/Поглед.инфо/ В света денонощно, ежеминутно стават ужасни събития, свидетели сме на жестоки природни катаклизми, на войни и безумни човешки постъпки. Сякаш всичките тези ужаси би трябвало да бъдат достатъчни, за да запълват това място в нашето съзнание, което е отделено за лоши неща без да пречат на другата част в нашето съзнание, която е отделена за добри неща. Но не!

Всъщност историята не е толкова сложна, както се опитвам да я изкарам на хартия. Прибирах се в къщи и си правех планове къде трябва да отида, какво трябва да направя и на кого да се обадя- нормални неща в делника на един делови мъж. Изведнъж получих SMS който гласеше: „Вашата кола има поставена скоба в Зелена зона. След 19.30ч следва принудително преместване“ .Изненадах се не на съобщението че на някого са поставили скоба, защото знам, че в момента общината събира с всички сили пари и всяка глоба, не е важно за какво, е невероятно важна за общия ни просперитет. Изненадах се, че точно на мен са поставили скоба- бях спрял на най-разрешеното място, имах платена електронна винетка за тази зона за цяла година, въобще…

Затичах се към паркираната кола и наистина видях скобата и малка розова бележка (хубав цвят са избрали от общината да съобщават лошите новини!) на която пишеше, че не съм си платил паркирането. Започнах да звъня на посочените телефони, един път, втори път, препращаха ме към други телефони, към колегите…Изведнъж пред мен изникнаха двама служители на Центъра- малко момче, което явно сваляше скобите и висок, едър мъж с апаратче в ръка- отговорникът.

  • Защо правите такива грешки!- ядосано извиках аз.

  • Какви грешки!- не ми остана длъжен мъжът, защото беше свикнал с всякакви разсърдени граждани.

Показах му разпечатаната карта на зоната с прикрепен към нея фиш за плащането. Той го огледа, прочета го два пъти и каза: Да, прав сте! Ама вижте при мене какво излиза!- и ми показа своето апаратче. На него видях номера на моята кола и отстрани надпис в червено:- Нередовен!

Отново се обадих на Градска мобилност и този път колежката много мило и внимателно ми обясни, че аз съм изряден, но нещо е станало по-нататък в системата. Каква система- не разбрах. Дадох телефона на отговорника по глобите и той надълго се обясняваше с колежката. Накрая каза:- Да, разбрахме, редовен е!

Попитах колежката:

  • Кажете какво съм направил, защо ме глобяват!

  • Не плащайте глобата- почти истерично извика тя- вие сте редовен!

  • Добре, защо тогава ми слагате скоба?

  • Ами господине- оправда се тихо тя- нещо по-нагоре е станало, нали разбирате- техника…стават такива неща… ние вече дискутираме въпроса с началниците…

  • Госпожо – не се стърпях аз- платил съм преди пет месеца, за това време не успяхте ли да придвижите този прост документ по електронен път до вашите служители ! Кажете кой е виновен и какво трябва да направя!

  • Няма виновен, господине, това е техника, трябва да разберете…Не ви обещавам нищо, но ще се опитаме все пак да направим нещо!

През това време мъжът разговаряше със своите началници и им обясняваше, че съм редовен и трябва да ми свалят скобата. Не знам защо толкова дълго отне да си обяснят един на друг какво е станало. Накрая мъжът затвори телефона, снима за всеки случай моето хартиено доказателство, махна на момчето и то свали скобата. Аз стоях изненадан и изумен и не знаех какво да кажа в тази изключително глупава ситуация. Дъщеря ми каза по телефона: Защо се ядосваш, плати трийсет лева и ще ти махнат скобата. Събират пари- кой се интересува дали си виновен или не! Все пак ти дават розова бележка- значи мислят с любов за теб!

Разбирах я и въпреки явната ирония бях съгласен с нея. Но кой знае защо съзнанието не ми даваше спокойствие. През ума ми минаха всичките повече от двайсет годишни дебати за електронно правителство, работата на Министъра на електронното управление, разговорите за дигиталното бъдеше, когато няма вече да използваме хартиен носител, а всичко ще се побира в малкото устройство което все още наричаме телефон, но то вече ще бъде свързано с безкрайното множество информация, която електронното правителство управлява в наш интерес и за наше спокойствие, в крайна сметка си помислих и за светлото бъдеще с дигиталното евро, което няма да ни тежи в джобовете, но винаги ще бъде с нас, и… си спомних какво беше казал един известен комик: „Нация, в която с хартиено копие се доказва електронната винетка е непобедима“. Спомних си тази фраза и изведнъж разбрах, че има неща по-важни и по-големи от познатата човешка логика, които ръководят по своя вътрешна логика живота ни – непобедимата бюрокрация и слабата техническа грамотност.

Мъжът със служебната кола видя, че съм все още ядосан и стоя с поглед към неясното бъдеще , а вече се канеше да завали. Затова се обърна и преди да се качи в колата ми извика:

  • Успокой се! Няма виновни! В тази държава е така!

Успокоих се.