/Поглед.инфо/ Писмото на “Дружба “Родина”, което публикуваме, е изпратено до упоменатите институции на 9 май 2016 г. В него, както става ясно, организацията отново алармира държавния и политическия елит за продължаващата злосторническа манипулация на общественото мнение.
Проблемът за т. нар. възродителен процес, за турцизацията на българите мохамедани, за откровеното и неправомерно - меко казано, - въвличане на огромни маси хора от смесените (колко неправилна и грозна дума) райони в битката на две религии и две култури - това са темите, които Дружба Родина проучва, аргументира, оповестява и декларира на висок глас с благородната цел да събуди обществените сетива на българския гражданин.
Фактите по проблема за манипулирането на историята, и особено въпросът за турското робство, за турското самосъзнание, за насилствената българизация на т. нар. турци в България, за митовете и легендите на неолибералната повърхностна и затова добре отплатена „мартирология”, че видите ли, няма Батак, няма Перущица, има добросъседство и взаимно проникване на културите и т.н., са толкова много и толкова красноречиви, че само едно добре платено продажно малцинство може да аплодира успехите в полето на интеграцията и добросъседството между поробители и поробени.
Напоследък освен “Стратегическа дълбочина” на проф. Ахмет Давутоглу, и книгата “Турците в България” на изд. “Вагабонд” се превръща в нормативна историческа трансплантация върху действителното историческо тяло на българското битие във вековете. Главният редактор на „Вагабонд” изповядва в едно интервю следното: “Турците в България” е естественото продължение на “Пътеводител за османска България”, който издадохме миналата (2011 г. - бел. ред.) година. “Османска България” се фокусира предимно върху османското материално наследство по нашите земи, най-вече архитектура - обществени сгради, конаци, джамии, бани, чешми, мостове, часовникови кули. Тези архитектурни факти са част от българското културно наследство...”!
Няма да цитираме по-нататък загрижеността за това т. нар. българско културно наследство на главния редактор на “Вагабонд”. Ще го оставим да жали, че тиражът на фалшивката “Турците в България” бил вече изчерпан. Но както се казва Иншаллах, ще му изстудят ръчицата с още няколко хиляди евро и турците в България ще станат по много. С чисто изследователски цели, разбира се.
Нас обаче ни интересува истината, която преследва лъжата, създаваща митове и митологизираща лъжи. Дегероизацията на българската история и сатанизацията на всеки опит да бъдат защитени българската чест и достойнство, дори когато не са първа отговорност на държавните институции, отекват все по-оглушително в българското общество. Заниманията с насаждането на колективна виновност не са невинни занимания. Разпространяването на измислици, целящи междуетническа вражда, не бива да бъдат оставяни без последствие. Защото това не е и не може да бъде само нискочела самодеятелност. Зад тях наднича стратегическата дълбочина не на добросъседство и добронамереност, а чудовищните сънища и мечтания за повторение на историята. И никой не се сеща, че по тези географски ширини историята винаги се е връщала като трагедия.
Инициативата на “Дружба “Родина” за достоверността на фактите и думите може само да обезсмисли временните завоевания на лъжата и да окрили затъпканата в калта истина. А нали само истината ни прави свободни и силни!
„Зора”
ДО
Г-н Алиосман Имамов
зам.-председател на
43-ото Народно събрание
Г-н Ахмед Доган
почетен председател на ДПС
Г-н Мустафа Карадайъ
председател на ДПС
Г-н Лютви Местан
председател на ДОСТ
Г-н Корман Исмаилов
председател на НПСД
Г-н Петьо Блъсков
главен редактор на в ”Труд”
Г-н Мустафа Хаджи
Главен мюфтия
НА ВНИМАНИЕТО НА
Г-жа Цецка Цачева,
председател на 43-ото НС
Председателите на парламентарните групи в 43-ото НС - Цветан Цветанов, Корнелия Нинова, Найден Зеленогорски, Радан Кънев, Валери Симеонов, Красимира Ковачка, Борислав Борисов, Волен Сидеров
Г-жа Меглена Кунева,
вицепремиер и министър на образованието и културата
Г-н Сотир Цацаров,
главен прокурор
Г-н Димитър Георгиев,
председател на ДАНС
Уважаеми дами и господа,
На 19 март 2016 г., в село Барутин, по време на възпоменателен митинг, посветен на възродителния процес, слово е произнесъл г-н Алиосман Имамов, зам.-председател на Народното събрание от партия ДПС. Видно от публикация във в. „Труд” от 19.03.2016 г. (вж. Приложение 1) той заявява: „Ние сме против насилието във всичките му форми, осъждаме Баташкото клане и всяко насилие преди и след това. Всички тези събития трябва да бъдат в учебниците.”
Управителният съвет на Дружба „Родина” - културно-просветна организация на обединените българи християни и мохамедани, подкрепя така изразената позиция от г-н Имамов, защото тя е в основата на нашето разбиране за пътя, по който да се обединяваме за благото на нашата Родина като член на Европейския съюз.
Днешните поколения българи и турци, християни и мюсюлмани не носим вина за някогашните насилия, но сме задължени да ги изучим и кажем истината за поука на бъдещите поколения и да направим така, че това да не се повтаря, а виновниците да бъдат наказани.
Възползваме се същевременно от случая да направим няколко важни уточнения:
1. На 16.03.1972 г. в с. Барутин е имало сблъсък между органите на държавата и българи мохамедани във връзка със смяна на имената им. Понятието „възродителен процес” се употребява вероятно за първи път от Георги Атанасов, министър-председател на Народна Република България, на 18 януари 1985 г., в доклад пред Централния комитет на Българската комунистическа партия във връзка с преименуването на българските турци през 80-те години на миналия век, и не е коректно този термин да се използва за събития преди това, каквато тенденция у нас се заражда през 90-те години и продължава до ден-днешен (вж. Приложение 2).
