/Поглед.инфо/ Рекламата е страшна сила. Зарибиха ме, промиха ми мозъка и като зомбиран в деня Х отивам в магазина. Оглеждам рафтовете - пълни са с най-различни лъскави неща. Сурови, охладени, замразени, консервирани. Чета етикетите: боб по градинарски, боб със свинско, боб с наденица, боб с кренвирши, бобена супа, боб със......, боб без.....
Представяте ли си голям шарен магазин, мощно рекламиран и пълен до горе само с боб. Производителите се бяха погрижили даже за сладостта в живота ми - бобени торти и пастички.
Викам си, чакай малко на какво ми прилича това?
Ами на избори по български. Уж ни се предлагат най-различни политици, кандидати за чорбаджии, а като прочетеш етикетите им, все едно и също. Боб със..и боб без...
И още едно съвпадение. И на сладкия, лютивия, соления, пикантния, варения, печения, на всичкия боб производителят един и същ, от една фабрика са излезли.
Отказах се да пазарувам, нещо ми се отяде, загубих апетит. Обаче гледам други хора в магазина с фанатично блеснали очи и с треперещи ръце внимателно пускат в скъсаните си торбички лелеяната консерва. Всеки си е подбрал своята - червена, синя, жълта, сива, черна, зелена...
Замислих се, сигурно не са яли отдавна и са много гладни или пък не могат да четат. А може и нещо в мен да не е наред.
Отидох си вкъщи, пуснах си телевизора да се дооблъча, нали все някой ден трябва да хапна нещо.