да бъде канена да участва в преговорите за общ президент на левицата.

Нужно е да се изясни също какъв тип връзки ще установяваме с различните патриотични партии? Ще ги оценяваме ли като близки коалиционни партньори или не? Ще признаем ли положителната идейна еволюция, която претърпяха тези партии, най-вече „Атака”? Готови ли сме да се коалираме с ДПС, особено след като тази партия се разграничи от вредната за България политика на Лютви Местан? Доколко и по какви въпроси? Ще подложим ли на критика дългогодишния флирт на БСП-ръководствата с видни представители на партийките, които понастоящем формират гръбнака на Реформаторския блок?

Нарочно спестявам своето отношение към всеки един от повдигнатите въпроси. Работата обаче е в това, че без тяхното изясняване е невъзможно БСП да провежда перспективна и стратегически целеположена коалиционна политика.

-Да се върнем към кандидатурата на Румен Радев. Ако генерал Бойко Борисов се яви на изборите - предвид неговата безспорна популярност, генерал Радев не губи ли предварително всякакви шансове?

- Не губи. Дори и заради една външна причина: пред генерал от авиацията – най-привлекателния и най-престижния статус сред военното съсловие – конкуренцията на генерала-пожарникар се явява предварително обречена.

Но кандитурата на Румен Радев би трябвало да не предизвиква отрицателни реакции и на Пентагона, още повече, че генералът е негов възпитаник. Добрите стратези в САЩ знаят: в славянска и православна България е извънредно трудно, ако не невъзможно, да постигнат всенародно одобрение на русофобската си доктрина, както се случва в Полша, Прибалтика или Румъния. Значи могат да се задоволят и с по-компромисни резултати.

Самият Борисов, ако е реалполитик, не би трябвало толкова ожесточено да се съпротивлява на кандидатурата на ген. Радев: преяждането с власт – а ГЕРБ преяде с власт, приключва по принцип с политическа смърт. Какво лошо има президентът на България да бъде български офицер – патриот и безпартиен, възпитаник на висше военно училище в САЩ, който, по всичко личи, е човек с характер и войска чест? С какво такава визитна картичка накърнява интересите на партия като ГЕРБ?

-Имаш ли и други доводи?

-Да, имам. Президентът на България няма да бъде избран на първия тур на предстоящите избори. На втория тур единият от двамата победители ще е кандидатът на левицата. Най-вероятно на втори тур ген. Румен Радев персонално ще бъде подкрепен от Блока на патриотите, защото не е логично Каракачанов и Сидеров да застанат на страната на герберите. Подобно е положението с ДПС. Ако Слави Трифонов се реши да вземе участие в изборите за президент, той ще легитимира себе си като идеолог на бъдеща парламентарно представена партия. Не мога да си представя Слави в ролята на общественик, който агитира за кандидата на ГЕРБ. В този аспект, изборът на ген. Румен Радев за президент е напълно реален.

-Но ако все пак Бойко Борисов реши да се яви на изборите? Неговото участие няма ли да разруши тази конструкция?

-Бойко Борисов няма да се кандидатира за президент. Това пък аз го установявам! От негова страна би било самоубийствена лудост, ако се подчини на чуждестранните внушения и заповеди, които го заставят да напусне премиерския пост. Така той ще престане да е председател на управляващата партия ГЕРБ и ръководител на изпълнителната власт. Бойко Борисов е напълно наясно: реалните механизми ги притежава изпълнителната, а не президентската власт; а в България най-непризнателни и най-жестоки обикновено са съпартийците към своя бивш лидер и покровител.

Бойко Борисов ще извлече полза единствено, ако се пребори за оставането си на поста премиер, ако принуди/изнуди Запада да види в негово лице политик от породата на унгареца Виктор Орбан, ако застави нашите партньори да се съобразяват повече с достойнството и интересите на България.

-Какви са аргументите ти за такова твърдение? Нима забравяш миналото на Борисов, неговите национално безотговорни постъпки като държавник и политик?

-Както се казва, нищо не е забравено и нищо не е простено. Достатъчно много съм писал критично за такива постъпки на Борисов, за раболепието му пред Вашингтон и Брюксел. Но политиката не е Талмуд, не е свод от замръзнали във времето истини.

Аз не мога да не оценя в положителен план съществените промени във външната политика, отстоявана в последно време от Борисов: отказа му България да участва в обединен черноморски флот срещу Руската федерация, противопоставяйки се на родоотстъпниците от Реформаторския блок; настояването му за възобновяване строежа на АЕЦ „Белене” и газопровода „Южен поток”; предложението му за разширяване на икономическите контакти, за улесняване на туристическия поток от Русия и пр. и пр. Национално отговорна, макар и непоследоватена, е провежданата от Борисов миграционна политика. Далновидна и реалистична е политиката му към Турция. Отказ от предишното му политическо безгръбначие са неговите реплики срещу егоизма на развития Запад, осигурил за себе си привилегировани отношения с Москва, но заповядал на страни като България да провеждат остро конфронтационна политика срещу Русия, в ущърб на националния им интерес.

Най-лесно е да ми се възрази, че всичко това противоречи на досегашните политически акции на Борисов. И да се премълчат гневните заплашителни реакции на българската и международна атлантическа общност, на поставените под американски диктат електронни медии у нас спрямо променените външнополитически виждания на Борисов.

Според мен ръководството на БСП реагира твърде неадресирано на случващите се съществени промени в държавния външнополитически курс. Вместо да подкрепи своевременно тези промени, то предпочита да акцентува само върху грешките, допуснати от Борисов през управленския му мандат. Много по-ползотворно би било, ако БСП подкрепи и съдейства активно за осъществяване намерението на Борисов да възобнови строежа на АЕЦ „Белене” и газопровода „Южен поток”; ако БСП, критикувайки справедливо Борисов, съхрани памет и за „приноса” на досегашните ни партийни ръководства за отдалечаването и конфронтирането на България с Руската федерация.

-Последен въпрос. Какво мислиш за изявлението на Стефан Данаилов пред публицистката Валерия Велева по повод на противоречията, разгоряли се в Изпълнителното бюро; по повод на дискусията генерал Радев да стане кандидатът на БСП за президент на страната?

-Изявлението на Стефан Данаилов е честно и искрено. Достойно за чувствата и мисълта на един голям творец. Погрешен ще е всеки опит на партийния апарат да бъде подминато със снизхождение или надмешка.

Искам да отбележа, че не всякога съм бил съгласен с политическото поведение на Данаилов. За мен е безпринципно неговото изказване в 2001 г. пред партийния конгрес с призива БСП да се откаже от платформата си България да провежда независима външна политика, обозначена с „да” на ЕС и с дългосрочно, а не форсирано включване в структурите на Североатлантическия пакт.

Впрочем, колко ли му е било трудно на Стефан Данаилов да каже истината за сегашните кризисни ситуации в БСП, имайки предвид възложеното му амплоа да е шаман и чудодеец на лява България! Страхувам се, че опасенията на Данаилов могат да останат нечути от когото трябва, и гласът му да заглъхне в противоборствата и свикването с полуистините във висшия ешалон на БСП. Иска ми се да вярвам все пак, че Изпълнителното бюро не е забравило античната мъдрост: „Тук е Родос, тук скачай!”

Що се отнася до кандидатурата на Румен Радев, тя е в интерес на България и на БСП като национално отговорна партия. Ген. Радев е избираем кандидат за президент и има всички възможности да получи доверието на българските гласоподаватели, на българския народ.