/Поглед.инфо/ Журналистът от БНР Петър Волгин се превърна в символ на свободното слово.
Никой не очакваше в окупираното и приватизирано от неолибералите държавно радио да е възможно да се говори срещу поредната „единствено правилна идеология”, този път неолиберализма.
И тъй като ми е до болка позната тази най-свирепа в историята на България цензура, започнах беседата си с Волгин, воден от страхове и подозрения...
- Дали критиката срещу неолиберализма в „Деконструкция“ всъщност не е поредният проект, с чиято помощ нашенските неолиберали да изпросят още пари в защита на „ценностите си“?
- Не. Със сигурност не става дума за никакъв проект. Критиката ми е съвсем автентична – не получавам пари за нея нито от партии, нито от тинк-танкове. Винаги говоря само неща, в които дълбоко вярвам. Невъзможно е да кажа нещо, в което не съм убеден.
- Кое Ви помогна да прогледнете за унищожителната напаст на неолибералите?
- Не е толкова сложно да видиш, че тази философия няма как да доведе до всеобщо щастие. Нейното приложение може да доведе единствено до просперитет на един крайно ограничен кръг от хора. Освен това никак не харесвам нещо да ми бъде представяно като "правилната идеология". У нас през последните две десетилетия именно постулатите на неолиберализма бяха обявени за „единствено верни“. Това силно ми напомня комунистическите времена. Смятам, че е вредно да си държиш портрети на стената. И няма никакво значение дали портретът ще е на Йосиф Сталин или на Милтън Фридман.
- Следите ли това, което по навик дефинираме като „съвременна българска литература“?
- Да, разбира се. Дори преди време участвах в журито на наградата „Хеликон“, който ангажимент ме накара да изчета десетки български заглавия. Твърдя, че покрай многото плява има и страхотно талантливи български автори. Проблемът е, че както във всички останали области, и в българската литература биват промотирани „правилните“ писатели. Това са хората, обвързани с фондации, тинк-танкове, включително и с „проевропейските“ партии. Такива лица ни биват представяни като „най-талантливите“ и „ най-модерните“. В такъв случай логично идва въпросът – като са толкова „талантливи“ и „модерни“, защо никой по света не се впечатлява от техния „гений“? За щастие напоследък забелязязвам, че успяват и автори, които не принадлежат към най-вътрешия кръг на „умните и красивите“. Ще спомена само Милен Русков. Невероятно талантлив човек. Той е класически пример, че можеш да успееш и без да си „гъст“ с неолибералните фондации, че можеш да пишеш талантливо и без да те пращат на „творчески отпуск“ в някоя западна държава.
- Как можем да се спасим от втръсналите ни до болка „експерти на прехода“? Кой е верният път – забрана или противопоставяне?
- Убеден съм, че забраната не може да бъде отговор. Нека продължават да си говорят. От година на година слушателите им намаляват. Накрая ще ги слушат само колегите им от съответните тинк-танкове. По-важният въпрос е друг. Крайно време е и у нас да има друг тип неправителствени организации. Говоря за структури на гражданското общество, които не повтарят папагалски неолибералните мантри, а работят за едно много по-критично и смислено възприемане на действителността.
- Неолиберализмът е овладял всички медии. Защо обаче се проваля? Безславният край на протестите от лятото е поредното доказателство за това.
- Адептите на пазарния фундаментализъм се провалят, защото са се затворили в своята утопия и нямат сетива за кардиналните промени в мисленето, характерни не само за България, а и за целия свят. Българските неолиберали по нищо не се отличават от партийните комунистически пропагандатори отпреди 1989 г. И едните, и другите живеят в свой тотално измислен свят и преследват всеки, който не се прекланя пред догмите им. Помним как завършиха онези агитатори. Същият безславен край чака и днешните неолиберални NGO-функционери.
- Кога ще се състои екзекуцията на "Деконструкция"? Не може да няма екзекуция, при положение че давате разрушителен пример.
- "Деконструкция" се превърна в тест. Тест за това дали българската публичност има нужда от различни гласове или е съгласна да бъде доминирана от един деспотичен десен дискурс. Факт е, че само допреди 5-6 години беше невъзможно да се говорят на глас нещата, които сега съвсем спокойно обсъждаме по радиото. Това ме настройва оптимистично. Оказва се, че в България непрекъснато се увеличава броят на хората, които имат нужда от този тип говорене. На тези хора са им омръзнали десните клишета, омръзнали са им мантрите за "изначалната правота на пазара" и за "вълшебната приватизация", която ще донесе светло бъдеще на всички. Все повече българи искат да се говори за друго - за справедливо разпределение на доходите, за равен шанс в живота, за ограничаване на безконтролното натрупаве на богатства. Вече не е толкова страшно да кажеш, че изповядваш леви ценности. Да, носи рискове, защото десните хейтъри от "жълтите павета" на София не спират да те ругаят, но това е предсмъртна злоба. Този тип мислене си отива безвъзвратно. И това може само да ни радва.