/Поглед.инфо/ Бурята на незапомнения социален протест, залял улиците на българските градове, премина в политически ураган, който помете от премиерското кресло Бойко Борисов заедно с цялото му некадърно правителство.
Исканията за оставката му дойдоха от всички страни – от десетките хиляди протестиращи, от лидерите на парламентарно представени политически партии, от извънпарламентарната опозиция. Притиснат от народния гняв той нямаше никакви възможности за избор. И днес по обяд депозира писмо с оставката си в Народното събранние. Тя ще бъде гласувана утре. “Властта ни е дал народът, днес му я връщаме. Щом народът иска улицата да управлява държавата, нека да го направи”, заяви Борисов пред парламента и допълни, че ГЕРБ няма да участва в служебно правителство или програмен кабинет.
Оставката на кабинета бе дадена на фона на 10-дневни масови протести на хора, загубили вяра в арогантния, некомпетентен и безотговорен премиер и въстанали срещу високите сметки за ток и парно. Самият Борисов се появи вчера след няколкодневно отсъствие от политическата сцена в момент когато страната се тресеше от народното недоволство. Той даде пресконференция, на която щедро обяви, че от 1 март цената на тока ще бъде намалена с 8 процента и че незабавно ще бъде отнет лиценза на електроразпределителното дружество ЧЕЗ, с което отново демонстрира непознаване на проблемите (не той определя цената на тока и парното, и отнемането на лиценза на ЧЕЗ е процес, който трае месеци). Той изтъкна също, че няма да се “върже на играта на Костов” и да подаде оставка заради Станишев и Доган, а ще води битката с тях докрай. “Въпреки че за ГЕРБ и за мен е по-изгодно да подадем оставка, но ако това го направим, последиците, които ще има, ще бъдат катастрофални. Все още на мен ми е по-мила държавата от партията", каза премиерът.
Днес, верен на своя противоречив стил, Борисов направи обратното на онова, което каза вчера. Като панически и отчаян ход на Борисов оцени решението му лидерът на БСП Сергей Станишев. “Събитията от вчерашния ден доведоха до закъснялата оставка на Борисов и кабинета му. Вчера на пресконференцията си премиерът се опита да разиграе един театър, който приличаше на самодейност с една цел – с козметични промени в кабинета да спаси оставянето си на властта. Затова бяха използвани 2 жени, които да представляват протестиращите. Оставката, която е факт днес, е подадена под натиска на обстоятелствата”, допълни Станишев. Логичното решение на премиера бе ускорено и от решението на парламентарната група на Коалиция за България да напусне парламента.
Според експерти, анализиращи причините за оставкта на Борисов, решаваща роля са изиграли както драстично високите цени на тока и парното, така и противорочивата и популистка негова позиция по проектите АЕЦ “Белене” и Южен поток. Външният натиск, на който се поддаде, променя на няколко пъти позицията му. В крайна сметка официалните мотиви за спирането на проекта за втора атомна беше, че централата не може да бъде ефективна, че е в сеизмична зона и че ще произвежда скъп ток. Това бе опровергано от компетентни европейски институции. Но интересите на чужди сили, а сигурно и неговите интереси – (да има кой да го крепи), доведоха до неразумното му политическо решение. Той прояви и неглижирано отношение към референдума за бъдещето на ядрената енергетика. С което ускори края си...
Оставката на кабинета “Борисов” е факт. Какво следва оттук нататък? Съгласно закона, когато правителството подаде оставка, президентът връчва още един мандат на най-голямата политическа сила. Ако тя откаже, държавният глава дава мандат на втората по големина представена в парламента партия - в случая БСП. Това трябва да стане в едноседмичен срок. Ако и втората партия откаже, мандатът се връчва за трети път, но по преценка на държавния глава. Най-вероятно ГЕРБ ще откаже да приеме мандат за съставянето на правителство. Почти сигурно е, че освен управляващата партия и втората по големина - групата на БСП в парламента да откаже да състави кабинет. Това предполага съставянето на служебно правителство, което ще управлява до парламентарните избори през юли. Не е ясно само едно – кой и как ще решава до изборите проблемите свързани с исканията на протестиращите.