2. “Експериментите” с българското население в Родопите се правят не от 100 години, както казва в речта си по време на същия митинг г-н Мустафа Карадайъ, съпредседател на ДПС, а от 600 години, и започват още със завоюването на планината от османските войски и последвалото ислямизиране на част от българското население. След Освобождението ни от османско господство те продължават и до днес в резултат на непоследователна политика на възстановената българската държава. Крайно време е демократична България да възпрепятства опитите на различни емисари от чужди държави да налагат своите интереси. Очакваме държавата да гарантира на всички български граждани правото и възможността сами да избират имената си, каква религия да изповядват, коя партия да подкрепят, какъв език да учат.
3. Вече четвърт век се спекулира с броя на жертвите в село Барутин и в Смолянска област. Примери в това отношение могат да се посочат, както следва:
3.1. Изявлението на областния лидер на ДПС г-н Салих Аршински пред в. „Отзвук”, бр. 33 (2381), 2015 г., чрез което той публично огласява неверни твърдения, че са убити 25 човека по време на смяна на имената в Смолянска област (вж. Приложение 3, 4.1, 4.2., 4.3, 4.4, 4.5).
3.2. Проф. Хюсеин Мемишоглу от Анкарския университет в книгата си „Страници от историческото минало на помаците”, издадена на български, английски и турски език, пише за 315 души убити в Барутин по време на тези събития (вж. Приложение 5). Припомняме Постановление на Софийска районна прокуратура от 26.06.2015 г. № 50388/02.07.2015 г., което сме Ви изпращали по повод извършена проверка на лъжите на турските професори – Хюсеин Мемишоглу и Илкер Алп, за масови убийства на български мюсюлмани по време на преименуването през 1972/1973 г.
3.3. Проф. Илкер Алп в книгата си „Българските зверства в документи и фотографии”, издадена на английски и турски език, пише под снимка „Барутин, историческо турско село, преди да бъде разрушено от червените варвари: 85 % от населението е изклано в продължение на 4–5 дни, в периода 14–18 март 1972 г.” (вж. Приложение 6)
3.4. Проф. Евгения Иванова от Нов български университет в книгата си „Отхвърлените „приобщени” или процеса, наречен „възродителен” (1912–1989 г.)” пише: „Блокадата на Барутин започва на 15 март 1972 г. и трае до 17-и. Двете махали са откъснати една от друга. Горната („Западен Берлин”) е заградена с танкове. Пожарната бълва вряла вода. А смяната в урановия рудник е завардена в банята. Н. Ч. успял да избяга. Заловили го и след два месеца го осъдили на 12 години, че уж ударил шофьора на някакъв шеф... Първоначално искали смъртна присъда. Влизали от къща на къща и биели.”
На същата страница са публикувани и спомените на някой Д. К., син на убитата Н. К., от „Западен Берлин”: „Разбиха вратата и я убиха вкъщи, с рана в главата. После издадоха смъртен акт, че починала от дизентерия. Брат ми и жена му – всички бяха ранени. Беше просто война. От Горната махала бяхме по-изолирани, затова пострадохме повече. Ранените ги караха в болницата. Жената на брат ми не се обади, че е ранена и след 2 г. почина.” (вж. Приложение 7.)
Уважаеми госпожи и господа,
За пореден път Ви пишем с тревога за лъжите и спекулациите с близкото ни минало по една такава чувствителна тема, каквато е смяната на турско-арабските имена с български на българите мохамедани. Касае се за мирното общуване между мюсюлмани и християни и добросъседските ни отношения с Република Турция.
Г-н Имамов в своето изказване в с. Барутин заявява, че: „Всички тези събития трябва да бъдат в учебниците.” Питаме се кои от тях?
Уважаеми депутати,
Във вашите ръце, заедно с другите компетентни органи на държавата, е да огласите истината за броя на жертвите и събитията през 70-те години.
Ваша отговорност е да спрете лъжите и спекулациите с тези събития, оставили тежък отпечатък върху обществото ни.
Съпредседатели:
Акад. Георги Марков, Мустафа Авдиков, Здравко Димитров
Секретари:
Петко Колев, Димитър М. Димитров
Приложения:
1. В. „Труд” от 19.03.2016 г.; Мустафа Карадайъ: „Отцепниците ни обединяват”;
2. „Турците в България – история, традиция, култура”, 2012 г., стр. 167-168
3. В. „Отзвук” - Смолян, бр. 33/2015 г. (2381).;
4.1. Областна администрация Смолян, писмо с изх. № РД-01-22-713/01.06.2015 г.;
4.2. Окръжна прокуратура – Смолян, писмо с изх. № 901/11/3.06.2015 г.;
4.3. Окръжна прокуратура – Смолян, Постановление от 21.12.2011 г. по преписка № 901/2011 г.;
4.4. Окръжна прокуратура – Смолян, Резолюция от 02.04.2012 г. по преписка № 901/2011 г.;
4.5. Апелативна прокуратура – Пловдив, Постановление от 16.05.2012 г. по преписка № 1426/2011 г.;
5. Проф. Хюсеин Мемишоглу , книгата „Страници от историческото минало на помаците” , Анкара, 1991 г., (на бълг. англ. и турски език), стр. 43;
6. Проф. Илкер Алп, книгата „Българските зверства в документи и фотографии”, 1988 г., ( на англ. и турски език) стр. 153 ;
7. Проф. Евгения Иванов, книгата „Отхвърлените „приобщени” или процеса , наречен „възродителен”, София, 2002, стр. 109-112.